Решение № 16631 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2011 г.

Решение № 16631 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Национална агенция за приходите - София, чрез процесуалния представител - юрисконсулт Тодор Стоев - срещу решение № 238 от 10.05.2011 г., постановено по адм. дело 200 по описа за 2011 г. на Административен съд Пазарджик, с което е на основание чл. 203 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - агенцията е осъдена да заплати на Кооперация ЗПТК "Александър Стамболийски", село Славовица - сумата 3 600 лева имуществени вреди. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Развива доводи в касационната жалба и иска отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - Кооперация "ЗПТК Александър Стамболийски", село Славовица дава становище за нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и не са налице предпоставките по чл. 203 от АПК - незаконосъобразни действия на административния орган, които да са довели до настъпване на вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Пред административния съд е била подадена от Кооперация "ЗПТК Александър Стамболийски", село Славовица - искова молба на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 - 207 от АПК, с която се претендира заплащане на имуществени вреди в размер на 3 600 лв. със съответната лихва върху нея. Тази сума била заплатена от кооперацията като адвокатско възнаграждение, с оглед защита, осъществена в административното производство- развилото се ревизионно производство, приключило с издаване на два броя данъчно-ревизионни актове, отменени по съдебен ред. Твърди се, че в резултат на навременната адвокатска намеса е установена незаконосъобразност на ревизионни актове и същите са отменени. В развилото се съдебно производство, са присъдени единствено разноските сторени пред съда, но не и претендираните такива в административното производство по издаване на отменените актове- И тъй като са налице незаконосъобразни действия, отменени по съответния ред и в резултат на тях за кооперацията са настъпили имуществени вреди, изразяващи в заплатения адвокатски хонорар, иска по реда на чл. 203 от АПК и във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - да бъде обезщетена кооперацията. Производството е проведено по посочения ред и съдът е достигнал до извода, че обезщетение се дължи. Като причина за този свой извод съдът е посочил, че с влязло в сила решение № 3875 от 18.03.2011 г., на ВАС, трето отделение, постановено по адм. дело 10054/2010 г. е налице причинна връзка между отменените ревизионни актове и установеното имуществено разместване- заплатен адвокатски хонорар; и това е имуществена вреда подлежаща на репариране по реда на ЗОДОВ. Делото е върнато на първоинстанционния съд за събиране на доказателства за реалното извършване на действия по договор за поръчка. Съдът, приемайки, че тези действия са извършени и уговореният хонорар - заплатен, уважил иска. Решението е неправилно. В касационната жалба няма наведени твърдения за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото в нея са посочени, че изводите на съда не почиват на действащия материален закон и не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Производството е исково, предвид разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед събраните писмени доказателства по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили имуществени вреди, заради което да е налице основание за ангажиране на отговорността, както неправилно е приел и първоинстанционният съд. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на причинна връзка между незаконосъобразни действия, респективно незаконосъобразен акт и търсената сума като имуществена вреда. В съдебното производство, където е реализирана адвокатската защита такава не е задължителна, а е по усмотрение на лицето оспорило наказателното постановление и размерът на възнаграждението се определя свободно от страните по договора за поръчка. Следва да се отбележи, че изрично, в Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г., Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд - реши, че както в касационното производство по чл. 63, ал. 1 ЗАНН не се внася държавна такса, така не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН, защото и в двата случая не се прилага препращането по чл. 228 АПК към първоинстанционното производство по АПК. И щом разноски за адвокат не се дължат в същинското производство по оспорване на наказателните постановления, то същите не биха могли да бъдат търсени като вреда в обезщетителното производство по ЗОДОВ. И това е така, тъй като съдът не би могъл да определи реално претърпените вреди в тази насока. Недопустимо е съда да намалява поради прекомерност например, заплатено адвокатско възнаграждение за защита, осъществена в друг процес. Решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което иска на кооперацията като неоснователен отхвърлен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,