Решение № 4161 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 125/2016 г.

Решение № 4161 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 125/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кю Електроник" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, "Самоковско шосе", № 2Л, Търговски център "Боила", ет. 4, офис 8.3 представлявано от управителя Стефан Докев против решение № 6465/26.10.2015 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 10328 по описа за 2014 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт № 2251200331/03.02.2014 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1628/10.09.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 900 лева. В касационната жалба /КЖ/ се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Съдът не е обсъдил част от събраните доказателства, за друга част - неправилно е преценил доказателствената им стойност. В КЖ се съдържат подробни оплаквания и по приложението на ЗДДС и правото на приспадане на данъчен кредит. Касаторът, чрез процесуален представител моли за отмяна на решението на АССГ и присъждане направените разноски. Ответникът по касация - Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва касационата жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е основателна. За да отхвърли жалбата на "Кю Електроник" ЕООД административният съд е установил следното от фактическа и правна страна: Съдът констатира нищожността на ЗВР № 1200331 от 22.08.2012 г., издадена от Таня Тодорова Велева, на длъжност началник отдел "Контрол" Дирекция "СДО" при ТД на НАП - София, с която срокът за извършаване на ревизията е продължен до 22.11.2013 г. в нарушение на нормата на чл. 114, ал. 4 от ДОПК. Съгласно посочената норма, когато сроковете по ал. 1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години със заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор. В случая, срокът на ревизията е бил веднъж продължаван със ЗВР от 22.06.2012 г., като с последната без наличието на материална компетентност Таня Велева, е продължила срока на производството с една година и 3 месеца без да е изпълнителен директор на ТД на НАП. Нещо повече, същата не е отправяла мотивирано искане до компетентния орган за продължаване срока, както и че последния не е давал такова разрешение. Нито в приетите по делото писмени доказателства, нито в РД и РА, както и в решението на директора на Д "ОДОП", не се твърди да са налице мотивирано искане и заповед на директора на ТД на НАП, въз основа на които да се продължи срокът на ревизията с 1 г. и 3 месеца. Така констатираната нищожност на ЗВР от 22.08.2012 г. не води до нищожност на оспорения РА, а само до незаконосъобразност на извършените процесуални действия след датата на нейното издаване, поради което същите следва да бъдат игнорирани. Решението в тази му част е правилно. При постановяване на решението, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е и представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, като е изложил изрично мотиви относно некредитирането им. Предмет на спор в производство се явява реалността на доставки на рекламни услуги за данъчни периоди м. 04.2009 г.; 05.2009 г.; 06.2009 г. и 12.2009 г. по 8 фактури издадени от "ПВЦ" ЕООД /понастоящем "Уникат мениджмънт" ЕООД/ и по 10 фактури, издадени от "Палекс" ЕООД за данъчни периоди м. 07 - 09.2009 г. и м. 01.2010 г. Въз основа на събраните доказателства съдът е достигнал до извод, че не се доказва реалността на фактурираните от тях доставки. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Спорният по делото въпрос е относно реалното извършване на доставки по процесните фактури. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Волята на законодателя е изрична, че данъчно събитие е налице единствено и само при извършване на услуги, т. е. при наличие на реалност на престацията, на фактурираната доставка. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест - в тежест на данъчния субект, който твърди ползващите по факти и обстоятелства за наличието на възникнало негово субективно материално право - за приспадане на данъчен кредит, е да установи, при условията на пълно доказване, предпоставките за упражняване на това му право. Въз основа на приетите писмени доказателства - приобщени от ревизионното производство и допълнително представени в съдебната фаза на производството, както и въз основа на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, се установява следната фактическа обстановка: Фактурите за услуги, по които с процесния РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са издадени на получател - ревизираното дружество от "ПВЦ" ЕООД /понастоящем "Уникат мениджмънт" ЕООД/ и "Палекс" ЕООД. Фактурите са издадени по повод рекламни услуги като към тях са приложени договори в които са описани вида на рекламната дейност и начина по който следва да бъде предоставена от изпълнителя. Приложени са двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Заплатени са по банков път съгласно приложени извлечения от Уникредит Булбанк. Съгласно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза процесните фактури за доставки са осчетоводени и вписани в дневниците за покупки на "Кю електроникс" ЕООД и са осчетоводени и вписани в дневниците за продажба на "Палекс" ЕООД и "Уникат мениджмънт" ЕООД. За ревизирания период на извършване на дейностите при изпълнителя "Палекс" ЕООД е имало назначени 11 броя служители, а при "Уникат мениджмънт" ЕООД - 21 броя служители в това число: експерт реклама; сътрудник; организатор продажби и реклама, технически сътрудник, счетоводител, охрана и др. Според заключението на ССЕ, налице е материална, техническа и кадрова обезпеченост на дружествата "Палекс" ЕООД и "Уникат мениджмънт" ЕООД за реално изпълнение на възложените им доставки на стоки и услуги от страна на "Кю електроникс" ЕООД. След като първоинстанционният съд е приел въз основа на така установената фактическа обстановка, че не са налице реално извършени услуги от изпълнителите, е постановил необосновано и оттам незаконосъобразно решение. При наличие на достатъчно неоспорени и годни доказателства, включително и заключение на експертиза, при преценката им съвкупно и поотделно, при наличие на установеност на кадрова обезпеченост на изпълнителите, няма обективно основание да се приеме нереалност на доставките. Данъкът по фактурите издадени от "Палекс" ЕООД и "Уникат мениджмънт" ЕООД се явява начислен правомерно, поради което незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурите. Изводът на касационния съд е, че първостепенният съд неправилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Като е достигнал до извод за нереалност на доставките и оттам за неправомерно начисляване на данък по процесните фактури, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт. Разноски: Предвид на резултата по делото в полза на "Кю електроник" ЕООД следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 575 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение