Решение № 6901 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4788/2015 г.

Решение № 6901 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4788/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 824 от 17.02.2015 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4836/2012 г. С него съдът е прогласил за нищожно уведомителното му писмо за одобрение в частта, в която са наложени редукции в размер 6 252 лв. по индивидуализирания сключен договор. Върнал му е преписката за произнасяне с валиден акт в 14-дневен срок от получаване на съобщението за влизане в сила на съдебното решение, при спазване на указанията, дадени в мотивите. Освен това е осъдил ДФЗ да заплати разноските направени от жалбоподателя. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение, като се релевира допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на релевирания довод са представени и писмени доказателства. По изложените съображения заместник изпълнителният директор моли, решението да се отмени, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В изпратените писмени бележки прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна по касация - "Агроплод Димитрови" ООД, гр. Свищов, чрез адвокат-пълномощника си, оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна, по съображенията в изложените писмени бележки, представени в съдебното заседание. Претендира присъждане на направените разноски, по представения списък и писмени доказателства към тях. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага съображения за правилност на съдебния акт. Аргументира се и с ТР № 4/2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, според което възможността за делегиране на правомощия трябва да е предвидена в закон. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че "Агроплод Димитрови" ООД е обжалвало Уведомително писмо за одобрение № 1662/121 с изх. № 01-2600/4520 от 10.05.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ само в частта за наложената редукция. С него управителя на дружеството е уведомен, че във връзка с договор № 04/121/00142 от 11.02.2009 г. за извършено плащане според договора за отпускане на финансова помощ и подадена заявка за плащане, по банковата сметка на дружеството на 20.04.2011 г. е изплатена сума в размер 7 071 лв. и е наложена редукция за сума в размер 6 252 лв. Посочени са и причините за наложената редукция в два пункта. Това уведомително писмо е подписано от заместник изпълнителния директор на ДФЗ - Свилен Колев. Приложено е и писмото за оторизация на плащането с дата 12.04.2011 г. - лист 259-260 от делото, подписано както от заместник изпълнителния директор на ДФЗ - Свилен Колев, а така също и от изпълнителния директор на ДФЗ - Румен Порожанов. От приложения договор № 04/121/00142 от 11.02.2009 г. се установява, че "Агроплод Димитрови" ООД е сключило договор за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 8". Размерът на помощта е 475 649 лв. Договорът е сключен между законния представител на дружеството и изпълнителния директор на ДФЗ - Ализан Яхова. С анекс I от 6.07.2009 г. договорът е изменен, като този анекс от страна на ДФЗ е подписан от заместник изпълнителния директор - Емил Дърев (съгласно посочената заповед) - лист 36 от делото. С анекс II от 12.11.2009 г. е направено изменение на първоначалния договор, като анексът е подписан от заместник изпълнителния директор на ДФЗ - Светослав Симеонов (съгласно посочената заповед) - лист 39 от делото. С анекс № III от 11.01.2011 г. е направено изменение, като анексът е подписан от страна на ДФЗ от заместник изпълнителния директор Димитър Симеонов (съгласно посочената заповед) - лист 41 от делото. Същият заместник изпълнителен директор на ДФЗ е подписал и анекс № IV от 2.02.2011 г. за изменение на договора - лист 44 от делото. Същевременно от ДФЗ е постъпило писмено становище с дата 25.04.2013 г. с приложени доказателства относно представителната власт на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Към становището, което е с позоваване на чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, приет с ПМС № 248 от 15.06.2006 г., е приложена заповед № 01-РД/75 от 25.01.2010 г., с която въз основа на посочените правни основания от Устройствения правилник на ДФЗ във връзка с чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е наредил Светослав Илиев Симеонов в качеството му на заместник изпълнителен директор да го замества за срока на отсъствието му на 25.01.2010 г. В съдебното заседание на 13.05.2013 г. юрисконсулта Иванова- процесуален представител на изпълнителния директор на фонда, е заявила, че преписката е окомплектована и е в цялост, като е посочила, че други доказателства няма да сочи. Въз основа на така установените факти относно представителната власт на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ съдът е направил извод, че представената заповед от изпълнителния директор на заместник изпълнителния директор за 25.01.2010 г. е заповед за заместване. Освен това съдът е приел, че преписката е окомплектована, като е извел извод, че тази заповед за заместване не доказва компетентността на заместник изпълнителния директор, подписал уведомителното писмо, предмет на жалбата, поради което го е прогласил за нищожно. Съдът не е изпълнил служебното си задължение по чл. 171, ал. 4 АПК, което е довело до постановяване на решение при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Уведомителното писмо е с дата 10.05.2011 г., а представената заповед за заместване - с дата 25.01.2010 г. Очевидно е, че тази заповед за заместване не е относима към компетентността на заместник изпълнителния директор, издал уведомителното писмо. Съдът е бил длъжен при това несъответствие да укаже на страната, че въпреки представената заповед, страната не е представила доказателства за компетентността на заместник изпълнителния директор. Това съдът не е направил, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място в становището си представителят на фонда се позовава на ПМС № 248 от 15.06.2006 г., с което е приет Устройствен правилник на ДФЗ, който е отменен, към момента на издаване на уведомителното писмо (10.05.2011 г.) с ПМС № 255 от 28.10.2009 г., според § 1 от заключителната му разпоредба. На второ място съдът не е направил преценка, че уведомителното писмо е издадено при действието на Устройствения правилник на ДФЗ, приет с ПМС № 255 от 28.10.2009 г. При действието на този правилник е следвало да се докаже компетентността на органа, издал уведомителното писмо, предмет на жалбата, подписано от Свилен Колев. За доказване на компетентността на заместник изпълнителния директор на ДФЗ - Свилен Колев към касационната жалба е представено заверено копие от Протокол № 16 от заседанието на управителния съвет, състояло се на 31.03.2011 г. С точка 7 от него е избран за заместник изпълнителен директор Свилен Колев с правомощия в посочения ресор. Представена е и заповед № 01-РД/1268 от 6.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ - Румен Порожанов, избран за такъв на същото заседание на УС на фонда, с която на посочените основания той е възложил на заместник изпълнителния директор Свилен Стефанов Колев да изпълнява правомощията, разписани в шест точки. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена на основание чл. 20, т. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗПЗП. Според нея управителният съвет на фонда определя броя и избира заместник изпълнителните директори на фонда. В чл. 10, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на фонда ( в релевантната му редакция) е посочено задължението на изпълнителния директор да изпълнява решенията на управителния съвет. А в чл. 11, ал. 1 е предоставена възможността за делегиране на права. Възможността за делегиране на права произтича от нормативен акт, поради което възражението на представителя на прокуратурата е неоснователно. Съобразно новопредставените писмени доказателства съдът ще следва да съобрази компетентността на органа, издал уведомителното писмо, включително и това, че няма как уведомителното писмо да е нищожно само в обжалваната му част, а в останалата - валидно, след като представлява единен цялостен индивидуален административен акт. В тази връзка съдът ще следва да съобрази и обстоятелството, че всичките анекси към първоначалния договор са подписани от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Освен това съдът ще следва да прецени правомощието на управителния съвет на фонда, визирано в чл. 19, ал. 1, т. 7 ЗПЗП, преди изменението му, включително и чл. 20, т. 1 ЗПЗП, според който изпълнителният директор изпълнява решенията на управителния съвет на фонда. Едва след преценката на новите доказателства съдът ще следва да постанови акта си, относно валидността на уведомителното писмо. По изложените съображения решението следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, а делото върне за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в мотивите. С оглед на изхода на настоящото производство направените искания за разноски и от двете страни следва да бъдат преценени след окончателното решаване на спора. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение