Решение № 13950 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10417/2009 г.

Решение № 13950 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10417/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 229 от Административно процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба от Цветан Цеков, изпълнителен директор и представляващ "Фидуция" ЕАД, гр. София, чрез адвокат Андрей Андреев против решение № 41 от 30.05.2009 г. на Административен съд София град, Първо отделение, Пети състав по адм. дело № 5928/2008 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение по т. 1 от протокол № 74 от 24.09.2008 г. на Съвета на директорите на "ТЕРЕМ" ЕАД, гр. София. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушения на материалния и процесуалния закон с искане за отмяната му със съображения за неправилни изводи на съда, че предходната процедура за същия имот следва да продължи, а настоящата да се прекрати по силата на определение на съда, което било задължително и за настоящия жалбоподател макар и да не е участник в предходната процедура и да не е бил страна пред съда. Поддържат се доводи за нарушение на чл. 16 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие на капитала (ПРУПДТДДУК) в която процедура няма възможност за административния орган да я прекрати, веднъж открита. Ответникът, Съвета на директорите на "Терем" ЕАД чрез юрисконсулт Гунчев поддържа становище за неоснователност на жалбата със съображения, изложени в писмен отговор. Заинтересованата страна, "Офис сгради" ЕООД, представлявана от управителя Венка Сандулова взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна, "Тексбридж телеком сървисиз" ООД чрез адвокат Лазаров взема становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмена защита. Заинтересованата страна, "Симекс" ЕООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неснователност на жалбата, тъй като е правилен изводът на съда, че решението на СД на "Терем" ЕАД с което е прекратен втория конкурс е законосъобразно. Неоснователни са твърденията на касатора за нарушения на материалния закон във връзка с приложението на чл. 16 и чл. 15г от ПРУПДТДДУК. Действително в чл. 16 не се предвижда прекратяване на процедурата, но съдът е приложил аналогични разпоредби относими за процесния случай и доколкото е налице влязло в сила определение с указания за приключване на първия конкурс, то е задължително за органа и той е нямал друга възможност освен да прекрати втората процедура. Също така са неоснователни доводите на касатора, че е налице изричен отказ по смисъла на чл. 197 от АПК на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт и в този смисъл изводите на съда са правилни. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение по т. 1 от Протокол № 74 от 24.09.2008 г. на Съвета на директорите на "ТЕРЕМ" ЕАД. С него, в изпълнение на определение № 9022 на Върховния административен съд се прекратява публично оповестен конкурс по реда на чл. 16 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, за продажба на неоперативен дълготраен материален актив, собственост на "ТЕРЕМ" ЕАД представляващ недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. "Пенчо Славейков", № 5, УПИ I с площ 2935 кв. м., кв. 315а, местност "Буката" по плана за регулация на гр. София, утвърден със заповед № РД-09-50-572/27.10.1997 г., обявен въз основа на решение по т. 5 от протокол № 62/27.03.2008 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Съображенията са, че откритата процедура по чл. 16 от ПРУПДТДДУК не може да бъде прекратена, дори и с мотивите, че решението се взема в изпълнение на определение на съда да бъде продължена предходна такава за същия имот. Съображенията за това са, че жалбоподателя не и бил участник в предходната процедура, не е участвал като страна и в съдебното производство в което е постановено определението на което се основава обжалваното решение, поради което съдебният акт няма сила по отношение на него. Съдът е приел в случая, че не е налице административно производство по реда на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като е налице волеизявление за прекратяване на процедурата - административен акт, а не отказ да се издаде такъв акт. Установено е от данните по приложената преписка, че с влязло в сила определение от 7.04.2008 г. по адм. дело № 1012/2008 г. на Административен съд София град, което според чл. 201 от АПК по разрешения с него въпрос е задължително за административния орган и лицата участвали в производството. Като се съобразил административния орган с разпореждането в съдебния акт е постановил законосъобразно решение. Макар и да не е предвидено в ПРУПДТДДУК възможност за прекратяване на процедурата по аналогия следва да се признае такова правомощие на органа, когато това се извършва в изпълнение на съдебен акт, тъй като е немислимо да продължи втора паралелна процедура по отношение на същия имот. Поради това е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК независимо, че жалбоподателя не е участник в първата процедура. При изложените съображения жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Безспорно е по делото, че за процесния имот са открити две последователни във времето процедури за продажба чрез публично оповестен конкурс като в първата "ФИДУЦИЯ" ЕАД не е взела участие, а е участник във втората процедура, прекратена с обжалваното решение на Съвета на директорите на "ТЕРЕМ" ЕАД. Първата процедура, също е била прекратена с решение на Съвета на директорите, което решение е отменено с влязло в сила определение на съда с указанията тя да бъде продължена, при което положение се поставя въпросът за законосъобразността на решението за прекратяване на втората процедура. Спорните моменти според доводите в касационната жалба произтичат от обстоятелството, че определението на съда в производството по реда на чл. 197 и сл. от АПК не било задължително за "ФИДУЦИЯ"ЕАД според чл. 201 от АПК, която не е страна по делото и участник в първата процедура, поради което не е налице и хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК за прекратяване на административното производство. От друга страна е спорен и въпросът дали може законосъобразно административния орган да прекрати втората открита процедура на посоченото основание - влязло в сила определение на съда, при липса на нормативно предвидена такава възможност в ПРУПДТДДУК. При така очертаните спорни въпроси в касационната жалба настоящата инстанция намира, че производството по втората открита процедура е било законосъобразно прекратена. Действително в разпоредбата на чл. 201 от АПК е предвидено, че определението по разрешения с него въпрос е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването, което разрешение не е по различно от разрешението, дадено в разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, предвиждаща, че решението има сила за страните по делото. В чл. 177, ал. 1 от АПК също така се предвижда, че ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички, каквато сила не е придадена на определението по чл. 201 от АПК. Така цитираните норми не дават възможност за друго тълкуване освен, че в настоящия случай втората открита процедура за продажба на същия имот е законосъобразно прекратена след като първата следва да продължи в изпълнение на влезлия в сила съдебен акт. Постановеното определение в производство по чл. 197 и сл. от АПК макар и да няма сила по отношение на "ФИДУЦИЯ" ЕАД по разрешените с него въпроси, е от своя страна юридически факт, правопогасяващ правата на дружеството, каквито то счита, че има като участник в последващата по време процедура за същия имот, тъй като според чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. В смисъла на горните разсъждения не е необходимо прилагане правни норми по аналогия в търсене на основание за административния орган да прекрати административното производство по втората процедура. При така цитираните разпоредби не е нужно да е налице изрично предвидено такова основание в специален закон, още повече че ПРУПДТДДУК съдържа норми от по нисък ранг от тези в АПК и няма приоритетно приложение пред тях по отношение общите правила за административното производство. При изложените съображения обжалваното решение като краен резултат е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение