Решение № 5500 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6490/2010 г.

Решение № 5500 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6490/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Дошев груп" ЕООД против решение № 428 от 19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1727/08 г. от Пловдивския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството-касатор против РА № 130800200/27.06.08 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пазарджик, потвърден с решение № 619/08.08.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на дирекцията разноски по делото в размер на 660,73 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Основното оплакване на касатора е, че той като коректен платец на ДДС по сделките, не следва да отговаря за некоректното поведение на предходните доставчици по фактурите. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, първоинстанционният съд правилно е преценил фактическата обстановка по спора, приемайки, че по фактурите не са осъществени реални доставки и на това основание правилно е приложил материалния закон, потвърждавайки ревизионния акт. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Пред първоинстанционния съд страните са спорили относно правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите, издадени му от "Еко форест 2004" ЕООД през м. 07 и м. 08 2005 г. с предмет на доставката различни видове дървен материал. Органът по приходите за да откаже правото на данъчен кредит по тези фактури е приел, че те не удостоверяват реални сделки. Този извод е обоснован с резултата от насрещните проверки на прекия доставчик и предходните по веригата- "Лимбо ли" ЕООД и "Дарма трейд" ЕООД, по някои от фактурите като предходен доставчик и "Лес строй" ЕООД. Органът по приходите е констатирал, че предходните и прекият доставчик нямат ресурс за изпълнение на доставките. Административният съд е отхвърлил жалбата посочвайки, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на реални доставки по фактурите, тъй като само наличието на издадени фактури с отразен по тях ДДС не е достатъчно да обослову правото му на данъчен анъчен кредит. Съдът е преценил като недоказана тезата на жалбоподателя, тъй като не са установени обстоятелствата, свързани с кадровата и техническата обезпеченост на доставчиците за изпълнение на сделките, наличието на материална база при доставчиците за съхранението на стоките и транспортни средства за транспортирането им. Административният съд е обсъдил в решението си изискванията на специалния Закон за горите и подзаконовите нормативни актове по приложението му- Наредба № 30/02.12.1998 г. за ползване на дървесината от горите и Инструкция 017/10.08.1999 г. за контролната служба в горите. Въз основа на посочените нормативни актове, съдът е посочил, че за превоза на дървесина е необходимо съставянето на превозен билет, който удостоверява произхода и качеството на дървесината и се издава за всяко отделно транспортно средство. Съдът е посочил, че е налице противоречива информация относно превозните билети за дървесината по процесните фактури. От обясненията на жалбоподателя излиза, че превозът е осъществен от него, а са представени превозни билети от доставчика му. Така също според съда представените превозни билети не съдържали необходимите реквизити по закон. Съдът е приел, че представените договори за наем на превозни средства и на земя, и сгради с дървообработващи машини, не доказват капацитет за изпълнение на доставките от доставчиците, тъй като не са събрани доказателства, че сключените наемни договори са изпълнени. Липсвали доказателства за заплатен наем, а също така и доказателства, че наемодателите са декларирали за облагане доходи от наем. Решението на административния съд е правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е установил обективно фактическата обстановка по спора. Изводите му са обосновани и съответстващи на установената фактическа обстановка. Въз основа на тях съдът е приложил правилно материалния закон. Основателен е изводът на съда, че представените по делото писмени доказателства, които са частни писмени документи не доказват по несъмнен и категоричен начин, че доставчикът по фактурите действително е осъществил сделки по тях. Съдът е обсъдил подробно всички документи по делото и е направил правилни изводи относно доказателствета им стойност. Основателно съдът не е кредитирал представените по делото превозни билети, издадени от прекия доставчик. На първо място тези превозни билети са представени едва в съдебната фаза на обжалването, което поражда съмнение относно тяхната автентичност. От друга страна превозните билети не са заверени по съответния ред от длъжностно лице към районно управление на горите. Също така по делото е постъпило писмо от Регионална дирекция по горите- гр. Пазарджик с изх. № 60-00-18 от 18.02.2009 г., в което изрично е отбелязано, че на територията на РДГ-Пазарджик не са издавани превозни билети през 2005 г. на "Еко форест 2004" ЕООД, с БУЛСТАТ xxx. Жалбоподателят не доказа, че прекият му доставчик е придобил дървения материал, с който впоследствие се е разпоредил в негова полза. От заключението на съдебно-икономическта експертиза, прието по делото е видно, че през 2005 г. прекият доставчик не притежава собствени ДМА и транспортни средства. По делото не са ангажирани доказателства за наети от прекия доставчик помещения или транспортин средства за съхраняване или транспортиране на стоката. От доказателствата по делото- протокол за извършена насрещна проверка № 13-05-800081-01/19.02.2008 г. (стр. 322-324 от делото), обяснение от управителя на "Еко форест 2004" ЕООД ( стр. 334 от делото) се установява, че прекият доставчик е съхранявал дървения материал в складовите бази на предходните доставчици и от там са предавани на клиентити. Липсата на обезпеченост на прекия доставчик за съхраняване и транспортиране на въпросната стока означава, че тя не му е предавана фактически и той обективно не е станал собственик на тези движими вещи, по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Следователно прекият доставчик не е притежавал в собственост реално стока от вида на удостоверената с фактурите, поради което не е могъл и да се разпореди с нея. От тук следва, че процесните фактури не удостоверяват реални доставки. Както се посочи по-горе, изводите на първоинстанционният съд съответстват на установената по делото фактическа обстановка. Решението на административния съд като обосновано и правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения, Върховният административен съд