Решение № 1423 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2020 г.

Решение № 1423 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Златковска като процесуален представител, срещу решение № 2112/21.04.2020 г., постановено по адм. дело № 8050/2019 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповед № РД-50-09-236/2.09.1992 г. с искане за обявяване на нейната нищожност. Ответникът - С. Сарийска не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е обявена за нищожна заповед № РД-50-09-236/2.09.1992 г. на главния архитект на София, с която на основание чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.); е одобрено решение на СТСУСА по протоколи от 18.12.1991 г. и 16.07.1992 г., застроителен, регулационен и кадастрален план на ж. к. "Триъгълника – Надежда", в частта за УПИ IV-115, кв. 854. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Този извод е основан на приложимата към датата на издаване на заповедта разпоредба на чл. 184, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗТСУ (отм.); , съгласно която изпълнителните комитети на областните и общинските народни съвети (общинските съвети след изм. с ДВ, бр. 63/1995 г.) със съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството могат да решават функции на председателя на изпълнителния комитет (кмета на общината) по одобряване и изменение на подробни градоустройствени планове, по съгласуване и одобряване на проекти за строежи и по други текущи технически въпроси да се предоставят на съответния заместник председател на изпълнителния комитет (заместник-кмет) и на главния архитект (инженер) при при народния съвет, а изпълнителният комитет на Столичния народен съвет (общинският съвет на Столичната община) може по същия ред да предостави функции по предходната алинея на съответния заместник-председател (заместник-кмет), на главния архитект на София, на началника на управление "Архитектура и градоустройство" при столичната община и на председателите на изпълнителните комитети на районните народни съвети (кметовете на общините), а функции на главния архитект на София - на началника на управление "Архитектура и градоустройство. Излага съображения, че цитираната разпоредба допуска делегиране на функции единствено на кмета на Столична община, но не и такива на Столичния общински съвет. Приема, че в случая не се касае за изменение на подробни градоустройствени планове по чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.); , както е посочено в заповедта, а за одобряване на цялостен застроителен и регулационен план по чл. 6, т. 6 ЗТСУ (отм.); , поради което компетентен да се произнесе е Столичният общински съвет. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административен съд София - град се произнася по съществото на спора единствено по възражението за нищожност на заповед № РД-50-09-236/2.09.1992 г. В частта от жалбата, касаеща възражението за нейната незаконосъобразност, без изложени доводи за допуснати нарушения при издаването й, е обоснован извод за недопустимост поради преклудиране на правото с изтичане на срока за обжалване. Заключението на съда в тази насока се споделя от настоящия състав - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Изводът за нищожност на заповедта е направен без да са изяснени всички факти и обстоятелства, относими към преценката относно компетентността на издателя на акта. Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.);. Според разпоредбата, в приложимата й редакция - ДВ, бр. 31/1990 г., измененията на подробните градоустройствени планове, както и кварталнозастроителните и силуетните планове се одобряват от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет (кмета на общината, ДВ, бр. 63/1995 г.) при спазване на процедурата, по която са създадени. В конкретния случай заповедта е издадена от главния архитект на Столична община. В чл. 184, ал. 2 ЗУТ (отм.); изчерпателно са посочени длъжностните лица, на които след провеждане на предвидената процедура в същия текст, могат да се предоставят изброените функции на кмета на общината по прилагането на ЗТСУ. Главният архитект е в кръга на тези длъжностни лица, поради което при одобряване на изменение на предвидените в разпоредбата градоустройствени планове е следвало да се проведе процедурата по чл. 184, ал. 2 (отм.); ЗТСУ. Съгласно нормата това може да извърши общинският съвет със съгласието на министъра на териториалното развитие и строителството. Изводът на съда, че в случая предмет на оспорената заповед е цялостен регулационен и застроителен план по чл. 6, т. 6 ЗТСУ (отм.); , за който компетентен да го одобри е Столичният общински съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 (ред. ДВ, бр. 77/1991 г.) ЗМСМА, не почива на конкретни факти и обстоятелства, поради което е необоснован. В обжалваното решение не са изложени съображения въз основа на кои доказателства е направено това заключение. Разпоредбата на чл. 6, т. 6 ЗУТ (отм.); , в приложимата редакция предвижда, че териториалноустройствените планове на общините извън селищните територии, общите градоустройствени планове на населените места, подробните градоустройствени планове се одобряват от общинския народен съвет. За проектите на тези планове се организира обществено обсъждане. По делото не е изследван въпросът относно вида на одобрените с оспорената заповед планове, т. е. дали се касае за първоначален застроителен, регулационен и кадастрален план за територията на жк "Триъгълника - Надежда" или за изменението им. Характерът на плановете не може еднозначно да се определи само от волеизявлението на органа в разпоредителната част на акта. С административната преписка са представени единствено извадки от графичната част на одобрения застроителен и регулационен план, обхващаща УПИ IV-115, предмет на делото. Липсват данни налице ли са предходни планове и техния обхват. Видно от съдържанието на одобрените със заповедта протоколи от заседания на СТСУСА от 1992 г. са обсъждани възражения за конкретни парцели в обхвата на разработката, вкл. за кв. 854, в който попада имотът на оспорващата в първоинстанционното производство. По делото е установено, че С. Сарийска е съсобственик от 1982 г. на парцел IV, кв. 854 по регулационния план на гр. София, м. "Триъгълника - гарата", от което следва, че такъв е бил одобрен за тази територия. В зависимост от това какъв е видът и характерът на плановете, предмет на разработката, вкл. в частта на процесния УПИ, следва да се определи и кой е компетентният орган да ги одобри. Със заповедта е одобрен и кадастрален план. Според чл. 20, ал. 2 ППЗТСУ (отм., ред. ДВ, бр. 48/1985 г.), когато кадастралният план не е одобрен до изработването на застроителния и регулационния план, той се обявява, разглежда и одобрява от органите при условията и по реда, предвидени за застроителния и регулационния план. В случай, че се касае за градоустройствени планове по чл. 6, т. 6 ЗТСУ, от съда не е съобразена разпоредбата на § 187 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн. ДВ бр. 65/2003 г.), с която е дадена възможност в 6 - месечен срок от влизането й в сила общинските съвети да потвърдят заповеди на главния архитект на общината (района) по този текст на отменения ЗТСУ, издадени в периода от 11.09.1991 г. до 31.12.2001 г., с изключение на отменените като незаконосъобразни. В случай, че с оспорената заповед е одобрено изменение на подробни градоустройствени планове или кварталнозастроителни по чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.); , то е приложима нормата на чл. 184, ал. 2 ЗТСУ и следва да се извърши преценка относно спазването на процедурата, предвидена в нея. По делото като доказателства са приети заповед от 28.02.1992 г., с която кметът на Столична голяма община предоставя на главния архитект на София свои функции по одобряване на изброени градоустройствени планове съгласно приложение № 1, писмо от 26.02.1992 г. на министъра на на териториалното развитие и строителството, с което дава съгласие на основание чл. 184, ал. 1 ЗТСУ на кмета на община София за предоставяне на функции по ЗТСУ и ППЗТСУ на главния архитект на столицата, решение № 3 по протокол от 22.01.1992 г. на Столичния общински съвет и приложение № 1 за функции на кмета на Столична голяма община, които се предоставят на главния архитект на София. Видно от представеното по делото решение на Столичния общински съвет от 22.01.1992 г. са определени правомощията на кметските наместници, като от съда не е изискан актът, касаещ главния архитект на София. Доказателствата, установяващи компетентността на органа, издал административния акт са част от административната преписка. Административният орган е длъжен да я представи в съда заедно с жалбата. Съгласно чл. 152, ал. 2 АПК съдът също има задължение да изиска преписката, ако не е представена в цялост. Като не изпълнява това си задължение и не изяснява относими за спора факти и обстоятелства от значение за компетентността на органа, издал оспорената заповед, съдът постановява решението си при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане следва да се съберат доказателства, вкл. чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза, с които да се установи има ли предходни градоустройствени планове и какви за тази територия, попада ли УПИ IV-115, кв. 854 в техния обхват, налице ли са изменения в регулационните му граници и предвижданията за него с оспорената заповед, след което да се извърши преценка относно валидността на акта, във връзка с наведеното в оспорването възражение за неговата нищожност поради издаването му от некомпетентен орган. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение