Решение № 12736 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6812/2020 г.

Решение № 12736 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6812/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 2329/29.04.2020 г. по адм. дело № 4707/2019 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е обявена нищожността на негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. с изх. № 01 -2600/6776 # 6 от 18.03.2019 г., отказващо на "ВДК - Дапалис" ЕООД финансово подпомагане в размер на 17686, 65 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение относно размера на евентуалното претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "ВДК - Дапалис" ЕООД, с. Яна, общ. Столична, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че обжалваното уведомително писмо е издадено след като с влязло в сила на 27.05.2015 г. решение № 805/16.02.2015 г. по адм. дело № 10467/2014 г. на Административен съд - София - град, оставено в сила с решение № 6089/27.05.2015 г. по адм. дело № 4127/2015 г. на ВАС е отменено предходното уведомително писмо по същото заявление за подпомагане на дружеството и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган със задължителни указания. Съдът е сравнил общия размер наддекларирани площи по двете писма, процента наддеклариране и крайния размер на отказаното подпомагане и е установил, че административният орган не се е съобразил със задължителните указания на съда във влязлото в сила решение, поради което и на основание чл. 177, ал. 2 АПК уведомителното писмо е нищожно. Решението е правилно. Безспорно в цитираните от АССГ колони на отмененото и оспореното писмо фигурират идентични стойности, независимо от дадените подробни указания, свързани с несъотствието на тези стойности с доказателствата, установени при обжалването по съдебен ред на предходното уведомително писмо. Налице е идентитет между разпоредителните части на двете писма - отмененото с влязло в сила решение и оспореното в настоящето производство, както и между фактическите и правни основания за издаването им. Второто писмо е издадено при еднакво неправилно приложение на материалния закон, както първото, като при издаването на второто не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на АС. Всички наведени от касатора доводи по приложението на материалния закон са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 177, ал. 1 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество. Повторно издаденият акт, със същото съдържание, като отменения, не поражда правни последици. Съдържанието на двата акта, правилно е преценено от АС, като идентично, предвид еднаквата разпоредителна част по една и съща мярка за една и съща кампания на същия заявител. Оспореното в настоящето производство писмо е и в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон по чл. 173, ал. 2 АПК, които правилно е посочил АС, че следва да бъдат съобразени при новото произнасяне от административния орган. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претндираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение