Решение № 236 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2008 г.

Решение № 236 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК . Образувано е по к. жалба на К. за з. и. на населението, гр. С., представляван от председателя си В. В. против решение № 1 от 24.01.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено като недопустимо решение от 12.06.2007 г. по гр.д. № 1031/2006 г. на Софийски градски съд, I-3 състав и е прекратено съдебното производство. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на изводите на апелативния съд за нередовност на исковата молба и се иска отмяна на атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба С. о. не изразява становище по същата. Представителят на В. к. п. прокурор Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК , намира следното: Исковата претенция е предявена от В. И. В. като председател на "К. за з. на и. на населението", седалище гр. С., адрес на управление ул."М" № 4против С. о. за присъждане на сумата 25 000 лв. за нанесени неимуществени вреди /болки и страдания, причинени от това, че живее в държава, в която отговорно длъжностни лица преднамерено не изпълняват поети ангажименти пред населението/ и е основана на твърденията, че улицата пред адреса е с липсваща 70 % настилка, дупки с недопустима големина и дълбочина, като битовите отпадъци не се събират редовно и допълнително замърсяват уличното платно, липсват бордюри и тротоари; ремонт не е извършван от 10 години, въпреки, че наскоро се извършило тотално асфалтиране на улиците в кв. Суходол, но ул."М" била асфалтирана до № 6; на няколко пъти били писани жалби и молби до С. о., но без резултат, като действията на С. о. са преднамерени, предвид дейността на К., "който се бори против незаконни действия на сметището в С. ", като с молба от 10.04.2006 г. е уточнено, че ищец е физическото лице В. И. В. Исковата молба е квалифицирана от първоинстанционния съд по чл. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлена, поради неконкретизиране на претенциите. С определение от 23.10.2007 г. апелативният съд е оставил исковата молба без движение с указания да се посочи кой е ищец по делото - физическото лице В. В. или юридическото лице сдружение "К. за з. и. на населението"; да се посочат фактите, от които произтича претендираното материално субективно право - дали претендира обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ или по общия ред, кои конкретни незаконосъобразни актове, действия и бездействия на ответника какви вреди са му причинили, като конкретизира вредите по вид - имуществени или неимуществени и посочи конкретния размер на обезщетението, претендирано за всяка една от претърпените вреди; да посочи конкретния размер на всяко от нарушеното право или права, което трябва да съответства на изложеното от ищеца основание на иска му. С атакуваното решение е прието, че с молбата от 31.10.2007 г. констатираните нередовности не са отстранени - посочването, че ищец е юридическото лице противоречи на посоченото в молбата от 10.04.2006 г. и не е съпроводено нито с искане за поправка на явна фактическа грешка в първоинстанционното решение, нито с искане за изменение на предявения иск, а следователно не е индивидуализиран ищеца по делото; не е индивидуализиран предмета на спора, тъй като изписаното в молбата от 31.10.2007 г. "поети и неизпълнени обещания на С. о. да приведе улицата и тротоара пред адрес улица "М" № 4 във вид удобен за ползване" не представлява посочване на конкретни незаконосъобразни актове, действия и бездействия на ответника, даващи основание за присъждане на обезщетение за вреди; посочването, че се претендират две суми от по 12500 лв. внася допълнителна неуточненост на спора, тъй като ищецът не е предявил два иска, а само един за сумата 25000 лв. - и е направен извод, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. Решението на апелативния съд е постановено в съответствие с процесуалния закон.