Решение № 11446 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6546/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год.). Образувано е по касационна жалба на Община Борово, представлявана от кмета В. Панайотов, чрез представител по пълномощие адв. С. Михайлова, САК, против Решение 128/10.05.2023 год., постановено по адм. дело 47/2023 год. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлено искане вх. 660/14.02.2022 год. и допълнение към същото с вх. 954/07.03.2023 год. за обявяване нищожност на Решение РД-02-14-820/23.08.2022 год. на ръководителя на Националния орган (РНО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния България 2014-2020. Заявено е твърдение, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на така заявеното твърдение се сочи, че решението е прецизно, но изводите на съда са неправилни и необосновани, с оглед фактическата страна по делото. Касаторът счита, че в нарушение на чл. 172а от АПК съдът не е изложил мотиви по същество относно нищожността на административния акт, като не е преценил в съвкупност нарушенията по чл. 146 от АПК, допуснати при издаването му. Позовава се на Тълкувателно решение 3/16.04.2013 год. по тълк. дело 1/2012 год. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, като твърди, че в случая липсва точно правно основание, защото има порок във валидното волеизявление на административния орган, базирано на експертна оценка, извършено в нарушение на правото на ЕС. Оспорва се изводът на съда, че искането на Община Борово за прогласяване нищожността на акта с твърдение за нарушение на чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), не е подкрепено с аргументи. В тази връзка се сочи, че правото на добра администрация, залегнало в чл. 41 от ХОПЕС, е първично право на ЕС и един от основните административни и процесуални принципи, изведен в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), и обхваща задължението на администрацията да мотивира своите решения, включително и първоинстанционният съд. Сочи се, че съдът и административният орган поставят касатора в положение да търпи вреди от неправилно прилагане на правото на ЕС, при липса на възможност за ефективна съдебна защита, поради немотивираността на административния акт. В тази връзка се допълва, че задължение на администрацията е да изложи в решението мотиви, които са достатъчно специфични и конкретни, за да позволят на заинтересованото лице да разбере причините за приложената индивидуална мярка с неблагоприятни за него последици, което от своя страна произтича от общия за правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита. Излагат се аргументи, че административният орган без необходимата експертиза преценява наличие на фактическия състав на нередност, което противоречи на националното законодателство и на правото на ЕС, а съдът от своя страна не е изложил собствени мотиви в този аспект, защото не е изследвал в детайли пороците по чл. 146 от АПК. Аргументацията си касаторът допълва с твърдението, че липсва правно основание за издаване на акта, поради липсата на фактически състав, пораждащ нередността, като основание за определяне на финансова корекция, което води до нищожността на акта. Това е така, тъй като органът не е доказал всички елементи от обективната страна на деянието, като не е дал мотивирано заключение по тях. В тази връзка касаторът оспорва констатациите на органа за допуснати нарушения при възлагането на обществената поръчка. Позовава се на съдебна практика на ВАС и СЕС. В заключение се сочи, че първоинстанционният съд не излага мотиви в преценката си за наличие на нищожност, респективно унищожаемост на административния акт по отношение фактическо и правно основание за налагане на финансовата корекция, като по този начин са нарушени основни принципи на правото на ЕС. Формулирано е искане за отмяна на решението и присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. С. Михайлова. Ответникът РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния България 2014-2020 в писмен отговор чрез пълномощник ст. юрисконсулт Н. Иванова и в допълнителна молба от 22.08.2023 г. излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Община Борово срещу Решение РД-02-14-820/23.08.2022 год. на РНО, с което на общината, в качеството й на бенефициер на безвъзмездна финансова помощ, е определена финансова корекция в общ размер от 25% от стойността на допустимите разходи (3 633 525,27 лв. с ДДС стойност без собствен принос на бенефициера) по Договор 225/22.11.2019 год., сключен с Техно строй България ООД, с предмет: Инженеринг изготвяне на технически проект, изпълнение на строително-монтажните работи и осъществяване на авторски надзор за обект Реконструкция/рехабилитация на улици в Община Борово по проект Well connected nodes Giurgiu Borovo to TEN-t transport network, финансиран чрез Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния България и национално съфинансиране. С Определение 201/22.02.2023 год., първоинстанционният съд е отхвърлил искането на Община Борово за възстановяване на срока за обжалване на административния акт, оставил е без разглеждане жалбата на общината срещу него в частта, в която се иска отмяна на решението на РНО като незаконосъобразно и е прекратил производството по делото в тази му част, като предметът на съдебното производство в останалата част е определен като искане за обявяване нищожността на Решение РД-02-14-820/23.08.2022 год. на РНО. Съдебният акт не е обжалван от страните и е влязъл в сила. От фактическа страна съдът е установил, че с Решение 12-13-35/30.08.2019 г. на кмета на Община Борово е открита процедура чрез публично състезание за възлагане на обществена поръчка с горепосочения предмет, в изпълнение на проект ROBG-440 W-TEN - Well connected nodes Giurgiu Borovo to TEN-t transport network, за който Община Борово е сключила с Министерство на регионалното развитие и благоустройството Договор РД-02-29-255/08.10.2019 год. за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния България 2014-2020 (Трета покана за набиране на проектни предложения). Проектът се осъществява в партньорство с Община Гюргево, като общият размер на бюджета на проекта е 4 945 538,25 евро, а размерът на безвъзмездната финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в бюджета на партньора е в размер на 1 978 155,41 евро и представлява 85% от общото финансиране, при 13% национално съфинансиране в размер на 302 518,15 евро и 2% собствен принос на партньора в размер на 46 568,10 евро. В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка Община Борово е сключила Договор 225/22.11.2019 год. с Техно строй България ООД, на стойност 3 707 716,68 лв. с ДДС. На 30.06.2022 год. бенефициерът е уведомен с писмо изх. 99-00-2-120-(1), че при НО на Програмата е регистрирано уведомление за съмнение за нередност 99-11-2-120/07.06.2022 год. имащо отношение към констатирани две нарушения при провеждане на възлагателната процедура: 1) наличие на ограничително условие, свързано с поставеното от възложителя изискване към икономическото и финансовото състояние на участниците да имат застраховка Професионална отговорност в строителството с минимална застрахователна сума съгласно Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, за ІV-та категория строителство, съобразно строежа предмет на обществената поръчка или еквивалентна за чуждестранните лица, което изискване се отнася и до всички членове на обединение участник, които ще извършват строителни дейности, квалифицирано като нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 и ал. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. чл. 6 от Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, съставляващо нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размер на финансовите корекция по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности), за което е предвидена финансова корекция в размер на 5%; 2) изпълнител, който не отговаря на всички изисквания на възложителя, с посочени конкретни несъответствия на офертата и заключение, че участникът е третиран по-благоприятно от отстранения участник, квалифицирано като нарушение на чл. 107, т. 2, б. а във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП, съставляващо нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за което е предвидена финансова корекция в размер на 25%. На основание чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, органът е определил обща финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи без собствено финансиране по договора, като е взето предвид, че с Решение РД-02-14-431/19.04.2022 год. на РНО по същия договор е определена финансова корекция в размер на 5% по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, чието финансово изражение се поглъща от настоящата. Бенефициерът е представил възражение по основанието и размера на предложената финансова корекция с писмо изх. 04-09-25/1/13.07.2022 год. На 23.08.2022 год. е издадено оспореното пред Административен съд Русе Решение РД-02-14-820, с което е определена финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи без собствен принос на бенефициера по Договор 225/22.11.2019 год. с Техно строй България ООД. Съдът е установил, че в мотивите на решението е направено описание на констатираните нарушения, изложени са и са обсъдени възраженията на бенефициера, становището на органа, извършен е анализ на нарушенията от правна страна и са посочени нарушените разпоредби от националното законодателство, дадена е квалификация на нередностите, посочена е дефиницията за нередност, определен е размерът на финансовата корекция, като на бенефициера е указана възможността да обжалва решението по съдебен ред. Решението е изпратено на Община Борово на 03.10.2022 год. и регистрирано в деловодната система на общината с вх. 04-09-37/04.10.2022 год. В съответствие с така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният административен съд приема, че нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт, която зависи от степента на допуснатия при издаването му порок. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са извели критерия за особено съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на актовете по чл. 146 от АПК порокът да е толкова тежък, че да прави нетърпимо, невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност, а чрез прогласяването на неговата нищожност да се отстрани привидността, че този акт съществува в правния мир. На първо място, съдът приема, че актът е издаден от компетентен по материя, по място и по степен орган. Този извод е аргументиран с приложението на разпоредбите на ЗУСЕФСУ по отношение на финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, съгласно § 5, т. 4 от Допълнителните разпоредби на закона. Като е взел предвид, че финансовата корекция, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, съдът е анализирал правомощията на органите за управление и контрол по програмата, произтичащи от подписания между държавите членки Меморандум за изпълнение договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния България, законът за ратифициране, който е обнародван в ДВ бр. 16 от 26.02.2016 год. Съдът сочи, че съгласно § 2, т.2.1. Определяне на основните структури за изпълнение на програмата от Меморандума, съответстващ на Управляващия орган, с координационна роля за територията на Република България, е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), действащо като Национален орган (НО), а съгласно т. 3, б. к от същата разпоредба, НО има правомощието по предотвратяване, откриване и отстраняване на нередностите, допуснати в Република България. Сочи се и че съгласно § 2, т. 2.3. буква А, т. 1 от Меморандума, всяка страна членка носи отговорност за разследването на нередности, допуснати от бенефициерите, разположени на нейна територия. Съдът прием, че компетентността на издателя на акта е доказана с представената по делото Заповед РД-02-14-789/17.08.2022 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на акта заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Д. Георгиева е определена за ръководител на НО по Програмата ИНТЕРРЕГ V-А Румъния България 2014-2020. Законосъобразността на оспорения акт е разгледана и с оглед изискването за форма, като условие за валидност на същия. Съдът сочи, че порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Приел е, че доколкото ЗУСЕФСУ не въвежда специални правила по отношение на формата на акта, то приложими са общите правила на АПК чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Формирал е извод, че е спазена изискуемата писмена форма, актът съдържа всички изискуеми по закон реквизити, включително фактически и правни основания за издаването му, както и разпоредителна част, която съответства на упражненото властническо правомощие. Съдът сочи, че в съответствие с изискването на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, в мотивите на акта е обсъдено представеното от бенефициера възражение по основанието на предложената финансова корекция, а правилността на изводите на органа по отношение извършването на нарушенията, съставляващи нередности, е преценка за наличието на основания за унищожаемост на акта, а не за неговата нищожност. С оглед на горното е формиран извод, че решението е мотивирано в степен, която изключва неговата нищожност. Наличието на мотиви, според съда, изключва тежък порок на акта, водещ до неговата нищожност в контекста на твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 41 от ХОПЕС. Съдът сочи, че само пълната липса, т.е. въобще непосочване на фактически и правни основания за издаване на акта, би могло да доведе до нищожност и до нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 2, б. в от ХОПЕС, която задължава административните органи да мотивират своите решения като израз на добра администрация. Съдът формира и извод, че при издаването на акта не са допуснати толкова съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, съгласно ЗУСЕФСУ, които да доведат до нищожност на акта. Сочи, че жалбоподателят е уведомен с нарочно писмо за констатациите и становището на административния орган относно съмнението за извършена нередност, като му е дадена възможност да възрази и представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Счел е, че неспазването на срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ за издаване на решението не води до порок в акта, доколкото срокът е инструктивен. Допълнил е, че процедурата по издаване на решението за определяне на финансова корекция е в съответствие и с разпоредбата на чл. 41, ал. 2, б. а от ХОПЕС, съгласно която норма правото на добра администрация включва правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни за него последици. Преценката за наличието на тежък порок на акта, водещ до неговата нищожност, съдът е извършил и в контекста на изискването за съответствие на административните актове с целта на закона. Съдът сочи, че по правило несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражняване на власт, води до унищожаемост на акта, а само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Формиран е извод, че в разглеждания спор, органът е издал решение, с което се постига както сочената в основанията за приемането му цел определянето на финансова корекция с мотивирано решение от органа, одобрил проекта, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, така и целта на приложимия закон, определена в чл. 1, ал. 1, т. 4 от него. По изложените съображения, съдът е приел, че не са налице пороци на акта, които да водят до нищожността на оспорения пред него административен акт, и е отхвърлил искането за обявяването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е сезиран с искане на основание чл. 149, ал. 5 от АПК за обявяване нищожността на Решение РД-02-14-820/23.08.2022 год. на РНО, с което на бенефициера Община Борово е определена финансова корекция. С оглед така очертания предмет на спора, съдът правилно е счел, че атакуваният пред него акт не страда от толкова съществен порок, който да обуславя обявяването му за нищожен. Правилно съдът сочи, че съгласно правната доктрина незаконосъобразността на административните актове има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разликата е в степента на порока, които ги засяга, в последиците от проявяването му и в способите за тяхното преодоляване. При нищожните актове, допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Нищожността се отнася най-вече до валидността на административното волеизявление. Решаващи за валидността на един административен акт са въпросите, свързани с компетентността на органа и формирането на волята му. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден от компетентен орган. В изпълнение на задължението си по член 123, параграф 1 от Регламент 1303/2013 г. българската държава, чрез централния си колегиален орган на изпълнителната власт - Министерският съвет, е определила органите за управление, контрол, одит и изпълнение на програмите на ЕС за териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014-2020 г. Решение 156/21.03.2014 год. на Министерския съвет. Съгласно т. 2 от него, Главна дирекция Управление на териториалното сътрудничество" на Министерството на регионалното развитие е определена за Национален орган за всяка от двустранните програми за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на Европейския съюз между Република България и Република Гърция и между Република България и Румъния. Съгласно чл. 29, т. 4 от действащия Устройствен правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (приет с ПМС 171/16.08.2017 г., посл. изм. ДВ бр. 9/27.01.2023 г.), дирекция Управление на териториалното сътрудничество изпълнява функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014 - 2020 (между Република Румъния и Република България и Република Гърция и Република България). В т.5.1 от Програмите за сътрудничество по целта Европейско териториално сътрудничество", одобрени с Решение C(2015)6283 на ЕК от 09 септември 2015 год., на основание чл. 8, § 4, б. а, т. ii) от Регламент (ЕС) 1299/2013 на ЕП и на Съвета, също е записано, че органът или органите, предназначени да изпълняват задачи по контрол на операциите на територията на Република България първо ниво на контрол, представляват децентрализирана система, установена и координирана от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В съответствие с приложимата нормативна уредба, държавата-членка (Република България) с чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ (приложим съгласно § 5 от Допълнителните разпоредби на закона и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество) е приела, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, т.е. законодателят допуска делегиране на правомощия или определяне на лице, което да изпълнява тези правомощия вместо определения от самия закон ръководител на управляващия орган. В настоящия случай, с оглед издадения акт и означението на длъжността на органа, който го е издал зам. министър и ръководител на Националния орган - определеното да изпълнява правомощията на ръководител на Националния орган по Програма Интеррег V-А Румъния България 2014-2020 год. лице е заместник министърът на регионалното развитие и благоустройството, съгласно представената по делото Заповед РД-02-14-789/17.08.2022 год. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, а с оглед § 5, т. 4 от ДР на същия закон това правомощие е предоставено и на ръководителите на националните органи по програмите за европейско териториално сътрудничество. Следователно оспореното решение е взето от материално компетентния орган. Доколкото актът се отнася до нарушение на българския Закон за обществените поръчки, извършено от установен на територията на Република България бенефициер, то актът е издаден и от териториално компетентен орган. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, срокът за давност на процедурите за извършването на проверките на Общността, мерките и санкциите, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, е четири години от момента, в който нередността е извършена. С оглед датата на сключване на договора за обществена поръчка, в процедурата за възлагане на която са установени нередности 22.11.2019 год. и датата на постановяване на оспореното решение 23.08.2022 год. се обоснована извода, че решението е издадено от компетентен по време орган. В съответствие с горните доводи, твърденията на касатора за лиса на компетентност на органа да установява нередност, представляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител на обществена поръчка са неоснователни. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, спазено е условието за валидност на административния акт по отношение на неговата форма. ЗУСЕФСУ въвежда писмената форма като законово изискване за валидност на решението за определяне на финансова корекция. Видно от доказателствата по делото, а и този факт не се оспорва от касатора, решението на РНО е издадено в изискуемата писмена форма и от формална страна съдържа всички реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което, същият не е нищожен на това основание. По принцип, както сочи и съдът, би могло нарушението и на някое от другите изисквания за законосъобразност на един административен акт да доведе до неговата нищожност, но порокът трябва да е от такова естество или интензивност, че да не оставя каквото и да било съмнение за явната лишеност на акта от всякакво правно действие. Извършената от съда проверка на всички основания по чл. 146 от АПК на практика е проверка за неговата унищожаемост, не само за нищожност, но това не се отразява на правилността на крайния му извод за липсата на обуславящи нищожността на акта пороци, т.е. неговата валидност. Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение в действителност са свързани с твърдения за наличието на съществен порок във формата на административния акт, изразяващ се в липсата на валидно основание. Както правилно сочи и съдът, тези доводи имат отношение към унищожаемостта на административния акт. Доколкото съдът правилно е установил, че актът от формална страна съдържа както фактически, така и правни основания, то не е налице такова съществено нарушение на изискването за форма като условие за валидност, което да обуслови нищожността на решението за определяне на финансова корекция. Чрез твърденията си за пълна липса на фактически основания, съответно неосъществяване на състава на нередност, която да е основание за определяне на финансова корекция, а оттам неспазване на формата на административния акт, касаторът всъщност се стреми да преодолее негативните последици от просрочието на жалбата си срещу административния акт. Но както нееднократно е посочено от съда в мотивите към решението му, органът е мотивирал акта си, като е посочил валидно правно основание, т.е. действаща към момента на издаването му материалноправна норма, която обуславя волеизявлението му за определяне на финансова корекция, подкрепено с подробно изложение на установените от органа фактически обстоятелства, мотивирали го да приеме осъществяването на състава на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, като е обсъдено и представеното от бенефициера възражение по основанието и размера на предложената финансова корекция. В тази връзка, напълно неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 41 от ХОПЕС, доколкото в съответствие със закона при издаването му е осигурено правото на защита на бенефициера, като му е предоставена възможност да възрази и докаже твърденията си за липса на основания за издаване на акта. С оглед на горното обоснован, в съответствие с доказателствата по делото, и правилен, в съответствие с разпоредбите на материалния закон, е изводът на съда, че оспореното решение е взето от компетентен орган и при надлежно формирана негова воля. Решение РД-02-14-820/23.08.2022 год. на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния България 2014-2020 е валиден акт, постановен от компетентен орган, в исканата от закона форма, който съдържа валидно формирано волеизявление, поради което искането на касатора за обявяване на неговата нищожност е неоснователно. Като е достигнал до същия правен извод, първостепенният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, с оглед своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството - юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал административния акт, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 (сто) лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,