Решение № 11585 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2649/2015 г.

Решение № 11585 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2649/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Руско Кръстев Петров от гр. Ямбол против решение № 5 от 20.01.2015 г. на Административен съд - Ямбол по административно дело № 255/2014 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № СП1-Я-149-1/23.01.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, потвърдена с решение № РД 07-0033/10.11.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Ямбол. Касаторът излага съображения за неправилност на атакувания с касационната жалба съдебен акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли оспореното решение да бъде отменено. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на съдебното решение и предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна. От данните по делото е видно, че с молба-декларация вх. № СП1-Я-149/23.01.2013 г. Руско Кръстев Петров е поискал отпускане на еднократна помощ за закупуване на облекло, лекарства, храна, както и за ремонт на жилището му, като е приложил и фактури за закупени от него лекарства. Изготвен е социален доклад, въз основа на който директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол е издал заповед № СП1-Я-149 от 13.02.2013 г., с която на Петров му е отпусната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане) в размер на 150 лева. Недоволен от размера на помощта Руско Петров е оспорил посочената заповед пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Ямбол, който с решение № РД 07-0010/8.03.2013 г. е отхвърлил жалбата му като неоснователна по съображения, че данните в молбата сочат за наличие на инцидентно възникнала здравна потребност за лечение, и липсват конкретни факти и обстоятелства за предоставяне на социалната помощ в максимален размер от 325 лева. Предвид така постановеното административно решение Руско Петров е подал жалба срещу заповед № СП1-Я-149 от 13.02.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол пред Административен съд - Ямбол, който с решение № 71 от 25.04.2013 г., постановено по административно дело № 89/2013 г., я е отхвърлил като неоснователна по отношение на претендирания максимален размер за отпускане на помощта по чл. 16 от ППЗСП. Посоченото съдебно решение е обжалвано с касационна жалба, като с решение № 15124 от 18.11.2013 г. по административно дело № 8389/2013 г. Върховният административен съд е отменил решение № 71 от 25.04.2013 г. по административно дело № 89/2013 г. на Административен съд - Ямбол и вместо него е отменил заповед № СП1-Я-149 от 13.02.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, и е изпратил преписката на същия административен орган за ново произнасяне по молбата-декларация от 23.01.2013 г. на Руско Петров, поради липса на мотиви досежно размера на отпусната еднократна помощ. Със заповед № СП1-Я-149 от 18.12.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, на Руско Петров отново е отпусната социална помощ по чл. 16 от ППЗСП в размер на 150 лева. При осъществен административен контрол от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Ямбол относно размера на отпусната помощ с решение № 07-0003/21.01.2014 г., жалбата на Петров отново е отхвърлена като неоснователна. Срещу заповедта от 18.12.2013 г. Петров е подал жалба пред Административен съд - Ямбол, който с решение № 35 от 26.03.2014 г., постановено по административно дело № 26/2014 г. я е обявил за нищожна и е върнал преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, тъй като административният орган е пререшил въпроса, вместо да се произнесе само за разликата над 150 лева. От съставеният социален доклад от 24.04.2014 г. във връзка с указанието на Административен съд - Ямбол административният орган да се произнесе по отношение на размера на помощта над 150 лева, явства, че Петров е неженен, с установена към месец януари 73% трайно намалена работоспособност, с психично заболяване, живее сам в лоши битови условия. Констатирано е, че стаята, в която живее, е с напукана мазилка на тавана, дограмата е напукана, стъклата са счупени, а в съседната стая мазилка на тавана липсва. Отразено е, че предвид посочените констатации със заповед № СП1-Я-149/13.02.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол на Руско Петров му е отпусната еднократна социална помощ в размер на 150 лева за извършване на необходимите ремонти на жилището му и възстановяване на функционалността му, като конкретно е посочено каква част от тази сума за какъв ремонт е предназначена. В доклада е отразено, че 60 лв. от отпуснатия размер е предназначен за здравни потребности, тъй като представените от Петров разходно оправдателни документи за закупени лекарства са на стойност 68.64 лв., като той ежемесечно получава добавка за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти в размер на 9.75 лв. Социалните работници са предложили да не се отпуска помощ за храна и облекло, тъй като Петров получава пенсия в размер на 213.49 лв. С оглед тези данни социалните работници са преценили, че молителят няма доказана необходимост от отпускането на еднократна социална помощ в размер над 150 лева до максималния размер от 325 лева, поради което са предложили такава да не бъде отпусната. С процесната заповед № СП1-Я-149-1/30.04.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол е отказано на Руско Петров отпускането на социална помощ по чл. 16 от ППЗСП за размера над 150 лева. Изложени са мотиви, че със заповед № СП1-Я-149 от 13.12.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, на Петров е отпусната еднократна помощ за задоволяване на комунално-битови потребности за ремонт на жилището и за задоволяване на здравни потребности в размер на 150 лева, но по отношение на заявената от него потребност за храна и облекло административният орган е посочил, че Руско Петров получава пенсия в размер на 213.49 лв., поради което не следва да му се отпуска еднократна помощ в размер над 150 лв. Недоволен от получения отказ за размера на еднократната помощ над 150 лева, Руско Кръстев Петров е оспорил посочената заповед пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Ямбол, който с решение № РД 07-033 от 10.11.2014 г. е отхвърлил жалбата му, като е приел, че отказът на административния орган е законосъобразен, предвид липсата на инцидентно възникнали потребности от храна и облекло, както и наличието на пенсия, с която да се набавя тази потребност, и добавка за социална интеграция по Закона за интеграция на хората с увреждания. Петров е оспорил заповед № СП1-Я-149-1/30.04.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол пред Административен съд - Ямбол, който с процесното решение № 5 от 20.01.2015 г. по административно дело № 255/2014 г. е отхвърлил жалбата му. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният съдебен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия при спазване на изискванията за форма, без нарушение на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Изложено е, че размерът на отпусната помощ се преценява с оглед всички факти и обстоятелства по случая, като предпоставката за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП е потребността не само да бъде жизненоважна, но и да е инцидентно възникнала - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на молителя. Административният съд е обсъдил в мотивите на обжалваното решение, че в рамките на отпусната помощ от 150 лв. са взети предвид здравословното състояние и битовите условия, при които живее Петров, но по отношение на заявената от последния необходимост от дрехи и храна е посочил, че тази потребност не е инцидентно възникнала, а е постоянна, поради което е направен крайният правен извод, че правилно директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол е отказал отпускане на еднократна социална помощ за размера над 150 лева, с оглед конкретните обстоятелства, констатирани от социалните работници, и липсата на доказателства от страна на Петров за необходимостта от парични средства в размер на 325 лева, т.е. петкратния размер на гарантирания минимален доход. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното не могат да бъдат кредитирани, защото не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Ямболския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е изяснил релевантните за спора обстоятелства и факти и е приложил правилно нормативната уредба. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правилен извод за неоснователност на сезиралата го жалба. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т.е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай не са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на Петров със сума над отпуснатите 150 лв., защото не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ в по-голям размер за 2013 г. Твърденията на Петров, че покривът на жилището не може да се ремонтира с отпуснатите 150 лева, не кореспондират с доказателствата по делото, касателно с установеното от социалните работници в социалния доклад. В него е посочено, че са отпуснати помощи за извършването на следните ремонтни дейности: ремонт на пукнатини на мазилка, ремонт и подмяна на счупени керемиди на покривната конструкция, подмяна на стъкла и ремонт на дограма, като е направено изчисление, че еднократна помощ в размер на 90 лв. е достатъчна за възстановяване на функционалността на жилището на Петров. Останалата сума до 150 лв. е отпусната за задоволяване на здравословните проблеми на Петров с оглед представените касови бонове и фактури за закупени лекарства. Останалите нужди от парични средства, заявени като необходимост от такива за храна и облекло, няма доказателства да са възникнали инцидентно, а и липсват твърдения в тази насока, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. Петров действително има потребност от повече средства за храна и облекло, но тази потребност е постоянна, а не инцидентно възникнала. Освен това касаторът получава пенсия и добавки за социална интеграция, поради което постоянните жизнени потребности следва да ги реализира с тези средства. В конкретният случай не е имало спор относно правото на лицето на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, а спорът е бил относно размера на помощта, която се определя от директора на Дирекция "Социално подпомагане" в рамките на нормативно определения максимум по ал. 2 от чл. 16 от ППЗСП до петкратния размер на гарантирания минимален доход, който е 325 лв. При определяне размера на помощта по чл. 16 от ППЗСП администрацията действа в хипотезата на оперативна самостоятелност. Административният орган е изпълнил задължението си да изложи приетите за установени от него правно относими факти и да обоснове избора на едно от няколко възможни решения в обхвата на действие на приложимия материален закон, като е взел предвид и указанията, дадени с решение № 15124 от 18.11.2013 г. по административно дело № 8389/2013 г. на Върховния административен съд. В заповедта от 30.04.2014 г. са налице мотивите, по които социалната помощ е отпусната в размер на 150 лв. При преценката от административния орган очевидно е съобразена и разпоредбата на чл. 27 от ППЗСП, в която е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценката на необходимостта от ползване на социални услуги. Именно в тази връзка е взето предвид, че Петров е осигурен с постоянен доход от пенсия и ежемесечно получава интеграционни добавки за диетично хранене и лекарствени продукти. Изложеното налага извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Ямбол е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,