Решение № 10301 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11736/2011 г.

Решение № 10301 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11736/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ХДМ" ООД град Хасково, подадена чрез адв. Янева против решение № 1285/21.07.2011 г. на Административен съд град Пловдив, постановено по адм. д. № 1949 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 261000577/11.06.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с решение № 605/11.08.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" град Пловдив, с който на жалбоподателя е начислен допълнително ДДС в размер на 13 772,18 лв. и прилежащите лихви и в полза на Д "ОУИ" - Пловдив са присъдени разноски в размер на 725 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и в нарушение на материалното право, иска отмяната му с произтичащите от това последици. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "ХДМ" ООД град Хасково против РА № 261000577/11.06.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с решение № 605/11.08.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" град Пловдив, с който на жалбоподателя е начислен допълнително ДДС в размер на 13 772,18 лв. и прилежащите лихви. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е изброил събраните в хода на ревизията доказателства, както и тези, представени в съдебната фаза на производството, без да извърши цялостен анализ и обсъждане с оглед направените възражения на жалбоподателя по отношение на представени 6 броя протоколи за брак, митнически декларации, както и уведомително писмо до органа по приходите с изх. № 29/03.08.2009 г. на "ХДМ" ООД. Приел е, че стоките, посочени като бракувани в 6 бр. протоколи за брак от № 0000000008/2/03.08.2009 г. до № 0000000008/7/03.08.2009 г. на обща стойност 80 695,53 лв., са реализирани от дружеството, без да бъдат отчетени. Налице са данни за укрити приходи или доходи, поради и което данъчната основа за облагане по ЗДДС за м. 08.2009 г. следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. В хода на съдебното производство не са оборени констатираните обстоятелства в хода на ревизията, че по см. 304 "стоки" са изписвани на разход стоки, които съгласно извършената инвентаризация в хода на ревизията, документирана с протокол № 1005054/05.03.2010 г. и пр. № 0112258/05.03.2010 г. и съгласно приложения към тях опис се установява, че са налице различия при установяване на налични активи. не са установени при извършената физическа проверка на място и налични бракувани стоки. Установени са и липси в размер на 5539,96 лв. Констатациите на ревизиращия орган не са оборени и чрез заключенията на изготвените в хода на съдебното производство и приети ССЕ - основна и допълнителна такава, която не е кредитирана от съда поради противоречиви отговори на едни и същи въпроси. Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Административният съд е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка, без да са обсъдени представените по делото доказателства и без да са разгледани всички доказателствени искания. Не става ясно на какво основание административният съд е приел изводите на ревизиращия орган, че 6 бр. протоколи за брак от 03.08.2009 г. са съставени единствено за целите на ревизията. В тази връзка от съда не са обсъдени направените възражения от ревизираното лице, че 6 бр. протоколи за брак от № 0000000008/2/03.08.2009 г. до № 0000000008/7/03.08.2009 г. са били съставени към датата посочена в тях, както и твърдението, че наличността на стоките бракувани в тях не е била проверявана нито към момента на брака, нито към момента на ревизията. Не е обсъдено и твърдението на жалбоподателя по отношение на обстоятелството, че е уведомил приходния орган за този брак с писмо изх. № 29/03.08.2009 г. и, че ще приложи чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Следва да се отбележи, че тези доказателства изобщо не са обсъдени в решението и по отношение на тях няма изложени мотиви. Не са обсъдени и представените документи с достоверна дата, доказващи факта на бракуването и причините за брака - сертификатите, издадени от ЕТ "Инспекторат - Никола Стоянов", чиято достоверност, както и фактическото преглеждане и установяване на брака се доказват и от обясненията на експерта, извършил проверката - Владимир Илчев и при огледа на годността на стоките. За да приеме, че са налице укрити приходи или доходи и, че е налице основание да се приложи чл. 122 от ДОПК, административният съд е посочил единствено само установените различия и липси по протокол за извършена проверка № 0112258 от 05.03.2010 г. на стойност 5 539,96 лева. Няма мотиви защо приема, че установената липса за едни стоки към един последващ данъчен период, които са на значително по-малка стойност е основание да се се обложат като неотчетени продажби /укрити приходи/ други стоки, в друг данъчен период и на много по-голяма стойност, а именно 80 659,53 лева. Не са изложени и мотиви по каква причина кредитира първото заключение на ВЛ по изготвената ССЕ, където няма отговор на поставените въпроси, а не кредитира допълнителното, където е даден пълен и изчерпателен отговор на поставените въпроси. Не става ясно и по каква причина, след като съдът е приел, че вещото лице е некомпетентно да идентифицира индивидуализиращите белези на стоките и, че са необходими други специални знания за категоричното установяване на този факт, не е назначил допълнителна експертиза за установяване на тези обстоятелства. Няма мотиви и защо не е разгледано възражението на жалбоподателя по отношение на налични доказателства за приложението на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС по отношение на стоките, бракувани с протоколи № 0000000008/2/03.08.2009 г. до № 0000000008/7/03.08.2009 г. По делото са представени, приети и неоспорени от страните митнически декларации, справки-декларации, дневници за покупки за които се е твърдяло, че посочените в тях стоки са идентични с бракувани през м. 08.2009 г. и за които към датата на бракуването им са изтекли повече от пет години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит при придобиването им. Първоинстанционният съд не е отговорил на основното оплакване по отношение на приложението по отношение на процесните стоки на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС по отношение на стоките, бракувани с протоколи № 0000000008/2/03.08.2009 г. до № 0000000008/7/03.08.2009 г. във връзка с уведомителното писмо от дружеството с изх. № 29/03.08.2009 г. Не е отговорил и на останалите оплаквания от страна на жалбоподателя, изложени в жалбата. Посоченото по същността си представлява липса на мотиви относно главните фактически и правни въпроси, нарушаваща правото на защита на страните и препятстващи ефективна касационна проверка на първоинстанционния съдебен акт. Ако бе сторил това, административният съд вероятно би стигнал до различни правни изводи, което по същността си представлява съществено процесуално нарушение неотстранимо с правомощията на касационната инстанция, което ангажира като последица отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед на горното настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, административният съд следва да обсъди всички доказателства и доводи на страните относими към спора, както и да вземе предвид изложението в настоящото решение. Претенциите за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение