Решение № 14350 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2013 г.

Решение № 14350 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Стефан Димитров Стоянов, от с. Никола Козлево, община-Никола Козлево, област-Шумен, чрез пълномощника му - адв. Милен Марков, против Решение № 36/10.05.2013 г. по адм. дело № 33/2013 г. на Административен съд-Шумен, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - кмета на община Никола Козлево, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - Красен Георгиев Колев, редовно призован, не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото, след обезсилване на първоначално постановеното съдебно решение по реда на касационния контрол от Върховен административен съд, второ отделение, с решение по адм. дело № 11471/2012 г., Административен съд-Шумен е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Стефан Димитров Стоянов против Заповед № РД-138/16.06.2011 г. на кмета на община-Никола Козлево, с която на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, е одобрено частично изменение на ПУП-ПР на УПИ VIII-121, кв. 31 по плана на с. Никола Козлево. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е одобрено частичното изменение на РП на с. Никола Козлево относно УПИ VIII-121, кв. 31 по плана на селото, изразяващо се в привеждане на вътрешните регулационни линии на парцела в съответствие със съществуващите имотни граници по кадастралния план от 1984 г. Изменението е на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, поради прекратяване отчуждителното действие на ДРП от 1984 г., на основание ал. 1 от същата разпоредба, вр. с § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ- изтичане на сроковете за прилагане на действащите към влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове. Производството по § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ е по искане на собствениците на имоти по ал. 1 - засегнати от действието на неприложената дворищна регулация, заварена от ЗУТ. В случая производството по издаване на процесната заповед е по искане на ответника - Красен Колев, направено със заявление до кмета на община-Никола Козлево, с вх. № 234/04.04.2011 г., който обаче не е сред заинтересованите лица по § 8, ал. 2, вр. с ал. 1 от ПР на ЗУТ, разполагащо с активна легитимация и правен интерес от подаване на такова искане. Към тази дата същия не е бил носител на вещното право на собственост върху УПИ VIII-121, кв. 31 по плана на с. Никола Козлево, защото представения частен писмен договор за покупко-продажба на този имот от 12.02.1998 г. не го легитимира като такъв, поради неспазване на формата по чл. 18 от ЗЗД. По делото е установено, че Красен Колев притежава нот. акт за собственост по давност № 12, том 15, дело № 2443/2011 г. на СВ при РС-Нови пазар, касаещ процесния парцел VIII, от 09.11.2011 г. - датата на вписването му. Следователно към датата на образуване на производството и към датата на издаване на заповедта - 16.06.2011 г., ответника Колев не е притежавал годен титул за собственост, легитимиращ го като носител на материалното право на собственост върху имота-предмет на заповедта. Липсата на собственост обуславя и липсата на положителната процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК за допустимост на искането за частично изменение на ПУП-ПР на УПИ VIII, кв. 31 по плана на с. Никола Козлево, а именно наличие на правен интерес, за която органът е бил длъжен да следи служебно. Като недопустимо, поради липса на правен интерес у заявителя, производството е следвало да бъде прекратено. Вместо това органът се е произнесъл, уважавайки искането. Постановената по недопустимо искане заповед на кмета на община-Никола Козлево се явява незаконосъобразна и като такава е следвало да бъде отменена. Съдът, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по АПК и в нарушение на материалния закон - § 8, ал. 2, вр. с ал. 1 от ПР на ЗУТ, е приел, че ответника Колев е собственик на УПИ VIII към датата на образуване на производството, излагайки мотиви по същество на придобивното основание, а именно наличие на 10 г. давностно владение към 04.04.2011 г., с начален момент - частния писмен договор /1998 г./, даващо му право да поиска това изменение на ПУП-ПР. В съдебно-административното производство съдът няма право да разрешава вещно-правни спорове и да излага мотиви по същество на такива спорове, които са от компетентност само на общите съдилища. Нарушението е съществено, тъй като въз основа на него съдът е пропуснал да установи незаконосъобразност на заповедта, поради недопустимост на искането за изменение на процесния ПУП-ПР. Съдът е допуснал и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила, приемайки, че нарушението на чл. 26, ал. 1 от АПК, респ. чл. 128, ал. 3 от ЗУТ е несъществено. Това би било така, ако въпреки тези нарушения, страната, по отношение на която е налице допускането им, би ангажирала възражения и доказателства, които с нищо не биха повлияли на издадения акт. Случаят обаче не е такъв. При спазване на чл. 26, ал. 1 от АПК, респ. на чл. 128, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ / ред. Дв. бр. 17/2009 г./, касаторът, като заинтересована страна, би могъл да направи възражения по обявения проект за изменение на ПУП-ПР на УПИ VIII, че производството е недопустимо, поради отсъствие на правен интерес у заявителя, тъй като не е собственик на УПИ VIII. При това положение органът би могъл да процедира по друг начин и да не издава акта. Тъй като обаче касаторът е бил лишен от тази възможност, поради допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила, това нарушение, противно на приетото от съда, е следвало да се приеме за съществено, водещо до незаконосъобразност на заповедта, на основание чл. 146, т. 3 от АПК. От гореизложеното следва, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно на посочените основания, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което Заповед № РД-138/16.06.2011 г. на кмета на община-Никола Козлево бъде отменена, като незаконосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение