Решение № 4450 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14588/2015 г.

Решение № 4450 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14588/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба юрк. Стоев, надлежно упълномощен процесуален представител на министъра на вътрешните работи, против решение № 12256/18.11.2015 г. по адм. д. № 13621/2014 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски зе двете съдебни инстанции. Ответникът, Цено Венелинов Филипов в писмен отговор, изготвен от пълномощника му, адв. Апостолова, поддържа становище за неоснователност на касацинната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение тричленен състав на пето отделение на Върховният административен съд по оспорване на Цено Венелинов Филипов, разузнавач I-ва степен в сектор "Наркотици", отдел "Престъпления с висока обществена опасност" при ГД "Криминална полиция", МВР, е отменил като незаконосъобразна Заповед № 8121К-1832/09.09.2014 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за министреството на вътрешните работи /ЗМВР - отм./ вр. с чл. 227, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Правилника за прилагане на Закона за вътрешните работи /ППЗМВР - отм./ министърът на вътрешните работи му е наложил дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в периода 5.03.2014 г. - 18.03.2014 г. оспорващият не е създал предпоставки за нерегламентиран достъп до документи, съдържащи класифицирана информация с ниво на класификация "поверително" по оперативно дело, в резултат на които на 18.03.2014 г. част от тези документи да са публикувани в интернет сайт "Фактор БГ", както и че на 19.03.2014 г. не е извършил нарушение по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 2 от Инструкция Iз-1/11.02.2009 г. за оперативния отчет в МВР - да отрази в контролния лист движение по същото дело като изготви списък на служителите, работили или се запознали с делото. Изложени са доводи, че дисциплинарната отговорност следва да бъде ангажирана за лични на служителя нарушения и, че в случая в тежест на ръководството на дирекцията е било създаването на организация и материално-техническо оборудване за стриктно изпълнение изискванията на Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/, на Наредбата за системата от мерки, способи и средства за финасова сигурност на класифицираната информация и за условията и реда за тяхното използване и на Инструкция Iз-1/11.02.2009 г. за оперативния отчет в МВР. Касационната жалба, мотивирана с оплаквания за постановяване на решението при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, е основателна. По делото е безспорно, че на 18.03.2014 г. докладни записки и справка, съдържащи класифицирана информация с ниво на класификация "поверително", приложени по преписка, възложена на друг служител, инсп. Кирил Ванков, били публикувани в интернет сайт "Фактор БГ". Установено е, че този служител и оспорващият Филипов ползвали едно служебно помещение и обща каса за съхранение на оперативните дела, съдържащи класифицирани документи и поради липса на отделен шкаф съхранявали единствения ключ от касата, прикрепен с магнит в пространството между касата и стената на стаята, практика ползвана и от останалите служители. От датата на публикацията, 18.03.2014 г. до 21.03.2014 г., инсп. Кирил Ванков бил командирован в чужбина. В административната преписка е налице констатация, че материално техническото обезпечаване на отдела не е на добро ниво и в тази връзка в изготвена справка са дадени конкретни препоръки. Независимо от тази констатация ответникът по касационната жалба, притежаващ разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво"секретно" е бил запознат с конкретните изисквания на ЗЗКИ и специалните за МВР подзаконови актове и е следвало да организира личната си дейност така, че да минимизира в максимална степен възможността за изтичане на секретна информация. Задължението за спазване изискванията за защита на класифицираната информация е част от длъжностната му характеристика и обстоятелството, че дейността на отдела не е организирана добре е налагало проява на осторожност в по-голяма степен. Ето защо, фактът на разгласяване на класифицираната информация, съхранявана в касата, до която пряк достъп е имал оспорващия сочи, че същият не е положил всички необходими усилия и не е вложил дължимата отговорност при изпълнение на служебните си задължения. С това е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР /отм./, поради което обжалваната заповед, с която му е наложено на основание чл. 227, ал., 1, т. 2 ППЗМВР /отм./ дисциплинарно наказание "порицание" в тази част се явява законосъобразна. Данните по преписката налагат извод, че и второто дисциплинарно нарушение, по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР /отм./ вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР /отм./, извършено от служителя на 19.03.2014 г., е доказано. Безспорно е, че на посочената дата в изпълнение на устна заповед на висшестоящ ответникът по касационната жалба е изнесъл оперативното дело от служебната каса и го е предоставил на други служители съобразно указанията по заповедта. В негово задължение е било да отрази това в контролния лист към делото и впише имената на лицата, на които е предоставен достъп до материалите. За подобно нарушение разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР предвижда дисциплинарно наказание "порицание", предвид което и в тази част обжалваната заповед се явява законосъобразна. Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и замяната му с друго, с което оспорването на ответника по касационната жаба Филипов срещу процесната заповед се отхвърли. При този резултат претенцията на касационния жалбоподател за разноски като своевременно заявена, както в първоинстанционното, така и в настоящето производство, следва да бъде уважена в размер общо на 800 лв. съгласно чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,