Решение № 11545 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2149/2018 г.

Решение № 11545 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2149/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – Благоевград обжалва Решение № 2046/19.12.2017 г. по адм. дело № 380/2017 г. на Административен съд – Благоевград, с което, по оспорване на П. Тимчев и Ц. Тимчева, е отменена Заповед № 18-2068/24.03.2017 г. на началника на СГКК, одобряваща изменение в кадастралната карта и регистри за схеми на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № 17395.501.1466.1 по КККР на [населено място]. Ответниците П. Тимчев, Ц. Тимчева, Л. Коемджиева, Н. Дялкина и Е. Кочкова са на позиция за правилност на оспореното решение. Останалите ответници не вземат участие в процеса. П. Тимчев и Ц. Тимчева претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Със заповедта за изменение на КККР за схеми на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № 17395.501.1466.1, по заявление на Н. Дялкина, на първи и втори жилищен етаж са нанесени както следва: 1) чрез обединяване на обекти 1466.1.1 и 1466.1.2 e нанесен нов обект с идентификатор 1466.1.6; 2) чрез обединяване на обекти 1466.1.3 и 1466.1.4 е нанесен нов обект с идентификатор 1466.1.7. Заличени са обектите в сградата, включени в одобреното обединяване. Разпореденото изменение в КККР чрез нанасянето на нови обекти е последица от заличаването на съществуващите до този момент със съответстващото вписване на данните за носителите на правото на собственост върху тях. Оспорването на промяната от заинтересованите страни сочи на спор за материално право с предмет индивидуализацията на самостоятелните обекти на кадастъра и титулярството на права върху тях. Той е основание в кадастъра да бъде запазено положението до издаването на отменената заповед по отношение на отразяването на обектите и техните собственици според удостоверяващите правата им актове. С компетентност да се произнася по принадлежността на правата, какъвто резултат по същество се постига с волеизявлението, органът по кадастъра не разполага (аргумент и от чл. 53, ал. 2 ЗКИР). Изменение на кадастъра в тази хипотеза е допустимо след евентуалното разрешаване на спора по общия исков ред – чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Дори и в действителност да е налице непълнота или грешка в КККР, действията на органа следваше да са подчинени на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, т. е. тя да бъде отстранена след решаването на спора за материално право по съдебен ред, респ. по заявлението на Н. Дялкина да бъде постановен отказ, а не преди настъпването на този юридически факт и чрез заличаването на вписаните собственици и обединяването на схемите на самостоятелните обекти. Констатираният порок на заповедта е достатъчен за отмяната й като материално незаконосъобразна. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение. Искането за разноски не следва да бъде уважавано, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение