Решение № 5615 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2085/2017 г.

Решение № 5615 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2085/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи подадена чрез процесуалния представител К. Р. - държавен експерт, служител с юридическа правоспособност в дирекция "Правно-нормативна дейност" при МВР, срещу решение № 139 от 09.01.2017 г. по адм. д. № 6938/2015 г. на Върховния административен съд - пето отделение, тричленен състав, с което по жалба на Д. Н. Н. е отменена заповед № 8121К-1179/02.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца", и са присъдени разноски. Изложени са съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че в случая са спазени разпоредбите на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. По съображенията, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението, отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. Н. чрез пълномощника си адвокат Виденов оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № 8121К-1179/02.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Д. Н. Н. - началник на 3-то Районно управление на МВР при СДВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. За да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правен извод за издаването й в нарушение на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта", както и в противоречие с материалноправната норма на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, посочена като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Съдът е приел също, че при издаването на заповедта дисциплинарнонаказващият орган е допуснал и съществено нарушение на разпоредбите на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, липсват мотиви относно последиците от деянието, както и неизпълнение на задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание за обсъждане тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Д. Н. е началник на 3-то Районно управление на МВР при СДВР. Установено е от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано по повод извършена проверка, приключила със справка рег. № Я62411/15.10.2014 г. от назначена комисия от директора на СДВР. Прието е, че Н. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 15.08.2014 г., за времето 10.00 до 15.00 часа в сградата на 3-то РУП С., в качеството си на началник на управлението не е упражнил необходимия контрол над подчинените му служители, вследствие на което седем полицейски служители са извършили нарушения на служебната дисциплина, в резултат на което е допуснато бягство на задържано лице. В справката е направено предложение на Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Изготвено е предложение № 513р-2066/26.01.2015 г. от директора на СДВР до министъра на вътрешните работи, с което се предлага на Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". На 04.03.2015 г. дисциплинарнонаказващият орган е изпратил покана до Н. за даване на писмени обяснения, която покана е получена лично от него на 10.03.2015 г. Писмените обяснения са депозирани на 11.03.2015 г. Със заповед № 8121К-780/20.03.2015 г. министърът на вътрешните работи е наложил на Н. дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", с която служителят е запознат на 24.03.1015 г. На 30.03.2015 г. жалбоподателят е подал жалба срещу посочената заповед, като директорът на РДВР е изготвил становище от 02.04.2015 г. до министъра на вътрешните работи във връзка с обжалването да бъде наложено по-леко наказание. С последваща заповед № 8121К-1179/02.04.2015 г. министърът на вътрешните работи е отменил предходната си заповед и е наложил по-леко дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца", като Н. е оттеглил обжалването на първоначално издадената заповед. Според дисциплинарнонаказващият орган, посоченото нарушение представлява неизпълнение на служебните задължения от Н., изразяващи се в неупражняване на контрол над подчинените си, като нарушението е прието като такова по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. По делото е представил заповед рег. № з-6107/02.06.2010 г. на директора на СДВР относно определяне места за настаняване на задържани лица в РУП, както и план на помещенията на следствения арест в 3-то РУП, от които е видно, че в управлението има 4 помещения за задържане в лявата част на коридор на етаж I, помещение за водене на разпит на I етаж - в дясно на стълбищния коридор, 2 бр. помещения за свиждане и срещи с адвокат - на I етаж, санитарно-хигиенно помещение и помещение за приемане на лица и обработка на документация, също на I етаж. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства. Разпитан е свидетелят М., който по време на нарушението е бил началник сектор "Криминална полиция" в 3-то Районно управление на полицията (РУП) и познава сградата и помещенията в нея. Свидетелят твърди, че следственият арест е разположен в приземно помещение, което може да се каже, че е и мазе. Определен е ред съгласно Инструкцията за настаняване на арестанти. Клетките за задържани лица са няколко и има отделени клетки за непълнолетни, за малолетни, съответно за пълнолетни. М. е научил за случая на оперативка в управлението, като обяснява, че през посочения период е имало пик на инвазията на бежанците в Р България, които са довеждани от служба "Миграция". Понякога се е случвало да има по 50 - 60 лица, което е значително над лимита на клетките. Служителите от служба "Миграция", които са водели чужденците, са охранявали същите. В РУП има постови, които отговарят за клетките, но когато лицата са много, той няма физическа възможност да ги охранява. Свидетелят твърди, че в случая лицата са доведени от служба "Миграция", като техни служители са отговаряли за охраната на лицата до момента на обработването на техните лични данни и транспортирането им до определени помещения, които са извън РУП. С оглед на така установеното от фактическа страна Върховният административен съд, петчленен състав изцяло споделя изводите на тричленния състав за издаване на оспорената пред него заповед на министъра на вътрешните работи в нарушение на нормите на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган не е посочил конкретни контролни действия, които е следвало да извърши Н., и които съответно е нарушил, за да е налице посочената хипотеза на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Доказателствата навеждат на изводи в обратната насока - като ръководител на 3-то РУП на МВР Н. е създал организация относно реда и ползването на помещенията за задържани лица, като неговите подчинени служители също са били запознати с начина на ползването им. Конкретните фактически действия, извършени от служителите в 3-то РУП, които са станали причини за бягство на един от доведените на посочената дата бежанци, следва да бъдат вменени като нарушение на тези служители, но не и на техния ръководител. Петчленният състав на ВАС намира за обосновано решението на тричленния състав и относно констатациите му за издаване на заповедта в нарушение нормите на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР. На посочената дата в четирите помещения за задържане на лица е имало 13 задържани лица и в същото време са доведени шестима бежанци, които са били настанени непосредствено до стълбището, с цел да няма контакт между тях и останалите задържани. В 12.30 часа е дошъл и екип на Нова телевизия, който е имал предварително разрешение за снимачна дейност. Този факт също е затруднил охранителната дейност. Тези и други обстоятелства не са обсъдени от дисциплинарнонаказващия орган, с което е нарушено задължението за оценка на всички събрани доказателства. Не е обсъдено кадровото досие на Н., т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, липсват мотиви и относно последиците от деянието, както и неизпълнение от дисциплинарнонаказващият орган задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Това обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение. С оглед на изложеното не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,