Решение № 14244 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2016 г.

Решение № 14244 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от КСО. Образувано е по касационна жалба от Ц. Г. Д., чрез пълномощник адвокат Р. Д. против решение № 74/15.06.2016 г. на Административен съд В. по адм. дело № 522/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-0511 от 13.11.2015 г. на директор на ТП на НОИ В. и е потвърдено разпореждане № 4903161797/9.09.2015 г. на Началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ В. и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му, връщане на преписката на ТП на НОИ - В. за разглеждане и признаване на труда на длъжност "строителен бояджия" за втора категория труд, претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директора на ТП на НОИ - В., чрез процесуален представител юрисконсулт Младенова, оспорва жалбата. В писмено становище се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - В., по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Ц. Д. решение № 2153-0511 от 13.11.2015 г. на директор на ТП на НОИ В., с което е отхвърлена жалбата на Д. срещу и е потвърдено разпореждане № 4903161797/9.09.2015 г. на Началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ В., с което на жалбоподателката е определена /изменена/ за отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 138.03 лева. За да не уважи депозираната от Ц. Д. жалба срещу това разпореждане, горестоящият административен орган е приел, че на жалбоподателката е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от началната дата - 16.11.2014 г. (навършване на изискващата се възраст 65 години и 8 месеца) със срок до пожизнено. Пенсията е определена в размер на 135.46 лв. при осигурителен стаж от втора категория труд 1 г., 7 месеца и 2 дни, от трета категория труд 16 години, 8 месеца и 8 дни- общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 18 години, 8 месеца и 3 дни и претеглен индивидуален коефициент 0.975. От събраните пред Административен съд-В. доказателства се установява, че тази промяна в размера на пенсията на касаторката е в резултат на допълнително изясняване на осигурителния доход за избрания 3-годишен период до 1.01.1997 г. Основният спор е относно категорията труд, който следва да бъде зачетен на жалбоподателката при работата и в СП БКС-В. за периода от 25.04.1983 г.-05.08.1987 г. и от 12.09.1987 г., до 08.07.1990 г. - като втора категория труд или като трета категория труд за "бояджия" и "строителен работник", както е приел административният орган при ТП НОИ-В.. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че за да се даде първа или втора категория на даден труд при открита процедура за пенсиониране, задължително следва да се съобрази с обстоятелството, дали лицето претендиращо пенсионното обезщетение действително е заемало длъжност и място на работа, които са от съответната категория труд посочен в ПКТП (отм.), но приложим за претендирания от касаторката период или съгласно т. 67 и т. 68 от същия този ПКТП /отм/ или въпреки че не е заемало същата длъжност и място на работа, полагания труд е бил със същата вредност и тежест. Безспорно установено е, че пенсионният орган при ТП на НОИ-В. служебно е събрал доказателства относно характера на трудовите функции на касаторката за претендирания период в СП БКС-В.. Жалбоподателката е работила в СП БКС гр. В. като "бояджия" и "строителен работник" от 25.04.1983 г. до 5.08.1987 г. и от 12.09.1987 г. до 8.07.1990 г. Този стаж е зачетен от трета категория по т. 66 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм. ПКТП). С други конкретни данни за полагания от Ц. Д. труд пенсионният орган не е разполагал, видно от представеното и по делото писмо № МП-12526-4/23.02.2015 г., издадено от сектор "Осигурителен архив" към Териториално поделение на НОИ -В., с което се уведомява длъжностното лице по пенсионно осигуряване, че не може да бъде издаден документ, за лицето Ц. Д., тъй като "липсват данни в кое звено и на каква длъжност е работила. Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че установените факти относно предприятието, в което е положен този труд през спорния период, видът на строителството, отчитането му и счетоводната му обособеност, го определят като трета категория труд. Спорният труд не попада в уредените хипотези от т. 66и от ПКТП (отм.) и не може да бъде зачетен от втора категория. Тази норма не само изчерпателно изброява длъжностите, но и мястото на полагане на труда. Положения от Ц. Д. труд, не е положен в предприятие и организация от отрасъл "Строителство", видно и от назначената съдебно - икономическа експертиза. Трудът и не е отчитан в отрасъл "Строителство", а основната дейност на СП БКС не е строително-монтажна. Настоящата инстанция изцяло споделя изложените от Административен съд-В. съображения относно категорията труд полаган от касаторката в СП БКС-В., приемайки, че характера и мястото на изпълняваната от нея работа, заеманата длъжност и труда, положен от нея в оспорения период като бояджия не е част от упражнявана строителна дейност от строително-монтажна група на предприятието и съобразяването с предпоставките по т. 66 във връзка с т. 26 от ПКТП (отм.). Първоинстанционият съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства от които е видно, че звеното, в което е работела е било бояджийско, доказателства за съществуване на строително-монтажна група не са ангажирани. Доказателствата и свидетелските показния на св. Митриков, св. Флоров, св. Янакиев и св. Маринов по делото, за това че са пенсионирани при втора категория труд, не налагат извода, че и жалбоподателката следва да бъде пенсионирана също в тази категория. В разпоредбата на т. 26 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) относно втора категория труд е предвидено, че касае трудът на строително-монтажните работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност. Правилно и обосновано първоинстанционният съд се позовава и на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), където изрично се посочва, че стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в съответствие с материалния закон, Видинския административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна - директорът на ТП на НОИ - В., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател) е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,