Решение № 2130 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11604/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел Оперативни дейности - Бургас в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител гл. юрк. Д. Желева срещу решение 6662 от 16.09.2024 г. по адм. дело 956 от 2024 г. по описа на Административен съд Бургас (АС-Бургас), с което е обявена за нищожна негова заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-108-0141778 от 28.05.2024 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект бърза закуска, находящ се в гр. Бургас, [жк], срещу [адрес], стопанисван от ЕТ А. и синове Ф. М. и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за необоснован извода на съда, че ответникът в първоинстанционното производство не е доказал компетентността на органа по приходите, издал процесната ЗНПАМ и в този смисъл твърди, че в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, чл. 9, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК решаващият съд не е дал указания за представянето на относимите доказателства. В подкрепа на доводите си представя като доказателство Заповед ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. Претендира отмяна на съдебния акт ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за платена държавна такса за касационното производство. Ответникът по касационната жалба ЕТ А. и синове Ф. М. не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС- Бургас е била ЗНПАМ ФК-108-0141778 от 28.05.2024 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на търговеца е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект бърза закуска, находящ се в гр. Бургас, [жк], срещу [адрес], стопанисван от ЕТ А. и синове Ф. М. и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 30.04.2024 г. проверка на гореописания търговски обект, при която от служител на НАП в 14:02 часа е извършена контролна покупка на две закуски на обща стойност 3,20 лева, заплатени в брой и за която продажба не е издадена фискална касова бележка при извършеното плащане, нито касова бележка от кочан. Изведен и дневен финансов отчет от ФУ, от който е установено, че липсва маркиране на фискална бележка за извършената продажба. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА 0141778 от 30.04.2024 г. За да обяви за нищожна оспорената заповед за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от некомпетентен орган. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че заповедта е издадена от К. Н. К., началник отдел Оперативни дейности - Бургас в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Същият е оправомощен със Заповед 445/16.06.2023 г. (л.63), с която лицето е преназначено от длъжност главен експерт по приходите на длъжност началник на отдел в ЦУ НАП, ГД Фискален контрол, дирекция Оперативни дейности, отдел Оперативни дейности Бургас и Заповед ЗЦУ-384/27.02.2024 г. (л.64) на изпълнителния директор на НАП, с която на органите по приходите са предоставени правомощия за издаване на наказателни постановления за налагане на административни наказания по конкретно посочени законови разпоредби, както и за извършване на проверки и фискален контрол. С оглед изложеното първоинстанционният съд е обосновал извод, че от представените по делото доказателства не се установява наличие на правомощие за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект, респ. не е доказано, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, поради което е обявил същата за нищожна. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Съгласно разбирането в теорията и практиката за да е нищожен един административен акт, той трябва да страда от толкова тежък и съществен порок, водещ до такива съществени нарушения на законността, които да не могат да бъдат санирани, дори и с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка нищожен административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган, или акт, издаден при материална незаконосъобразност до степен, че актът да е лишен изцяло от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, или е издаден при сериозно противоречие с такива, а съществено засяга права на своите адресати, или при нарушена форма за валидност. В процесния случай съобразно изложената безспорна между страните фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена при липса на компетентност на своя издател, предвид липсата на оправомощаване на същия със Заповед ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, представена с административната преписка. Действително от данните, обективирани в цитираната заповед не може да се възприеме изводът, че лицето е оправомощено да издава заповеди за налагане на ПАМ по реда на чл. 186 ЗДДС, но първоинстанционният съд е следвало да даде изрично указание за представяне на доказателства в тази насока, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая съдът с определение 4885/28.06.2024 г. за насрочване на делото е дал указания на ответника да ангажира доказателства във връзка с наличието на основанията за издаване на акта, но указания в насока досежно компетентността на органа да издава заповеди от вида на процесната не са дадени на ответната страна, като такива не са дадени и в проведеното открито съдебно заседание на дата 03.09.2024 г. От представеното пред настоящата инстанция доказателство се установява, че съществува Заповед ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., която не е представена пред първоинстанционния съд и която обаче не е в цялост. Видно от съдържанието ѝ, същата е издадена на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС и се състои от 2 страници, от които е представена една. Отсъствието на тази страница се установява не само поради номерирането на същата в долната дясна част на съответната страница, но и поради липсата на издател на заповедта, т. е. липсва положен подпис и печат на издателя. В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е указал изрично на административния орган, че по делото липсват надлежни доказателства, които да обосноват компетентността на органа, издал оспорената заповед за налагане на ПАМ. Нарушението е съществено, тъй като при недопускането му съдът може да стигне до различни правни изводи. Предвид изложеното, решението като неправилно следва да бъда отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания по реда на чл. 171 от АПК на страните в процеса, конкретно да укаже на ответника доказателствената тежест за установяване факта на издаването на процесната ЗНПАМ от материалнокомпетентен орган и да му даде възможност да ангажира относимото за изясняване на делото от фактическа страна доказателство, посочено по-горе. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по въпроса за разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе първоинстанционият съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение