Решение № 2167 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16511/2013 г.

Решение № 2167 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16511/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 239, т. 4 от АПК. Образувано е по молбата на Димитър Николаев Димитров за отмяна на неправилно решение по адм. д. № 2864/2013 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Твърди, че решението на касационния състав противоречи на решение по адм. д. № 4051/2012 г. по описа на ВАС, също петчленен състав. Твърди, че с решението се прикрива диплома със съмнителен произход от несъществуваща академия в гр. Москва. Развива подробни съображения за неправилността на решението по адм. д. № 2864/2013 г. по описа на ВАС, V отделение, като допълнителни такива са изложени към "жалба-допълнение" от 14.10.2013 г. В две различни решения Върховният административен съд е постановил между същите страни, за същото искане и на същото основание два различни резултата на основата на различно разбиране и тълкуване на ЗДОИ относно определена информация дали представлява обществена. Информацията му е необходима, за да провери в Русия дали дипломата е автентична. Ответната страна оспорва молбата като неоснователна и твърди, че не е налице основание по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на влязло в сила решение, тъй като решенията са постановени между различни страни и различни искания. Посочва кои са решенията постановени между същите страни, за същите искания и на същото основания - решение по адм. д. № 2864/2013 г., по адм. д. № 11044/2013 г. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, като взе предвид, че решение № 10313 по адм. д. № 2864/2013 г. е постановено на 8.07.2013 г., а молбата за отмяна е подадена по пощата на 7.10.2013 г., намира същата за допустима като подадена в тримесечния срок по чл. 240, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Решение № 7186/21.12.2012 г. по адм. д. № 9955/2012 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 10313 от 8.07.2013 г. по адм. д. № 2864/2013 г. по описа на ВАС, V отд., е постановено по спор за законосъобразност на отказ за предоставяне на информация относно дипломи за висше образование и докторат на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за достъп до обществена информация. Административното производство е започнало по заявление от 17.07.2012 г. на Димитър Николаев Димитров до Комисията за регулиране на съобщенията, постановен е отказ с Решение № 1799/26.07.2012 г. на председателя на КРС, а първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу отказа. Мотивите на двете съдебни инстанции са, че дипломите на председателя на КРС не представляват обществена, а лична информация, която не е създадена и съхранявана от председателя в качеството му на задължен субект по ЗДОИ. Решение № 2726/24.02.2012 г. по адм. д. № 9865/2011 г., оставено в сила с решение № 7186/21.12.2012 г. по адм. д. № 9955/2012 г. по описа на ВАС, V членен състав, е постановено по спор за законосъобразност на отказ за предоставяне на информация относно професионалния трудов стаж на Вера Минкова към момента на назначаването й на длъжност главен секретар на КРС, към момента на назначаването й на длъжност директор в КРС и към момента на назначаването й на длъжност директор в Международна дирекция на КРС. Административното производство е започнало по заявление от 25.05.2011 г. на Димитър Николаев Димитров до Комисията за регулиране на съобщенията, постановен е отказ с решение № 574/9.06.2011 г. С решение № 2726 от 24.02.2012 г. първоинстанционният съд е отменил отказа като незаконосъобразен с мотиви, че трудовият стаж на лицата, работещи на ръководни длъжности в КРС е обществена, а не лична информация. Трудовият стаж е изискване за заемане на определена длъжност, а с наличието или липсата на такъв стаж дадено лице не може да се идентифицира по смисъла на ЗДОИ. Съдебните решения са постановени между същите страни, но по различни искания и на различни основания, поради което не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 2864/2013 г. по описа на ВАС, V отд. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК представлява основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на ОС на съдиите при ВАС, чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Следователно ще е налице основание за отмяна, ако са постановени противоречиви решения при пълно обективно и субективно тъждество между делата. Такова тъждество е налице при пълно съвпадане на страни, предмет и основание. В случая няма такова пълно тъждество между двете дела. Страните са едни и същи и споровете са по Закона за достъп до обществена информация, но предмет на съдебен контрол са различни административни актове - Решение № 574/9.06.2011 г. и Решение № 1799/26.07.2012 г. на председателя на КРС, постановени по различни искания: 1. за предоставяне информация относно професионалния трудов стаж на лице, заемащо ръководна длъжност и 2. информация относно дипломите за висше образование и за докторат на председателя на КРС. След като няма тъждество в предмета на двете дела, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Тълкуването и прилагането на Закона за достъп до обществена информация от страна на съдебните състави и резултатите по делата - съответно благоприятен и неблагоприятен за молителя, не обосновават приложното поле на чл. 239, т. 4 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав