Решение № 2605 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6810/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ПОЛКОНСТРУКТООД, представлявано от В. Цолов, срещу Решение 3152/11.05.2023г., постановено по адм.д. 7195/22г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ПОЛКОНСТРУКТООД срещу Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл.192, ал.1, т.2, б. а и "в" ЗКН с изх. 45-00-593/07.06.2022г., издадено от инспектор в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерство на културата. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Претендират се разноски . Ответникът по касационната жалба инспектор в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство при Министерство на културата - К. Харитонов оспорва касационната жалба. Упълномощената да го представлява юрк. Александрова изразява становище за правилност на обжалваното съдебно решение и иска потвърждаването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от касатора. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Подадена е от страна по делото, за която подлежащият на касационно обжалване съдебен акт е неблагоприятен, в срока по чл.211, ал.1 АПК. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд приема следното: Предмет на първоинстанционното производство е Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки с изх. 45-00-593/07.06.2022г., издадено от К. Харитонов инспектор в ГД ИОКН при МК. С разпореждането, на осн. чл. 192, ал.1, т.2 б.а и в и ал.2 от Закона за културното наследство , с цел преустановяване на нарушение по чл.83, ал.1, т.2 по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от същия закон , както и на осн. чл.161, ал.1 и ал.2 и чл.200, ал.1, чл.200в, ал.1 и ал.2 и чл.221, ал.1 и ал.3 от него , на ПОЛКОНСТРУКТООД са приложени следните административни мерки: незабавно прекратяване на всякакви строителни дейности , както и всички други намеси нарушаващи земната повърхност в имот с идентификатор ПИ 68134.514.494, с административен адрес София, бул.Сливница 239, находящ се на ъгъла с ул.Веслец.; безсрочно се разпорежда на собственика на обекта да не започва реализиране на инвестиционни намерения, свързани с изкопни дейности, нарушаващи земната повърхност преди да проведе пълно спасително археологическо проучване в границите на предвидената за застрояване площ от правоспособен археолог при условията на чл.148 ЗКН; да не се предприемат строителни и всякакви други дейности, нарушаващи земната повърхност в имота преди приключване на археологическите проучвания и получен протокол на комисия, назначена от Министъра на културата по чл.158а от ЗКН за приемане на резултатите от проучването. Да внесе съответен инвестиционен проект и искания за намеси за съгласуване в Министерство на културата по чл.84 от ЗКН. Инвестиционните намерения да се реализират след съгласуване на инвестиционен проект от Министерство на културата, всички инвестиционни проекти и искания за намеси при откриване на недвижими археологически структури, изискващи консервационно-реставрационна намеса в имота, да се съгласуват с МК, съгласно изискванията на чл.83 и по реда на чл.84 ЗКН. Установено е от фактическа страна от съда, че разпореждането е издадено във връзка със сигнал за извършването на изкопни работи в имот с идентификатор 68134.514.494, попадащ в границите на първа защитена зона на Археологически резерват Антична Сердика и Средновековен Средец, обявен с Постановление на Министерския съвет 36/01.06.1976г. и включен под 16 в приложен към чл.50, ал.3 ЗКН списък на археологическите резервати, без извършено предварително теренно-археологическо проучване. Във връзка с този сигнал е извършена проверка на място от ответника, при която е установено извършване на изкопни дейности с багери. Констатиран е изкоп, извършен с тежка моторна земекопна техника, разположен по северната граница на имота, директно край стената на съседната жилищна сграда, с неправилна форма и дълбочина около 2м. Инспекторите са установили, че изкопаната пръст и материали е посочено в констативния протокол, че са насипвани на място, встрани от изкопа. В оформените насипи се забелязвало голямо количество камъни, както и отделни фрагменти от строителна керамика. Установено е, че при извършените изкопни работи е нарушена целостта на каменен зид с голяма ширина и посока север-юг. В оформения от север профил на изкопа ясно се очертавал нарушеният зид. Вътре в изкопа се забелязвали още камъни от нарушения зид. Същият имал характеристика на археологическа структура. Материалите, които се забелязвали, произхождали от нарушените при изкопните работи структури. Тези констатации се посочва, че се потвърждават от присъстващия при извършването на проверката археолог . Констативният протокол и допълнението към него, с което е коригирано името на дружеството собственик на имота, са изпратени на ПОЛКОНСТРУКТ ООД с писмо изх. 45-00-593/05.05.2022г. като е указано, че има характера на уведомление по чл.26, ал.1 АПК за образувано производство по издаване на разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка, във връзка с което е указана възможността, на основание чл.34, ал.1 и ал.3 АПК дружеството да се запознае с доказателствата и направи писмени искания и възражения. След това е издаден обжалвания акт, връчен на 07.07.2022г., съгласно известие за доставяне на л.142 от адм.д. 7195/22г. на АССГ. Въз основа на заключение по допусната съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото лице, което я е изпълнило, съдът е приел, че имотът не е заграден със строителна ограда. Платната от строителна ограда са събрани и складирани в имота. В него имало изкоп, в който ясно се очертавали две нива по-плитко с размери приблизително размерите в план на премахнатата сграда, и по-дълбоко, с по-малки размери в план, около 5м на 2м. При огледа на място дълбочина не е измерена, тъй като изкопът е запълнен с голямо количество отпадъци. Вещото лице е установило, че част от сутеренните зидове на сградата, която е била в имота, не са премахнати тези по уличната регулация и зида по калкана с оградата в съседния имот от север. В дълбочина под калканния зид на премахнатата сграда се наблюдавали останки от каменна структура зид със значителна широчина. Не можело да се установи дълбочината на изкопа в тази част, поради натрупаните отпадъци. По оформените откоси /към улицата/ в частта на премахнатата сграда се наблюдавали камъни и отпадъци от тухли /строителна керамика/. В имота, в частта на премахнатата сграда, са наблюдавала саморасла растителност храсти и дървесни видове. Въз основа на установеното, вещото лице е заключило, че изкопът е в границите на премахнатата през 2018г. сграда. В част от него до калкана на сградата, разположена от север на имота има по-дълбока изкопана част, която е запълнена с отпадъци. Приблизителните размери в план на тази част от изкопа съответстват на описаните в протокола от проверката. Вещото лице не може да прецени дали през миналата година, когато е издадено процесното предписание, са извършвани изкопни работи. Съдът е обсъдил показанията на разпитания по делото свидетел, че сградата в имота е премахната през 2018г., след закупуване на имота от жалбоподателя, от предишните собственици. След това в имота не са извършвани изкопни работи, единствено е почистен с техника от натрупаните в него боклуци като не е сигурна дали това се е случило през 2021г. или през 2022г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Актът е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл.15 ЗКН в Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове. Съгласно чл.192 ЗКН при упражняване на контролната дейност от инспектората по чл.15, ал.2 инспекторите извършват проверки на място или по документи; прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок; спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения; спират други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо наследство, съставят актове за установяване на извършени административни нарушения. Според ал.2 на чл.192 ЗКН прилагането на ПАМ по ал.1, т.2 се извършва с разпореждане на инспекторите. По тези съображеня, съдът е приел, че оспореното разпореждане, доколкото е установено, че в имота, собственост на жалбоподателя, са открити археологически находки, е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия. Прието е от съда, че актът е в изискуемата се писмена форма и съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл.59, ал.2 АПК. Административният съд не е установил допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. Съдът е преценил, че обжалваното разпореждане съдържа фактическите и правните основания за издаването му. От фактическа страна е мотивирано с установеното при извършената на 01.04.2022г. проверка на място, а именно извършен изкоп в имота, за който не се спори, че попада в територията на архитектурен резерват, и тежка строителна техника два багера, извършващи изкопни дейности, без проектна документация и без съгласуване с МК на основание чл.83, вр. чл.84 ЗКН, без предварително археологическо проучване и без наблюдение от археолози, които изкопни дейности са довели до унищожаване на археологически обекти по см. на чл.146, ал.1 ЗКН. Съдът е приел, че жалбоподателят е своевременно уведомен за образуваното административно производство като му е предоставена възможност да се запознае със събраните по преписката доказателства, да представи такива, да изрази становище и да направи съответните искания. Изводът на съда е, че правилно е приложен материалният закон от административния орган. В конкретния случай с оспореното разпореждане е наредено безсрочно да се прекратят незабавно всякакви строителни дейности, както и всички други намеси, нарушаващи земната повърхност в имот с идентификатор 68134.514.494 , считано от връчване на разпореждането, собственикът на имота да не започва реализиране на инвестиционни намерения, свързани с изкопни дейности, нарушаващи земната повърхност в имота преди да проведе пълно спасително археологическо проучване в границите на предвидената за застрояване площ от правоспособен археолог при условията на чл.148 ЗКН; в срок безсрочен, считано от връчване Прието е от съда, че предвид целите на процесните ПАМ - преустановяване на незаконосъобразни действия на жалбоподателя и предотвратяване на евентуални бъдещи такива, за да се приеме, че са налице основания за налагане на същите, следва да са били налице следните предпоставки: 1. извършени изкопни дейности на територията на обект, представляващ недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН, съответно обявен или деклариран преди влизането на този закон в сила недвижим паметник на културата /§ 10 и 12 от ПЗР към ЗКН/ или алтернативно на територия, за която има данни за наличието археологически обекти по смисъла на чл.2 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България; 2. тези изкопни дейности са извършени от адресата на принудителната мярка. Съдът е приел, че по аргумент от чл.35 и чл.36 АПК и по аргумент от чл.170, ал.1 АПК, установяването на посочените обстоятелства, е в тежест на административния орган. Съдът е преценил като доказано обстоятелството, че ПИ с идентификатор 68134.514.494 попада в границите на първа защитена зона на Археологически резерват Антична Сердика и Средновековен Средец, обявен с Постановление на Министерския съвет 36/01.06.1976г. и включен под 16 в приложен към чл.50, ал.3 ЗКН списък на археологическите резервати. Посочил е, че извършването на изкопни работи в имота представлява намеса в защитената територия за опазване на културното наследство, за която собственикът на имота има задължението по чл.71, ал.1, т.3 ЗКН да съгласува по реда на чл.84, ал.1 и 2 проектите по чл.83 - инвестиционните проекти и искания за намеси. В случая от доказателствата по делото се установявало единствено съгласуване на издадена от главния архитект на СО виза за проектиране. Няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж и не се твърди такива да са одобрявани и издавани. Съдът е приел, че действително законът позволява преди започване на строителството разчистване на строителната площадка /чл.156б ЗУТ/, но в случая при премахването на съществуващата сграда е установено, че под нея се намират археологически находки, в който случай всички дейности следва да бъдат преустановени незабавно, по аргумент от разпоредбата на чл.160, ал.2 ЗКН. Съгласно посочената разпоредба, когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив на подземни богатства и при други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, се открият структури и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се спира незабавно и се прилага чл.72. Последната разпоредба в ал.1 предвижда, че при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по обезопасяването ѝ. Според съда, в случая по делото не са представени доказателства, установяващи изпълнението на това задължение от страна на жалбоподателя. Предвид това съдът е преценил като доказано посоченото в разпореждането нарушение по см. на чл.200, ал.1 ЗКН - намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на чл.83 ЗКН. Освен това, е посочил съдът, наличието на археологически културни ценности в имота, разкрити при извършеното премахване на сградата, за което свидетелстват както констатациите на проверяващите лица, така и приетото по делото експертно заключение, са пречка за извършването на каквито и да било дейности в имота, в т.ч. благоустройствени. Неполагането на достатъчно грижи за имота /установи се частично премахване на поставената строителна ограда/, създава предпоставки за злоупотреби от трети недобросъвестни лица и превръщането му в нерегламентирано сметище, за което свидетелстват показанията на свидетел и заключението на вещото лице. Установеното посредством заключението по отношение размерите на изкопа и общия му вид и съответствието им с посоченото в процесния акт, не е дало на съда основание да приеме, че в имота не са извършвани изкопни работи. Административният съд не е споделил доводите на жалбоподателя, че в случая единствено са разчиствани натрупани отпадъци в т.ч. строителни такива, получени от премахването на съществувалата в имота сграда и изхвърлени от трети недобросъвестни лица. При извършената проверка на 01.04.2022г. във връзка с постъпил сигнал, на място са установени два багера, които извършват изкопни работи. Това от своя страна не кореспондира с твърденията в жалбата, както и с показанията на свидетелката, че е имало само едно малко багерче, което разчиствало отпадъци. Съдът не е кредитирал показанията на този свидетел като достоверни относно времето на извършване на посочената дейност, поради разнопосочните й твърдения първоначално твърди, че това се е случило през пролетта на 2021г., а впоследствие посочва 2022г. Административният съд е преценил разпоредбата на чл.160, ал.2 ЗКН като безпротиворечива и ясна по смисъл и съдържание. Приел е, че целта на предвидената с нея забрана, е да се запазят разкритите при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив на подземни богатства и при други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, структури и находки, които имат признаци на културни ценности. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че в имота не са извършвани изкопни дейности след премахването на сградата, наличието на строителна техника, която обработва терена е достатъчно само по себе си нарушение на чл.160, ал.2 ЗКН, тъй като тези действия са довели до унищожаване на археологически обекти по см. на чл.146, ал.1 ЗКН такива според разпоредбата са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Решаващият извод на съда е, че ответникът в съответствие със законовите му правомощия, е издал процесното разпореждане, чиято цел именно е да преустанови констатираното нарушение и да отстрани вредните последици от него. Обжалваният акт кореспондира с целта на закона, разписана в чл.3, ал.1 - създаването на условия за опазване и закрила на културното наследство и устойчивото развитие на политиката по опазването му. Касационната инстанция, в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. При постановяването му не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Въз основа на този подробен анализ съдът е формирал обоснования извод за наличие на намеса от страна на жалбоподателя в имота, който попада в защитена зона на археологически резерват и в територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност. Макар, съдът да не е категоричен в извода си, дали на 01.04.22г. в имота са извършвани изкопни работи, е установено, че към същата дата в имота е извършвано почистване от натрупаните в него отпадъци вкл. и строителни такива, чрез багери. Тази дейност също представлява намеса в защитена територия, която е следвало да бъде съгласувана с компетентните за това органи съгласно изискването на чл.83, ал.1 вр. с чл.84, ал.1, т.1 ЗКН . Самото местонахождението на недвижимия имот в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културнна ценност е изисквало съгласуване на въпросната намеса извършване в имота на физическа дейност с механизирана техника-багери в него, което съгласуване е елемент от териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство съгласно чл.78 ЗКН. Установената намеса, без проведена преди това съгласувателната процедура по ЗКН е фактическо основание за прилагане на принудителните административни мерки по чл.192, ал.1 от същия закон, както правилно е преценил и първоинстанционния съд. По тези съображения, касационната инстанция преценява като правилно обжалваното решение, което следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и своевременно заявеното искане от ответника по касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът следва да го присъди в размер на 100 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд , Трето отделение, в настоящия съдебен състав