Решение № 15540 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2012 г.

Решение № 15540 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба на Началника на МП - Пловдив чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Бояджиева против решение № 743/29.03.2012 г. по адм. дело № 1900/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено Решение № 1133 от 27.06.2011 г. на Началника на МП Пловдив, с което на "САДАТ" ООД гр. Пловдив по ЕАД № 10BG003000Н0121417 от 9.08.2010 г. на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламента на Съвета (ЕИО) № 2913/92 е определена нова митническа стойност на стока "пластмасови бутилки с вместимост 1 л - нето тегло 806 кг", в размер на 3453,4 лв. и стока "пластмасови капачки за бутилки - нето тегло 59 кг" в размер на 364 лв., като е определена сума за доплащане в размер на 407,11 лв. на основание чл. 201, § 1, б. "а" и чл. 214, § 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, ведно със законната лихва на основание чл. 232, § 1, б. "б" от Регламента. Релевирани са доводи за необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и по същество жалбата против решението на началника на МП - Пловдив да бъде отхвърлена. Ответникът по касация "САДАТ" ООД гр. Пловдив чрез процесуален представител адв. Костов обосновава становище за неоснователност на касационната жалба. Излага допълнителни аргументи в представени писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени обжалваното решение на началника на МП - Пловдив административният съд е приел, че незаконосъобразно органите на митническата администрация са определили нова митническа стойност на процесната стока "пластмасови бутилки с вместимост 1 л - нето тегло 806 кг" и стока "пластмасови капачки за бутилки - нето тегло 59 кг" по ЕАД № 10BG003000Н0121417 от 9.08.2010 г по реда на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламента на Съвета (ЕИО) № 2913/92. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определена митническа стойност в оспореното решение. Обосновано съдът е приел, че обсъжданите договор и квитанция от 31.08.2010 г., са документи с достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК, противопоставими на трети лица, неучаствали в съставянето им, които установяват по безспорен начин, че са съставени и са съществували на посочената в тях дата, като фактите удостоверени с тях са истинни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от представената от касационния жалбоподател ЕАД № 10BG003000Н0118834/4.08.2010 г., касаещ осъществен внос от "ИТД" ЕООД на стоки "пластмасови капачки за затваряне на пластмасови бутилки", с тарифен код 3923501000, въз основа на който се твърди да е направен сравнителния анализ за въпросните стоки, както и от представеното извлечение от база данни на Агенция Митници не може да се направи категоричен и безпротиворечив извод за идентичност или дори сходство на стоките, за да може да се сравняват цените на същите в смисъла, възприет от ответника. В случая, процедурата, в която е издадено оспореното решение, е тази по чл. 181а, § 2 от РПМК във връзка с чл. 29 и 30 от МК, в рамките на осъществена повторна проверка по чл. 78 от МК. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент (ЕО) № 2454/93, не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на договорната стойност, когато съобразно определената в § 2 процедура не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума. § 2 от разпоредбата предвижда, когато митническите органи имат подобни съмнения, да могат да изискват допълнителна информация, и когато съмненията продължават, преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице в писмен вид относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят възможност за отговор. Касаторът поддържа, че е приложил процедурата по чл. 181а § 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилага на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността и поради непредставени, поискани доказателства е имал право да определи митническата стойност по цената, посочена в застрахователните удостоверения. Съгласно чл. 181а § 2 Регламент (ЕО) № 2454/93 следвало митническите органи да уведомят вносителя писмено относно основанията за съмненията си и да му предоставят възможност за отговор, преди да вземат окончателно решение. Видно от преписката с писмо изх. № 2600-4088/10.08.2010 г., дружеството е уведомено да представи допълнителни доказателства за определяне на митническата стойност на основание чл. 181а § 2 ППМК, но не са посочени основанията за съмнения, нито че дружеството може да представи отговор, с което не е спазена процедурата по чл. 181а § 2 ППМК. В протеклото производство съобразно чл. 170, ал. 1 АПК от митническите органи не са доказани обстоятелства пораждащи съмненията относно достоверността на декларираната митническа стойност, а впоследствие не е посочен категорично и начина, по който е определена новата митническа стойност. Доказателства за твърденията за различна от декларираната договорна стойност на стоките по ЕАД не са събрани от митническите органи в административното производство и не са ангажирани впоследствие, като от представените по делото доказателства се налага извода, че с наличните такива към момента на декларирането в протеклото административно производство е можело и е следвало от административния орган да се определи надлежно митническата стойност на стоката без да се налага приложението на метода по аналогия. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно приложение на чл. 29 МК в оспореното решение изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,