Решение № 2408 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2013 г.

Решение № 2408 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Общинския съвет - Минерални бани, с. Минерални бани, област Хасково, представляван от председателя Мехмед Шакир, подадена чрез адв. Влахов, против решение № 107 от 25.04.2013 г. по адм. дело № 414 от 2012 г. на Административния съд - Хасково. Развити са доводи за неправилност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон - § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК) и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), необоснованост и поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на решението на Общинския съвет - Минерални бани. Ответната страна - Окръжната прокуратура - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срока по чл. 211 АПК касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Хасково, е обявил по протест на прокурор от Окръжната прокуратура - гр. Хасково, нищожността на р. № 270, прието с протокол № 27 от 22.05.2009 г. на Общинския съвет - Минерални бани. Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, включително и съдебно-техническата експертиза по делото, които е обсъдил подробно и е установил правно релевантните факти по спора. За да обяви нищожност на процесното решение на общинския съвет, съдът е приел, че то е постановено при липса на материална компетентност на общинския съвет за отдаване под наем на имоти - публична общинска собственост, подлежащи на концесиониране, както и в противоречие с материалния закон, тъй като правното основание, послужило за приемане на оспореното решение, не е налице. Съдът е посочил, че имотите са публична общинска собственост и предвид този статут и съобразно разпоредбата на чл. 20 от Закона за водите управлението на водните обекти - публична общинска собственост, се извършва само чрез отдаването им на концесия. Законът за водите е специален закон, който регламентира реда за управление и разпореждане с водните обекти - публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. В чл. 11, ал. 1 от ЗОбС е предвидено отдаването под наем на този вид обекти само когато в специален закон е предвидено това, какъвто не е процесният случай. Ето защо по отношение на визираните обекти са приложими нормите на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите и обектът не следва да се отдава под наем по реда на ЗОбС. Първоинстанционният съд е обсъдил и прилагането на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, посочена като правно основание за издаване на акта на общинския съвет, като е преценил, че текстът изрично изключва от режима на обектите - публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези, подлежащи на концесиониране съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. С тези аргументи съдът е счел, че оспореното решение на Общинския съвет - Минерални бани, е издадено при липса на законова материална компетентност, както и при съществено нарушение на материалния закон - чрез посочване на правно основание, което е неприложимо, и е обявил решението за нищожно. Обжалваното решение е законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата и при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е извел правилни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Правилно административният съд е приложил разпоредбите на Закона за водите и Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Безспорен е фактът, че процесният язовир е публична общинска собственост с оглед представения акт за общинска собственост и чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. Следователно разпореждането с този обект може да се извърши само по реда, указан в чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите - чрез отдаването му за ползване чрез концесия. В случая абсолютно е неприложима разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост, тъй като тя се ползва само за части от имоти - публична общинска собственост, какъвто не е разглежданият случай. Неприложима е и разпоредбата на § 3 от ПЗР на Закона за сдружения за напояване, при който случай и при условие че към момента на влизане в сила на закона няма сключен договор по § 3, ал. 2 до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3 (а и по делото няма данни да има постъпило такова искане) обектът може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 14, ал. 7 ЗОбС. Също така няма и никакви доказателства за образуване на сдружения за напояване, които съгласно чл. 2 от ЗСН са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия (територия на сдружението) в качеството им на юридически лица, учредени и регистрирани по реда на този закон. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението в касационната жалба, че са били налице материалноправни предпоставки както за отдаването на язовирите под наем чрез търг, така и за предоставянето им на концесия. Както вече се посочи, Законът за водите, респ. Законът за концесиите са специални по отношение на Закона за общинската собственост и изключват прилагането му. Неоснователно е и твърдението, че дори и да са допуснати нарушения в условията и при процедурата за предоставяне на язовирите под наем, то това нарушение не е такова, че да обоснове неговата нищожност. В конкретния случай не се касае до нарушение в процедурата по отдаване под наем чрез търг на обект - публична общинска собственост, а до пълна липса на правно основание за отдаване под наем, което нарушение води до нищожност на постановения административен акт. Оспореното административно решение страда от порока материална незаконосъобразност, тъй като по своето съдържание е бил в противоречие със закона относно нарушаване на установения законов ред за разпореждане с имот - публична общинска собственост. Този правен факт обуславя правилния извод на съда за неговата нищожност, поради което настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва то да бъде оставено в сила. На основание горното и чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,