Решение № 1773 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14044/2014 г.

Решение № 1773 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14044/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП и от "ФРИГОПАН" ООД, ЕИК 115625336, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Царевец" № 51, ет. 2, представлявано от управителя Димитър Георгиев Ангелчев против Решение № 1753 от 25.07.2014 г., постановено по а. х. дело № 507/2012 г. при Административен съд - гр. Пловдив. XVII състав. Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта му, с която РА № 16251100026/27.06.2011 г., издаден от Делян Георгиев Николов, главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив на "ФРИГОПАН" ООД е изменен, в резултат на което са намалени установените задължения за корпоративен данък за 2006 г. от 25206,69 лв. на 423 лв. - обжалва в размер на 24 783,69 лв. /разликата 25206,69 лв. между 423 лв./, ведно със законните лихви върху тази разлика; в частта, в която са намалени установените задължения за корпоративен данък за 2008 г. от 25193 лв. на 20235,40 лв. ведно със законните лихви върху тази разлика, обжалва за сума в размер на 1280 лв. ведно със законните лихви; в частта, в която са отменени допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1280 лв. ведно със прилежащите лихви в размер на 530.40 лв. и в частта, в която са отменени допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2009 г. обжалва в размер на 1280 лв. ведно с прилежащите лихви, както и в частта на разноските, съответстваща на обжалваната част от решението, в която в тежест на дирекция ОДОП Пловдив са отсъдени съдебни разноски. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "ФРИГОПАН" ООД обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му относно извършеното с оспорения Ревизионен акт прихващане на насрещните задължения . В касационната жалба са съдържат съображения за неправилност и необоснованост на решението в процесната му част. Касаторът моли за отмяна на решението в оспорената част и отмяна на РА като бъдат намалени установените задължения с Ревизионен акт № 16251100026 от 27.06.2011 г., потвърден с Решение № 875 от 15.09.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" град Пловдив при ЦУ на НАП, с дължимите по реда на чл. 129 алинея 6 от ДОПК лихви върху несвоевременно възстановения авансово внесен корпоративен данък. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - Пловдив и за неоснователност на жалбата на дружеството. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Предмет на касационно обжалване са следните части от първоинстанционното решение: По отношение постановеното от първоинстанционния съд решение, в частта му, с която е НАМАЛЕНО установеното задължение за ДДС от 104 216 лв. на 90 919,06 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика, няма подадена касационна жалба, поради което същото е влязло в сила в тази му част. По отношение установения дължим корпоративен данък за 2006 г. в размер на 423 лв. и за 2008 г. в размер на 20 235,40 лв. също няма касационно обжалване, поради което съдебното решение също е влязло в сила. По отношение отменения корпоративен данък за 2009 г. в размер на 4 950,82 лв се обжалва само относно отменената сума от 1280 лв., а относно отменените 3670,82 лв. решението също е влязло в сила. Касационните жалби срещу останалите части от решението са подадена от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата на Директора на Дирекция ОДОП е основателна, а на "ФРИГОПАН" ООД е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е бил РА № 16251100026/27.06.2011 г., издаден от Делян Георгиев Николов, главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 875/15.09.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 104 216 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 22 706,69 лв., и допълнително определен корпоративен данък, както следва: за 2006 г. в размер на 25 206,69 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 13 195,18 лв.; за 2007 г. в размер на 1 280 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 530,40 лв.; за 2008 г. в размер на 25 193 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 597,46 лв.; за 2009 г. в размер на 4 950,82 лв. и данък по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 35 лв., ведно с лихвата към него в размер на 19,15 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за частична основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е незаконосъобразен по отношение размера на допълнително начисленото ДДС, като се е позовал на назначената в съдебното производство СТЕ. Относно извършените с РА корекции на декларираното намаление на финансовия резултат за 2006 г., съгласно чл. 23. ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) с 412.90 лв. и за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, с 12800 лв. за всяка от посочените години и относно преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2006 г., съгласно чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) общо в размер на 152 491,67 лв. първоинстанционният съд е приел, че непризнаването на ДДС по конкретни фактури не е основание за непризнаване на отчетени по същите разходи, в какъвто смисъл са тази и следващите констатации на приходната администрация по ЗКПО отменен и сега действащ, както и че не може да бъде мотивирано с цитати от предходен РА, издаден на жалбоподателя и/или от съдебни решения по повод обжалването на този РА, без в хода на настоящото ревизионно производството да са събрани каквито и да било доказателства. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП: Жалбата е основателна. Не се спори между страните, че в счетоводна сметка 613 ревизираното дружество е трупало разходите по придобиване на обект "производствена сграда и складови площи" - с. Царацово, местност Гълъбица, а впоследствие тези разходи са отнесени по сметка 203 "Сгради", по която е заведен активът през м. 12/2006 г. Представено е удостоверение № 75/19.12.2006 г. за въвеждане в експлоатация. Органът по приходите не оспорва, че става въпрос да данъчно амортизируем актив. Извършването на разходите за придобиването на ДМА, материализирани във фактурите от "Лиос-С" ЕООД, и върху които се начисляват амортизации, обаче е спорно. Доказателствената тежест по делото следва да е в съответствие с общия принцип, че всяка от страните доказва твърденията си, от които претендира да черпи изгода. В случая "ФРИГОПАН" ООД претендира, че са осъществени доставки по процесните фактури, във връзка с които е приспаднал данъчен кредит по ЗДДС и е намалил финансовия си резултат по ЗКПО. Поради това и представянето на доказателства за това, включително и в ревизията по ЗКПО, остава в негова тежест и това задължение той е имал през цялото производство. Установяването на факти, благоприятни за него, е на ревизираното лице. В хода на обжалване на РА "Фригопан" ООД не е опровергал фактическите констатации на ревизията, не е ангажирал каквито и да било доказателства както при административното, така и при съдебното обжалване. Поради това правилно ревизиращия екип е отбелязал, че в отговор на връчените искания, присъединени от другото ревизионно производство по реда на ДОПК, нито от страна на ревизираното лице, нито от издателите на фактурите, са представени исканите доказателства установяващи реалността на доставките по тези фактури. На доказване подлежат положителни факти, а не отрицателни такива, поради което несъстоятелно е твърдението в мотивите на първоинстанционното решение, че данъчната администрация не е могла да докаже, че такива работи не са извършвани. С предишен ревизионен акт, влязъл в сила, е прието, че процесните фактури не документират реално изпълнение доставки на услуги. Нереалността на процесните доставки е изследвана и анализирана в посочения ревизионен акт и в потвърждаващите го съдебни решения и затова следва да се приеме, че след като фактурираната услуга не е извършена действително, то тя не формира разход за предприятието и затова не трябва да участва при формиране на финансовия резултат. При положение, че и в настоящото производство липсват доказателства за реално получена услуга, а само е извършено фактуриране на такава, е налице заплащане на възнаграждение за услуга, без тя да е реално осъществена и следователно правилно е увеличен финансовия резултат на дружеството жалбоподател на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.). По аналогичен начин правилно не са признати за данъчни цели разходите, фактурирани от "КОЛОР" ЕООД, "ВЛАДИВИМЕКС" ЕООД и "ТИ АУТО" ЕООД. По отношение констатациите на приходните органи в ревизионния акт относно неправилното отчитане на фактури № 0000001020/10.12.2006 г. с предмет програмиране на софтуерни модули, издадена от "Пини Тел" ООД и фактура № 0000000619/5.12.2006 г. с предмет - компютърна обработка на данни, издадена от "Мериал комерс" ЕООД ревизираното лице също не е ангажирало каквито и да е доказателства за оборването им, поради което настоящият състав намира за основателна касационната жалба. По отношение извършената от съда корекция на дължимия корпоративен данък въз основа на приетата комплексна съдебно- счетоводна и техническа експертиза конкретни касационни оплаквания няма, поради което настоящата инстанция оставя решението в сила в тази му част. По касационната жалба на "ФРИГОПАН" ООД Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно. В процесния казус липсва спор по фактите, които са установени правилно от административния съд. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тъй като ревизията обхваща и отчетната 2009 г., за която се претендира да е надвнесен корпоративен данък и ЗВР е връчена на лицето след подаване на искането, следва да се приеме, че е била налице хипотезата на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК - по искането е възложена ревизия. В този случай възстановяването и/или прихващането на недължимо платени или събрани суми за данъци и ЗОВ следва да бъде сторено в сроковете за извършване на самата ревизия. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, е приложима само в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Решението в тази част е правилно и настоящата съдебна инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,