Решение № 13732 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9579/2012 г.

Решение № 13732 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9579/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 8982 от 21.06.2012 г., постановено по адм. дело № 14423/2011 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Тодор Иванов Тодоров, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № К-8759/31.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Тодор Иванов Тодоров е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок една година. За да постанови този резултат съдът е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че държавният служител не е осъществил състава на дисциплинарното нарушение, довело до накърняване на правата и свободите на гражданите по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, поради което не са били налице законовите основания за налагане на дисциплинарното наказание, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че по отношение на лицата, поканени да се явят в полицейското управление не са били налице основанията на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР за издаване на заповеди за задържането им. Правилно съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган не е обосновал и посочил коя от хипотезите на цитираната норма в случая е била налице, за да е било необходимо издаване на заповеди за задържане. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че трите лица са били в РУП по разпореждане на Тодоров за установяване съпричастността им към извършено престъпление. Лицата са били поканени и придружени от служители на МВР и същите не са се противопоставили, не са използвани и помощни средства. В този смисъл не е ограничено правото им на свободно придвижване и лицата не са имали качеството на "задържани лица" по смисъла на чл. 4 от Инструкция Iз-1711/2009 г. за оборудване на помещенията за настаняването на задържани лица в структурите на МВР и реда в тях и съгласно чл. 11 и чл. 12 от тази инструкция не е следвало да се издадат заповеди за задържане от полицейския орган и отразяване в съответната книга. Предприетите от служителя действия са с оглед поведението на лицата и данните за тях, известни на Тодоров по служба. Проверката на лицата е провокирана от възможността за притежаване на забранени вещества (наркотици), като Тодоров и колегата му са забелязали лице, известно им като наркозависимо да подава предмет, който не са успели да видят добре. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд се е позовал на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, който регламентира хипотеза за извършването на обиск от полицейските служители, без да е въведено изискването обискираните лица да са задържани за срок от 24 часа за разлика от хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Извършването на обиска в РУП е било необходимо и предвид факта, че едно от лицата е от женски пол и на място не е имало полицейски служител от женски пол, за да се спази разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗМВР, изискваща обискът да се извърши от лице от същия пол. След проведените беседи и извършения обиск на лицата не са установени данни за извършено престъпление и същите са освободени, поради което не са били налице основания по чл. 63, ал. 1 за задържането им. Правилно е прието че фактът, че лицата не са вписани в книгата за посетители в районното управление не обосновава налагане на дисциплинарно наказание, тъй като в заповедта и в подготвителните и документи не са цитирани норми, задължаващи служителя да вписва в книгата за посетители придружаващите го лица. Следователно като е приел, че държавният служител не е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение, съответно на материалния закон. Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства такива да са направени. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд,