Решение № 7936 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10365/2009 г.

Решение № 7936 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10365/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пенка Стефанова Стоянова от гр. Карлово против решение № 716/29.05.2009 г., постановено по адм. д. № 2336/2008 г. от Административен съд - Пловдив и по частна жалба на кмета на община Карлово срещу определение № 1454/07.07.2009 г. по адм. д. № 2336/2008 г. с което е оставена без уважение молбата за допълване на решението по делото в частта му за разноските. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. С частната жалба се иска осъждане на Стоянова за пълния размер на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, както и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК - допустима е, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Пенка Стефанова Стоянова срещу заповед № К-1569/02.12.2008 г. на кмета на община Карлово, с която основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на касаторката, първоинстанционният съд приема следното: 1. Пенка Стоянова е назначена на държавна служба в община Карлово, на длъжност "началник отдел" "Спорт и младежки дейности" с ранг 3 младши със заповед № К-442/03.04.2008 г., в която е посочен срок на изпълнението на служебното правоотношение 04.04.2008 г. - 04.04.2009 г. с посочено правно основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл, 2. На 02.12.2008 г. органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с касаторката с оспорената заповед на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Административният съд мотивира оспорения правен резултат с изводи за законосъобразност на административния акт, като издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по закон, при спазена процедура и правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно, постановено при липсата на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуалноправни и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Законът за държавния служител определя точно кой е момента на възникване на служебното правоотношение. Според чл. 14, ал. 1 от същия това е датата на встъпване в длъжност. Тази дата по делото е установена на 04.04.2008 г., денят, посочен в самата заповед, в който е положена клетва и е подписан клетвен лист, условие, без което не може да се встъпи в длъжност. В течение на една година оттогава, назначаващият орган може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с назначеното лице, като не са въведени други изисквания, освен спазване на процедурата като форма при спазване на срока. Факти за изразено отношение на назначаващия орган към дейността на държавния служител, като награди, проверки за допуснати нарушения при изпълнение на служебните задължения и др., са ирелевантни по отношение спора по прекратяване на правоотношението. В срока по чл. 12, ал. 1 ЗДСл той може да използва тази възможност, без мотивите му да подлежат на оповестяване, а оттам и на съдебен контрол. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон поради приетото от решаващия съд, че няма допуснати нарушение на административнопроизводствените правила при произнасяне на заповедта на кмета на община Карлово. Непосочването в административния акт на срока в който може да се обжалва и пред кой орган води до удължаване на срока за обжалване (чл. 140 АПК), а в конкретния случай правото на съдебна защита не е нарушена, тъй като спорът във връзка със заповед № К-1569/02.12.2008 г. е разгледан по същество. Частната жалба на кмета на община Карлово също е неоснователна. Правилно и в съответствие с фактическата и правна сложност на съдебноадминистративния спор е определен размер на сумата за направените от органа по назначаване разноски по делото. По изложените съображения оспореното решение на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено от настоящия състав на ВАС. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение