Решение № 2415 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14608/2018 г.

Решение № 2415 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14608/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 239, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на К. Бонев от гр. [населено място], с която на основание чл. 239, т. 1 АПК се иска отмяна на влязлото в сила решение № 5757 от 03.05.2018 г., постановено по адм. дело № 12204/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 1136 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 196/2016 г. от Административен съд Варна. С последното е отхвърлена жалбата на молителя против Решение № 458/07.12.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че лицата К. Попов и Д. Димитров, не са осъществили пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на § 1, т. 1 вр. с чл. 5 от с. з. по признак "обществено положение" по отношение на К. Бонев. Навеждат се твърдения, че обективната и правната обстановка не са били изяснени пълно и точно и в двете решения на АС-Варна и ВАС съдебните състави са подходили пристрастно, като Административен съд Варна е отказал да допусне до разпит свидетел и двама охранители, както и не е била привлечена заинтересованата страна-СОСЗР-София. Към молбата са приложени писмени доказателства, за които се твърди, че са нови, които са му станали известни след постановяване на решението на ВАС и същите са от съществено значение за делото. Ответникът-Комисия за защита от дискриминация, чрез упълномощения процесуален представител, изразява становище за неоснователност на молбата с твърдения, че не са налице нови обстоятелства и липсват доказателства, че молителят е бил в невъзможност да представи своевременно тези, приложени към молбата за отмяна. Моли съдът да отхвърли молбата за отмяна. Ответниците К. Попов и Д. Димитров, чрез упълномощения процесуален представител адв. Савов, считат молбата за отмяна за процесуално недопустима и неоснователна с твърдения, че представеното ново доказателство е неотносимо към предмета на делото. Молят за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК и с него касационната инстанция е оставила в сила решение № 1136 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 196/2016 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на К. Бонев против Решение № 458/07.12.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че лицата К. Попов и Д. Димитров, не са осъществили пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на § 1, т. 1 вр. с чл. 5 от с. з. по признак "обществено положение" по отношение на К. Бонев. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страната по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. К. Бонев е страна по делото на Административен съд Варна, като постановеното от него съдебно решение, чиято отмяна се иска, е неблагоприятно за него. Предвид горното, молителят може да иска отмяна на това решение. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК отмяна на влязъл в сила съдебен акт може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в законна сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи, относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждането на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая като ново доказателство молителят сочи: писмо на клуб 80 към Общински съвет на СОСЗР, Граждански инициативен комитет, подписано от М. Бояджиев, адресирано до ръководството на Общинския съвет на СОСЗР-Варна, с което се изразява несъгласие с управителя на Дома на СОСЗР-Варна г-н Б., относно поставено от него условие за провеждане на мероприятие през месец септември 2016 г. - представяне на книгата "Капитан първи ранг доц. д-р инж. Ц. Папазов", да не бъде допуснат в сградата на Дома, члена на клуб 80 и на Инициативен комитет -К. Бонев. С писмото се настоява да отпадне от месечния график на Дома заявеното мероприятие за 14.09.2016 г. от 17:00 ч., да бъдат уведомени членовете на Общинската организация на СОСЗР за новото място за представяне на книгата, а именно малък арт салон на радио Варна, както и че желаещите да присъстват ще бъдат допускани без ограничения. Настоящият петчленен състав намира, че представеното с молбата писмено доказателство, не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като страната при полагане на дължимата грижа и добро водене на процеса е могла да го представи по време на висящността на делото. Процесуалното й бездействие не може да бъде преодоляно по реда на извънредния способ за отмяна. Представеното ново доказателство не установява релевантни факти, различни от тези, които са били установени и приети от съда в инстанционните производства и е неотносимо към предмета на делото. Предмет на повдигнатият от молителя спор както пред Комисия за защита от дискриминация, така и пред Административен съд Варна и ВАС е бил осъществена ли е дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак "обществено положение" спрямо молителя К. Бонев от лицата Д. Б. и К. Попов в резултат на недопускането му на проведената на 15.03.2013 г. в гр. Варна, Областна отчетно-изборна конференция на СОСЗР гр. Варна. Както в решението на административния орган-Комисия за защита от дискриминация, така и в решенията на Административен съд и ВАС, твърдяното дискриминационно поведение спрямо молителя е отхвърлено, с мотиви, че недопускането му на проведената Областна отчетно-изборна конференция на СОСЗР в гр. Варна на 15.03.2013 г. не е в резултат на различно третиране, обосновано на признак "обществено положение", в случая членство в СОСЗР, а на дейност извършена при прилагане на правилата и условията, приети с устава на посочената организация - а именно молителят не е бил избран за делегат и не е разполагал с делегатска карта. Новото доказателство, което се представя - писмо, не представлява доказателство за новооткрити факти, както и новооткрит или новосъздаден документ относно факти, които са твърдяни в хода на процеса и не е свързано с предмета на делото. Същото не носи дата, но видно от съдържанието му касае факти и обстоятелства за периода м. 09.2016 г., поради което е неотносимо към фактите и обстоятелствата, установени от съда към 15.03.2013 г., относно твърдяното неравно третиране на молителя. Писмото е съставено почти три години след възникването на релевантните към спорния предмет факти и обстоятелства и няма спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствен факт. То не е свързано и с факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на този документ. Извън предмета на правния спор е и твърдението на молителя, че с представеното ново доказателство се установява факта, че ответника Д. Димитров продължава да упражнява тормоз и дискриминация срещу него. Следователно новото доказателство, което се представя в настоящото производство, не удостоверява ново обстоятелство от съществено значение за решаване на делото, поради което не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. По същество с искането за отмяна и твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, както от Административен съд Варна, така и от Върховен административен съд се прави опит да се пререши правния спор, което е недопустимо в производството по отмяна. Върховният административен съд се е произнесъл с решението си по всички оплаквания на молителя за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд и решението му не подлежи на проверка, относно наличието или липсата на такива по реда на отмяната. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав счита, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 5757 от 03.05.2018 г., постановено по адм. дело № 12204/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 1136 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 196/2016 г. от Административен съд Варна, искането се явява неоснователно, поради което на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, следва да бъде отхвърлено. Независимо от изхода на спора, претенцията на ответниците К. Попов и Д. Димитров за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата е неоснователна и следва да се отхвърли. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от посочения закон, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана правна помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, насрещната страна да е задължена за разноски, поради което адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за процесуалния представител на ответниците за производство по чл. 239 и сл. АПК пред настоящата инстанция не следва да се определя и присъжда. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,