Решение № 2082 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2018 г.

Решение № 2082 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Й. Калайджиев, от [населено място], срещу решение № 2046 от 24.11.2017 г. постановено по адм. дело № 2502 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – П.. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност, заедно с всички доказателства, изложените от него възражения за незаконосъобразност на заповедта. Счита, че по отношение на него не е приложима разпоредбата на чл. 106 а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), тъй като няма качеството на превозвач по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗАвтП. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът – главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") – П. към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Й. Калайджиев против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-1498 от 10.08.2017 г. на главен инспектор в ОО "АА" - П.. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 10.08.2017 г. при проверка от органите на автомобилната администрация е установено, че И. Калайджиев управлява лек автомобил "Дачия", модел "Сондеро" с рег. [рег. номер на МПС], оборудван като такси. Автомобилът имал открита табела "такси", без табела "не работи" на предното стъкло. Установено било, че Калайджиев извършил пет курса с автомобила. При проверката се установило, че лекият автомобил не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. За констатираното нарушение на И. Калайджиев бил съставен АУАН Серия А-2017 № 238390/10.08.2017 г., в който установеното било квалифицирано като нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. 1, предл. 3 ЗАвтП. За да издаде заповедта административният орган е приел, че на посочената дата водачът на автомобила е извършвал обществен превоз на пътници, в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, тъй като процесното моторно превозно средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз и с него е извършен обществен превоз на пътници срещу заплащане. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и заповедта е в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б., лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ от ЗАвтП. Според чл. 106 а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари" (ал. 1, т. 1), която се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в" (ал. 2, т. 1); определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи (ал. 2, т. 4). По смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, АС – П. обосновано е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106 а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. Предприетата мярка пряко засяга жалбоподателя, тъй като е собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението. Приетите за установени факти, които са релевантни за спорното право се установяват от събраните по делото доказателства. Възмездното извършване на услугата – чрез заплащане се установява от съставения АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. Ето защо при правилно установена фактическа обстановка АС – П. е извел фактически верен и правно обоснован извод за наличие на основанията по чл. 106 а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. Неотносими са изложените в касационната жалба твърдения относно наличието или липсата на административно нарушение от посоченото в НП лице. Принудителната административна мярка се налага по отношение на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, а че такова е било извършено е прието дори и в мотивите на представеното съдебно решение от 03.11.2017 г. на Пловдивски районен съд, с което издаденото НП е било отменено. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение