Решение № 11305 от 8.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Л. Богданова срещу Решение 65 от 04.02.2022 г. по адм. дело 894/2021 г. на Административен съд-Пазарджик. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа, че административният акт е мотивиран и въпреки наличието на трудово правоотношение е липсвало извършване на трудова дейност. Претендира за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу издадения индивидуален административен акт, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. Лулчева, чрез пълномощника адвокат И. Палев оспорва касационната жалба. Твърди неоснователност и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на инстанционен контрол и е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението - предмет на касационно обжалване, Административен съд Пазарджик е отменил Решение 1012-12-127-1/14.07.2021г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик с което е потвърдено разпореждане РВ-3-12-00923142/31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което Д. Лулчева е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 17.09.2018 г. до 06.03.2019 г. в размер на 6852,74 лева, от които 5481,44 лева главница и 1371,30 лева лихва, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен като противоречащ на материалния закон. Достигнал е до извода за наличие на валидно трудово правоотношение, по което Лулчева е изпълнявала конкретни трудови функции в спорния период. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна, че с разпореждане РВ-3-12-00923142/31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пазарджик, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено Лулчева да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 17.09.2018 г. до 06.03.2019 г. Ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пазарджик е приел, че лицето не е осъществявало трудова дейност, която да е основание за осигуряването й по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. При извършената проверка от контролните органи на ТП на НОИ при осигурителя Деза Лукс ЕООД, с отразени констатации в Констативен протокол КП-5-12-00720923/14.02.2020г. било установено, че въпреки липсата на данни за извършвани трудови функции от Лулчева за периода от 30.05.2018г. до 31.05.2019г. за лицето са били подавани данни за осигуряване по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО с декларация обр. 1. По време на проверката осигурителят отказал да представи изискани от проверяващите относими документи, а такива не били представени и от Лулчева, въпреки надлежното им изискване от контролните органи. От проверяващите било поискано съдействие от различни институции във връзка с извършване на проверката. С писмо с вх. 1029-12-1621-1/03.07.2019г. директорът на ОБДХ Пазарджик е посочил, че Деза Лукс ЕООД има регистриран обект Пункт за изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове в [населено място], община Пазарджик с удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове 70/17.05.2018г., като при извършена инспекция на 18.09.2018 г. е било установено, че обектът не работи и помещенията са били заключени /издаден е бил констативен протокол от същата дата/. Видно от писмото, до ОДБХ Пазарджик и било подадено заявление от управителя на дружеството за заличаване на дейността на последното в обекта през 2019 г. и обектът е бил заличен от регистъра на ОДБХ. Според Областната дирекция, през периода от 2005г. до 2018г. нямало данни Деза Лукс ЕООД да е извършвала изкупуване и търговия с диворастящи гъби и плодове на територията на Община Пазарджик. С писмо с вх. 9101-12-177/02.07.2019г., директорът на РИОСВ Пазарджик уведомил ТП на НОИ Пазарджик, че в РИОСВ няма регистрирани билкозаготвителни пунктове или складове на Деза Лукс ЕООД съгласно ЗЛЗ, както и няма документи, свързани с тази дейност. При извършена проверка от Инспекция по труда е било установено, че към 17.09.2019 г. обектът на дружеството не се стопанисва от Деза Лукс ЕООД и всички работници са били с прекратени трудови договори. Въз основа на извършената ревизия на дружеството - работодател било констатирано, че последното не осъществява търговска или друг вид дейност и че неоснователно е подавало данни за осигуряване по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО с декларация обр. 1 за Лулчева за периода от 01.06.2018г. до 31.05.2019г. На базата на тези констатации били издадени задължителни предписания ЗД-1-12-00736655/17.03.2020г., след влизането в сила на които подадените по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО данни за лицето били заличени. По делото не се спори, че на Лулчева е било изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност от средствата на ДОО по 4 болнични листове за периода от 12.09.2018г. до 06.02.2019г. с прекъсвания. За изясняване на спора от фактическа страна пред първата инстанция са били събрани гласни доказателства по искане на Лулчева, от разпита на които свидетели съдът е приел за установено, че последната е изпълнявала действително трудовите си функции като берач на гъби в спорния период. Касационният състав обаче не споделя тези изводи на административния съд, поради основателни съмнения в обективността и безпристрастността на показанията на двамата свидетели нейният близък родственик /св. Лулчев/ и заинтересован от изхода на делото /св. Лулчев/, както и в относимостта и верността на показанията на св. Д. Комсийски, за когото с влязъл в сила съдебен акт е установено, че не е извършвал трудова дейност в Деза Лукс ЕООД / с решение по адм.д. 902/2021г. на АС Пазарджик/. Въз основа на установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на административния акт. Анализирайки всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият касационен състав намира, че административният орган правилно е приел, че в случая за Лулчева не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Макар и по делото пред административния съд да са представени доказателства за сключен трудов договор между Лулчева и Деза Лукс ЕООД, твърденията на последната за действително извършвани трудови функции по трудовото правоотношение не се доказаха, въпреки лежащата върху нея доказателствена тежест за това. По делото няма спор между страните, че липсват първични документи, удостоверяващи изплатени възнаграждения. В същото време, всички подадени данни от дружеството за Лулчева са заличени. От доказателствата по делото се установява също, че дружеството Деза Лукс ЕООД няма подавани годишни данъчни декларации по реда на чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2018 г. и 2019 г., и няма обявени годишни финансови отчети в Търговския регистър. Съгласно императивната норма на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, до 01.01.2018 г. в случай, че дружеството не е упражнявало дейност то трябва да има подадена декларация в Националната агенция по приходите, в която да е декларирано, че не е извършвана дейност и няма отчетени приходи и разходи съгласно счетоводното законодателство. Безспорно основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване е трудовата дейност /общ принцип изведен в чл.10 от КСО/. Съгласно действащите към момента нормативни разпоредби на чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1, и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно основание. Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало такава не може да има качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. В случая се касае за недобросъвестност и получените суми подлежат на връщане. Съобразно регламентацията на чл.114, ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд-Пазарджик следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и не е необходимо извършването на нови процесулни дейстия, налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационната инстанция, с което жалбата на Лулчева срещу Решение 1012-12-127-1/14.07.2021г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик с което е потвърдено разпореждане РВ-3-12-00923142/31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено последната да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 17.09.2018 г. до 06.03.2019 г. в размер на 6852,74 лева, от които 5481,44 лева главница и 1371,30 лева лихва. При този изход на делото претенцията на касатора - директорът на ТП на НОИ-Пазарджик за заплащане на разноски за двете съдебни инстанции е основателно. Същите следва да бъдат определени в общ размер от 400лв., от които сумата 200лв заплатена държавна такса за касационното обжалване и по 100лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете съдебни инстанции, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във връзка с чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение