Решение № 14960 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8358/2017 г.

Решение № 14960 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8358/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Д. М., от гр. П., чрез пълномощника адвокат Т. Б., срещу решение № 1146 от 27.06.2017 г. по адм. дело № 2888/2016 г. на Административен съд П., с което отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-15-270/09.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ- гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № 5109184637/ПР-2141-15-ЗЗ/ от 08.08.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ- гр. П., и са присъдени разноски. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ- П. чрез юрисконсулт Г. В. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО- в относимата редакция, което представлява основание за съответната отмяна на разпорежданията за отпускане и изменение на пенсия. Поддържа, че е безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателката няма необходимия осигурителен стаж, при който е отпусната и изплащана пенсията по разпореждане № 5109184637/08.04.2004 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1146 от 27.06.2017 г. по адм. дело № 2888/2016 г. Административен съд П. е отхвърлил жалбата на З. М. против Решение № 2153-15-270/09.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ- гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № 5109184637/ПР-2141-15-ЗЗ/ от 08.08.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ- гр. П., и са присъдени разноски. Приел е, че с оглед на събраните по делото доказателства към момента на отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № 5109184637/08.04.2004 г. жалбоподателката не е притежавала необходимия осигурителен стаж. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № 5109184637/08.04.2004 г. на З. М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) при условията на § 4 от ПЗР на КСО, считано от 19.09.2003 г., при навършена възраст 52 години. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от втора категория труд - 20 г. 10 м. и 20 дни, от трета категория труд - 12 г. 06 м. 16 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5, ал. 7 КСО - 02 г. 02 м. и 17 дни или общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд на основание чл. 104 от КCO - 45 г. 03 м. и 17 дни. От 01.12.2006 г. по заявление вх. № 9419 от 04.01.2007 г. към личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната и добавка на основание чл. 84 КCO от пенсията за осигурителен стаж и възраст на починалия й съпруг М. М.. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на М.. За целта с писмо изх. № К- 9741/14.03.2013 г. са изискани оригиналните документи за стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС. В указания в писмото срок исканите документи не са представени. В следствие на това, на основание заповед на Директора на ТП на НОИ-П. № 1206/09.08.2013 г., на контролните органи на НОИ е възложено да бъде извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО с оглед преценяване правомерността на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. В резултат на служебната дейност на пенсионния орган, извършената проверка от контролните органи на НОИ и на базата на посочени от жалбоподателката места, където същата е работила /с декларация от 12.08.2013 г./, е констатирано, че осигурителният стаж на М. възлиза общо на 27 г. 03 м. и 28 дни по условията на трета категория труд, от които 22 г. 07 м. и 10 дни в"Брилянт" АД - гр. С. ( за периода 18.09.1967 г. - 28.04.1990 г.) и 04 г. 08 м. 18 дни като самоосигуряващо се лице в ЕТ "З. М." (за периода 01.01.1999 г. - 18.09.2003 г.). Вследствие на така установените факти е формиран извод, че е налице неправилно отпусната пенсия и е постановено разпореждане № 5109184637 /протокол 2141-15-ЗЗ/08.08.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- П., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КCO e отменено разпореждане № 5109184637/08.04.2004 г. и всички последващи. С оглед на така установеното правилно първоинстанционният съд е приел, че М. няма наличие на осигурителен стаж от II категория труд -20 г. 10 м. 20 дни, и такъв, положен по условията на чл. 104, ал. 3 от КCO - 02 г. 02 м. 17 дни, при които параметри е отпусната и изплащана личната пенсията за осигурителен стаж и възраст. Не е удостоверено и наличието на осигурителен стаж от първа и втора категория труд, даващ право на лицето на ранно пенсиониране. Установен е само стаж от трета категория в общ размер на 27 г. 03 м. и 28 дни. Направен е правилен извод, че не следва да се отчете като осигурителен период за М. и времето от 01.11.1991 г. - 31.12.1998 г., за който същата твърди, че е упражнявала дейност като самоосигуряващо се лице от ЕТ "З. М.". Проверките извършвани от контролните органи на НОИ са обективирани в Констативен протокол № 723/10.05.2014 г. и Констативен протокол № KB-5-15-00193913/09.11.2016 г. Установено е, че от документацията в осигурителното досие номер № 16270 и наличните данни в информационната система и регистри на НОИ, за периода преди 01.01.1999 г., няма данни за постъпили в приход на ДОО дължими осигурителни вноски включително и за кои периоди е заверявана осигурителна книжка на жалбоподателката. При тези данни правилно административният орган е приел, че времето от 01.11.1991 г. до 31.12.1998 г. не следва да се зачетено като осигурителен стаж. Този извод не може да бъде променен от приложеното извлечение от банкова сметка на ЕТ " З. М.", че за периода от 31.05.1997 г. -31.12.1998 г. са внасяни осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО в относимата редакция предвижда, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. В хипотезата на това основание правилно е прието от съда и административния орган, че може да бъде извършена проверка по пенсионното досие относно фактите и доказателствата, въз основа на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Служебната проверка на данните от различни осигурители, на данните от самия жалбоподател и събраните в хода на проверката доказателства дават основание за категорични от фактическа и правна страна изводи, че пенсията, отпусната на М. на основание § 4, ал. ПЗР КСО е неправилно отпусната, тъй като не се установява необходимия стаж от втора и трета категория към 12.03.2004 г. До такъв фактически и правен извод е достигнал и съдът в обжалваното решение, което е основание да се прием, е че същото не съдържа пороци за отмяна на основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника по жалбата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,