Решение № 5527 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9805/2009 г.

Решение № 5527 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9805/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив против мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да утвърди цени на електрическата енергия, предложени от дружеството със заявление вх. № Е-13-49-7/31.03.2009 г. и против т. V. 8 от решение № Ц-23 от 25.06.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Жалбоподателят поддържа, че мълчаливият отказ на комисията е в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като заявлението на дружеството за утвърждаване на цени отговаря на всички изисквания на закона, а решението на ДКЕВР в оспорената част не е издадено от компетентен орган, в съответната форма, постановено е при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Моли мълчаливият отказ на комисията, както и решението в оспорената част да бъдат отменени и преписката - върната на административния орган със задължителни указания за разглеждане на заявлението на дружеството за утвърждаване цени на електрическата енергия и произнасяне с решение, с което тези цени да бъдат утвърдени. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изразява становище за недопустимост на жалбата по отношение на оспорения мълчалив отказ, тъй като комисията се е произнесла с изричен акт. По същество поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Със заявление вх. № Е-13-49-7 от 31.03.2009 г. "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив, регистрирано по ф. дело № 3422/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, прави искане до ДКЕВР за утвърждаване на цени за снабдяване с електрическа енергия на битови потребители и на предприятия с по - малко от 50 души нает персонал, считано от 01.07.2009 г. Към заявлението са приложени документи, обосноваващи предложението и предвидените от дружеството стойности за снабдяване с електрическа енергия. Заявлението на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив и предложените цени са обсъдени от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, като е направен анализ на офертата и основните ценообразуващи елементи (доклад вх. № Е-Дк-211/22.05.2009 г.). Докладът на експертите е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 25.05.2009 г. (протокол № 64 от 25.05.2009 г.), след което е публикуван на страницата на комисията в интернет и е насрочено е открито заседание за разглеждането му с участие на енергийните дружества, синдикални организации и други ведомства. На 02.06.2009 г. ДКЕВР провежда открито заседание, на което присъства и представител на "ЕВН България Eлектроснабдяване" АД, гр. Пловдив. Разгледан е доклада на специалистите от 22.05.2009 г. и е дадена възможност на представителите на дружествата да изразят становище по него (протокол № 71/02.06.2009 г.). След изслушване на заинтересованите лица на 04.06.2009 г. комисията провежда закрито заседание, на което приема проект за решение относно цени на електрическата енергия от 01.07.2009 г. и насрочва на 09.06.2009 г. в сградата на комисията обществено обсъждане на проекта на решение, което обявява на страницата на комисията в интернет и на което кани представители на заинтересованите страни (протокол № 72/04.06.2009 г.). На 09.06.2009 г. ДКЕВР провежда обществено обсъждане на проекта за утвърждаване на цени на електрическата енергия, на което присъстват представители на министерства, ведомства, обществени и синдикални организации, на които е дадена възможност да изразят становище в 14-дневен срок от обсъждането (протокол от 09.06.2009 г.). На 25.06.2009 г. ДКЕВР провежда закрито заседание, на което взема предвид изготвените до момента доклади, становища, данните от проведеното обществено обсъждане и възраженията на заинтересованите страни и след обсъждане приема решение № Ц-23/25.06.2009 г., с което утвърждава, считано от 01.07.2009 г. цени на електрическата енергия, като с т. V. 8, предмет на оспорване, утвърждава цени без ДДС, по които "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив продава електрическа енергия на битови потребители и на предприятия с по- малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19.5 млн. лв., присъединени към електроразпределителните мрежи на средно и ниско напрежение. Цените са диференцирани съобразно начина на измерване и зоните в денонощието, като за предприятия с по- малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19.5 млн. лв., присъединени към електроразпределителни мрежи на средно и ниско напрежение цените са както следва съответно: при отчитане с три скали -0.15085 лв./ кВтч и 0.15185 лв./кВтч за върхова зона; 0.08800 лв./ кВтч и 0.08964 лв./ кВтч за дневна зона и 0.03714 лв./ кВтч и 0.04407 лв./кВтч за нощна; при отчитане с две скали 0.11425 лв./ кВтч и 0.11425 лв./ кВтч за дневна и 0.03714 лв./ кВтч и 0.04407 лв./ кВтч нощна и при отчитане с една скала: 0.11057 лв./ кВтч и 0.11157 лв./ кВтч; за битови потребители цените са както следва: при измерване с две скали цената е 0.09322 лв./кВтч при дневна и 0.04407 лв./ кВтч при нощна и 0.09322 лв./ кВтч при отчитане с една скала. Мотивите към решението са приети на закрито заседание на ДКЕВР от 02.07.2009 г. (протокол № 85/02.07.2009 г.) ДКЕВР регулира цените, по които крайните снабдители продават електроенергия на предприятия с по - малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19.5 млн. лева и на битови потребители по метода "Горна граница на приходите". Необходимите годишни приходи за втората година от регулаторния периода са формирани на база ценообразуващите елементи съгласно информацията, съдържаща се в заявлението на енергийните дружества и конкретно в заявлението на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив. Необходимите приходи за втория ценови период от втория регулаторен период са в размер на 619 869 хил. лв. за дружеството - жалбоподател и са утвърдени от комисията при следните елементи: разходи за закупена електроенергия, административни и с общо предназначение разходи и амортизации и възвращаемост на капитала, като разликата с предходния ценови период е само в размера на разходите за закупена електроенергия. Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - икономическа експертиза. Последното съдът кредитира като неоспорено от страните и като взе предвид, че липсват доказателства, които да го опровергават. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: В частта, в която се атакува мълчалив отказ на ДКЕВР да "утвърди цени на електрическата енергия, както са образувани от "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив и предложени със заявление вх. № Е-13-49-7/31.03.2009 г. " жалбата е недопустима, тъй като не е налице акт, подлежащ на оспорване. Като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има правомощие да регулира цените, по които производителите продават ел. енергия на обществен доставчик (чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ) като се ръководи от принципите, въведени с нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗЕ и осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ). Анализът на текстовете налага изводите, че електроснабдителните дружества нямат правомощия по определянето на цените и комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложените от тях цени за предоставяне на електроенергия (възприемането на обратното обезсмисля регулаторните функции на административния орган). Следователно непроизнасянето по направеното заявление на дружеството- жалбоподател не представлява мълчалив отказ по смисъла на закона (чл. 58, ал. 1 от АПК), поради което не подлежи на съдебен контрол. Освен това в случая не е налице отказ от произнасяне на административния орган, тъй като с решение № Ц-23/25.06.2009 г. ДКЕВР утвърждава цени за продажба на електроенергия, т. е комисията постановява изричен акт, който поражда правни последици и който може да бъде оспорен от лицата, за които е неблагоприятен. Поради изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В частта, в която се оспорва т. V. 8 от решение № Ц-23/25.06.2009 г. жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 13, ал. 2 от ЗВАС (отм.) срок за обжалване, против акт, които подлежи на съдебен контрол (чл. 13, ал. 7 от ЗЕ) и който засяга права и законни интереси на оспорващия. Ето защо в тези части жалбата следва да бъде разгледана по същество. Жалбата е неоснователна. Решението в оспорената част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 30, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. В тази смисъл нормативно установената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава - са неоснователни. Обстоятелството, че с едно решение административният орган се произнася по искания на отделни и самостоятелни енергийни дружества, не съставлява нарушение на изискването на форма, тъй като актът съдържа всички необходими реквизити и в прерогативите на органа е да прецени дали да се произнесе с едно решение по отделни еднотипни искания или с отделни самостоятелни решения. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, указания, протоколни решения), обсъдени са предложенията на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на цените и техните стойности. Ето защо доводът на дружеството- жалбоподател, че решението не съдържа мотиви е неоснователен. Решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) ДКЕВР разполага с правомощието да регулира цените за разпределението на електрическа енергия - чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, съобразно правилата на раздел IV "Ценово регулиране" от глава трета на ЗЕ и Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), приета с ПМС № 25 от 20.02.2004 г., издадено на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. В случая предвидената в чл. 27- 34 от наредбата процедура е спазена. Съгласно чл. 27 от НРЦЕЕ "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив, подава заявление до ДКЕВР за утвърждаване на размера на цените, като включва информацията и приложенията, предвидени в чл. 28 от наредбата. В съответствие със задължението по чл. 30 от наредбата комисията насрочва дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, която оповестява по предвидения ред и публикува заявлението заедно с доклад на специалисти (чл. 30, ал. 2 от НРЦЕЕ). На закрито заседание регулаторният орган приема проект на решение по заявлението, с реквизитите по чл. 32 от наредбата, който подлага на обществено обсъждане (чл. 31 от НРЦЕЕ). Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ- за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества, на които е предоставен 14-дневен срок за становища. Ето защо доводите на жалбоподателя, че на обществено обсъждане е предложен проект, различен от предложението, заинтересованите лица не са информирани за проекта и за нарушение на процедурата по чл. 14 от ЗЕ са неоснователни. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя и е публикувано по реда на чл. 34, ал. 3 от наредбата. Комисията извършва корекция на цените за втория ценови период от регулаторния период чрез анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензията, като е приложен метода за регулиране "Горна граница на приходите", действащ от 01.01.2005 г. за енергийните предприятия, получили лицензия за снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи на съответната територия (§ 4 от ПЗР на НРЦЕЕ). Описаният механизъм на утвърждаване на цени налага извода, че само ДКЕВР като регулаторен орган разполага с правомощието да определя цените. Докладът на специалистите от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" подпомага комисията при вземането на решение, но не е задължителен за регулаторния орган, поради което доводът, че след като утвърдените цени не съответстват на посочените в доклада, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен. Възражението, че цените се определят от енергийните предприятия, а комисията ги регулира със задължителни указания без да ги променя също е неоснователно. Действително комисията дава задължителни указания на енергийните дружества по силата на закона, но това не отменя правото й да утвърди цени съобразно нормативно установените методи и изисквания. Решението в оспорените части е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ - същите се основават на обективни критерии и са определени, съобразно предварително зададени изисквания. В изпълнение на изискванията на чл. 36, ал. 1 от ЗЕ и чл. 5, ал. 8 от НРЦЕЕ комисията формира цените по предварително утвърдени указания, които съдържат необходимата за ценообразуването информация, която енергийните дружества представят, общите и специални изисквания на комисията, метода и начина на регулиране и образуване на цените. Възражението, че цените се определени по необективни критерии, тъй като са различни за отделните дружества е неоснователно. Комисията няма задължение да определи еднакви цени за всички електроснабдителни дружества. Като регулаторен орган ДКЕВР следва да определи цените като приложи единни критерии и методика като се съобрази с нормативно установените изисквания и вземе предвид съдържащата се в заявленията на отделните дружества информация. Това изискване е изпълнено, а различните данни, подадени от дружествата обосновават и разликата в определените цени. Възражението за нарушение на принципа по чл. 31, т. 2 от ЗЕ също е неоснователно. Съгласно цитирания текст определените цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружествата информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ), т. е. комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. При утвърждаване цените на електрическа енергия за електроснабдителните дружества ДКЕВР използва регулаторния метод "горна граница на приходите" ( § 4 от ПЗР на НРЦЕЕ), който е свързан с качеството и ефективността на управление на електроснабдителното дружество. Необходимите приходи за ценовия период са определени на база необходимите приходи за предходния период съгласно формула, определена в чл. 4, ал. 1, б. "б" от НРЦЕЕ, като в тези приходи на дружеството, утвърдени от комисията, са включени разходите за закупуване на електрическа енергия от обществен доставчик и от други производители, изчислени съобразно: цените на "НЕК" ЕАД за енергия, пренос на енергия и достъп на "ЕСО" ЕАД и добавка за зелена енергия; базови цени за електрическа енергия от възобновяеми източници, като разликата, която се заплаща на производителите от крайните снабдители се компенсира от "НЕК" ЕАД ежемесечно съгласно утвърдената от ДКЕВР методика; преференциални цени за енергия от когенерационни инсталации, като са отчетени количествата в прогнозните данни на дружеството (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- икономическа експертиза). Утвърдените от комисията цени са формирани на база на необходимите годишни приходи, определени по предвидената в чл. 10 от НРЦЕЕ формула, въз основа на следните елементи: регулаторна база на активите, включваща стойността на активите, амортизация, необходимия оборотен капител, прогнозни инвестиции; норма на възвращаемост на капитала, която отчита делът на собствения капител, на привлечения капитал и норма на възвращаемост на привлечения капитал (чл. 15 от НРЦЕЕ); както и признати годишни разходи за дейността по лицензията, като е взето предвид обстоятелството, че в случая се извършва годишна корекция в рамките на регулаторния период, като се изменят утвърдените за предходния ценови период утвърдени годишни приходи. При формиране на цената се взети предвид разходите на дружеството от наложени задължения към обществото, произтичащи от изкупуването на електрическа енергия от възобновяеми източници. По този начин е приложен избрания от комисията метод на регулиране, в съответствие с правомощието на административния орган в края на втория ценови период да измени необходимите годишни приходи, съответно на формиращите ги цени, вече утвърдени за действащия регулаторен период. В този смисъл са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и т. 4 от ЗЕ, а доводите на жалбоподателя за нарушение на правилата на цитираните норми са неоснователни. При постановяване на оспорения акт не са допуснати нарушения и на разпоредбите на чл. 31, т. 5 и т. 6 от ЗЕ. Нормата на § 1, т. 31 от ДР на ЗЕ определя понятието "кръстосано субсидиране" между отделните групи потребители като включването в цените за група потребители на по-голям размер разходи от необходимите за индивидуалното й снабдяване или на по-малък размер разходи от допълнителните разходи, които предизвикват съвместното й снабдяване с останалите групи. Следователно увеличаването на цената за стопански потребители при едновременно намаление на цените за битови потребители не води до извод, че е налице кръстосано субсидиране. В разглежданата хипотеза ДКЕВР действа в съобразно изискванията на НРЦЕЕ, като цените са определени по методиката, описана по - горе, като са взети предвид и данните за количествата електроенергия за периода 01.07.2009 г -30.06.2010 г., предоставени от дружеството, по нива на напрежение, групи потребители и зони в денонощието. Доводът, че при формиране на цените не са отчетени разходите на дружеството, произтичащи от наложени задължения към обществото, също е неоснователен. Условията и редът за компенсиране на разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото са регламентирани в чл. 13 от НРЦЕЕ, а тяхното възстановяване се извършва по утвърдена от ДКЕВР методика в съответствие с правомощията на регулаторния орган по чл. 13, ал. 5 от НРЦЕЕ. В случая тези разходи са отчетени, тъй като необходимите годишни приходи са образувани на база разходите за закупуване на електрическа енергия от обществен доставчик и от други производители, изчислени съобразно цените на "НЕК" ЕАД за енергия, пренос на енергия и достъп на "ЕСО" ЕАД и добавка за зелена енергия; базови цени за електрическа енергия от възобновяеми източници, като разликата, която се заплаща на производителите от крайните снабдители се компенсира от "НЕК" ЕАД ежемесечно съгласно утвърдената от ДКЕВР методика; преференциални цени за енергия от когенерационни инсталации и при количества съобразно прогнозните данни, предоставени от дружеството. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение на електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваните части с целта на закона са неоснователни. Поради всичко изложено съдът стигна до извода, че не са налице основания за отмяна на административния акт в атакуваната част. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното и направеното искане "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив следва да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране сумата 100.00 лв. възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение