Решение № 10468 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3208/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, подадена чрез главен юрисконсулт Б.Василева, против Решение 1251 от 08.12.2023 г., постановено по адм. дело 1416/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което, по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД, е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25-984/13.07.2023 г., издадена от директора на РЗОК Бургас в частта по т. 1.1 и т.1.2 и са присъдени разноски. Релевирани са доводи относно неправилно приложение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76 от Закона за здравното осигуряване и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД, при редовно призоваване, чрез адв.Коколарова намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.Претендира разноски,като не представя доказателства за сторени разноски,нито списък по чл.80 от ГПК. Представителят на Върховна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25-984/13.07.2023г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД са наложени две санкции финансова неустойка, всяка от които в размер на 200.00 лева, за нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО, чл. 293 ал.3 т.2 и т.3 от НРД на МД за 2020 2022 г на основание чл.414 ал.3 НРД. По делото безспорно е установено, че между НЗОК и Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с 020903/20.02.2020 г. Със Заповед РД-25-494/07.04.2023 г., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, директорът на РЗОК Бургас е разпоредил извършване на самостоятелна проверка на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД. По своя вид и обхват проверката е тематична със задача Контрол относно спазване на изискванията на НРД за МД за 2020 г. и ЗЗО по отношение на дейност м. март 2023 г. на вложените в ЛС за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП,които НЗОК извън цената на клинична пътека. В изпълнение на заповедта, определените контрольори са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в Констативен протокол 680/31.05.2023 г. Протоколът е връчен на проверяваното лечебно заведение на 12.06.2023 г. с указания, че може да подаде писмено становище в 7- дневен срок пред директора на РЗОК Бургас срещу направените констатации. В законоустановения по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО седмодневен срок, лечебното заведение е депозирало своето становище досежно констатациите на проверяващите лица. С оглед постъпилото възражение, с писмо с изх. 62-01-31/13.06.2023 г., на основание чл. 75, ал. 5 от ЗЗО, директорът на РЗОК е отправил запитване до РК на БЛС за излъчване на представители за сформиране на арбитражна комисия. От страна на Регионалната колегия на Български лекарски съюз не са били излъчени представители за участие в комисията. При тези данни, директорът на РЗОК Бургас е издал процесната заповед, като е възприел, че е налице хипотезата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО. Първоинстанционният административен съд е отменил Заповед за налагане на санкции РД-25-984/13.07.2023 г., аргументирайки се, че административният акт е издаден при извършено съществено нарушение на административно процесуалните правила,доколкото и двете констатирани нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО, чл. 293 ал.3 т.2 и т.3 от НРД на МД за 2020 2022 г,свързани с липсата в издадената епикриза към ИЗ 2943 и 1928 на задължителен реквизит наименование на клиничната пътека,по която пациента е хоспитализиран и наименованието на диагнозата по МКБ 10 на придружаващите заболявания,от които страда пациента,но същите са санкционирани по реда на чл.414 ал.3 НРД за МД 2020-2022г ,която норма касае нарушаване условията и реда за оказване на на медицинска помощ по чл.55 ал.2 т.2 ЗЗО,а не по правилната норма на чл.416 ал.3 НРД за МД 2020-2022г ,който текст касае нарушения на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация. Върховният административен съд, шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Според чл. 75, ал. 1 от ЗЗО в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия, която се произнася в двуседмичен срок от получаване на преписката. Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. В конкретния случай лечебното заведение е изразило своите възражения срещу констатациите по констативния протокол. Наличното възражение е налагало свикването на арбитражна комисия и изчакване произнасянето й преди преценката дали за това нарушение да се издаде заповед за налагане на санкция. С оглед на това, че лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу констатациите обективирани в протокола, то за административният орган възниква задължението да обсъди направените възражения предвид императивните изисквания на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Действително в чл. 76, ал. 3 от ЗЗО е предоставена възможност на управителя на НЗОК, съответно директорът на РЗОК да издаде мотивирана заповед, действайки в условията на оперативна самостоятелност, като хипотезата на правната норма визира случаи, при които арбитражната комисия е надлежно формирана, но в срока по чл. 75, ал. 7 ЗЗО не се произнесе в срок или е налице равен брой гласове, поради което не е постигнато решение. В тези случаи административният орган следва да изложи свои мотиви, с оглед установената фактическа обстановка, възраженията и обясненията на проверяваното лечебно заведение, и да издаде или не заповед за налагане на санкции. Цитираната разпоредба е в унисон с правилото на чл. 35 от АПК, което предвижда задължително мотивиране за органа, тъй като актът се издава едва след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че повтарянето на констатациите от протокола, без да бъдат изложени конкретни съображения по направените възражения, не може да се приеме за мотивиране за заповедта в хипотезата на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО. Горното представлява самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед като издадена при липса на мотиви, представляващо съществено процесуално нарушение. В същия смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение 9954/21.07.2020 г. по адм.д.4567/2020 г., VІ отд.;Решение 3592/14.04.2022 г. по адм.д.10917/2021 г., VІ отд. и др. Отделно от изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд,че констатираните нарушения,при извършената проверка на лечебното заведение са свързани с констатирани нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО, чл. 293 ал.3 т.2 и т.3 от НРД на МД за 2020 2022 г,свързани с липсата в издадената епикриза към ИЗ 2943 и 1928 на задължителен реквизит наименование на клиничната пътека,по която пациента е хоспитализиран и наименованието на диагнозата по МКБ 10 на придружаващите заболявания,от които страда пациента,но същите са санкционирани по реда на чл.414 ал.3 НРД за МД 2020-2022г ,която норма касае нарушаване условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55 ал.2 т.2 ЗЗО,а не по правилната норма на чл.416 ал.3 НРД за МД 2020-2022г ,който текст касае нарушения на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация. В решението на Административен съд - Бургас не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК, то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. При липса на доказателства за сторени разноски от страна на ответника по касация,въпреки изхода на спора,такива не следва да се присъждат. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,