Решение № 696 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2009 г.

Решение № 696 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационни жалби на Патентно ведомство на Република България (ПВ) и "Винком" АД, София, против Решение № 846/23.10.2008 г. постановено по а. д. № 1488/2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение състав на АССГ е обявил за нищожно, поради липса на компетентност, Решение № 237/29.10.2007 г. на заместник-председателя на ПВ и е върнал административната преписка на председателя на ПВ за произнасяне по нея. Прието е от АССГ, че правомощията по чл. 46, ал. 5 от ЗМГО са предоставени единствено на председателя на ПВ, без да е предвидена възможност той да оправомощи други лица за изпълнението им. Подписването на обжалваното решение от зам.-председателя на ПВ, дори и при наличието на Заповед № 609/22.10.2007 г. на председателя за оправомощаването му, е довело до нищожност на решението. Недоволни от решението, касаторите го обжалват. Развиват доводи за неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Молят отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав (само от страна на "Винком" АД) или произнасяне по съществото на спора с отхвърляне жалбата на "Ред бул" ООД, Австрия срещу решението на председателя на ПВ (от двамата касатори) Процесуалният представител на ПВ претендира и юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции. Ответната страна - "Ред бул" ООД, не оспорва жалбите. Прокурорът дава заключение за основателност на касационните жалби. За да се произнесе по касационните жалби, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприе установеното от АССГ. То не се оспорва от страните. Предмет на касационните жалби са правните изводи за липса на компетентност. При правилно установената фактическа обстановка, касационните жалби се явяват основателни по следните съображения: Основният спор по делото е, предоставя ли чл. 81, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) право на председателя на ПВ да делегира правомощията си по чл. 46, ал. 5 от ЗМГО или не. От отговора, следва отговор и на въпроса може ли чрез изрична заповед, председателят да делегира тези си права на друго лице - негов заместник. За целта, следва да се изследва характера на делегирането, условията, при които то е допустимо и съответните законови ограничения. Отговор се дава с мотивите на т. 1 от ТР № 4/22.04.2004 г. по д. № ТР-4/2002 г. на ВАС. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Недопустимо е делегиране на правомощия, които законът изрично предвижда, че са от изключителната компетентност на титуляра. За да е налице валидно делегиране на правомощия, е необходимо кумулативно да са изпълнени следните условия: делегираните правомощия да са от компетентността на титуляра, да не са от неговата изключителна компетентност и да е налице законоустановена възможност за предоставянето им на подчинен орган. С разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗПРПМ е регламентирана възможността председателят на ПВ да делегира с мотивирани писмени заповеди свои правомощия на заместник председатели. По делото е приложена Заповед № 609/26.10.2007 г. на председателя на ПВ, с която на осн. чл. 81, ал. 2 от ЗМГО и чл. 5, т. 12 от Устройствения правилник на ПВ последният е овластил Маргарита Недялкова, заместник-председател на ПВ, да постанови решения по чл. 46 от ЗМГО по четири конкретно посочени искания, в това число и на ответника в настоящото производство. При тази законова регламентация и доказателствата по делото, съставът на АССГ неправилно е приел, че оспореното решение е нищожно. Делегирането е направено в съответствие с разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗПРПМ (акт, който в чл. 79 - 83 урежда статута на ПВ, компетентността и правомощията на органите на институцията), поради което оспореният административен акт се явява постановен от компетентен орган. Тъй като първоинстанционният съд, прогласявайки нищожност на административния акт не се е произнесъл по законосъобразността му с оглед останалите основания за оспорване по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК и по наведените в жалбата доводи, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на същия съд за произнасяне по същество при съобразяване с дадените по-горе указания. По делото е направено искане от процесуалния представител на ПВ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. С оглед процесуалното поведение на ответника по касационните жалби "Ред бул" ООД, което не ги оспорва, искането следва да се отхвърли. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,