Решение № 4120 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2016 г.
ВАСVI отделение04.04.2017 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 23.03.2016 г. на Административен съд гр. Пазарджик по адм. дело № 942/2016 г. ОСЪЖДА дирекция "Социално подпомагане"-Пазарджик да заплати в полза на А. Б. В. сумата от 250-двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски-възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4120 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик срещу решение № 121 от 23.03.2016 г. на Административен съд гр. Пазарджик по адм. дело № 942/2016 г. С него се отменя Заповед № Ро-П-2344/10.11.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, потвърдена с решение № РД 07-98/4.12.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, изпратена преписката на компетентния орган и даден срок за издаване на нова заповед. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, А. Б. В., чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Б. В. против цитираната заповед. С нея се отказва отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 ППЗСП с мотиви, че лицето е с хронично заболяване, има гарантирани доходи, пенсия и близки, които могат и са оказали финансова подкрепа. Налице е поддържаща терапия и няма инцидент от здравен характер. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта. Установено е, че оспорващата е подала молба декларация пред органа на 16.10.2015 г. с която поискала отпускане на еднократна помощ за жизнени лекарства. Със заявлението са представени епикризи в които е отразено заболяване с окончателен хроничен ход и препоръчано лечение с имуновенин. Прието е, че заповедта е издадена при нарушение на административно производствените правила. Заявлението с искане за отпускане на помощ за жизнено важни лекарства е предопределило отказа на административния орган без той да установи какво точно се иска, без да се разясни на заявителката какви са нейните права и по кой ред да ги осъществи, без да се дадат указания в тази насока с оглед конкретизиране на помощта която се търси поради което правната квалификация на искането е едностранна при несъществени непълноти и нарушения на процедурата. Пестеливите мотиви относно медицинските доказателства сочат на недостатъчни мотиви и анализ на материалните предпоставки за отпускане на социална помощ. При установеното от фактическа страна и правни изводи съдът е отменил заповедта. Решението е правилно. Видно от молбата декларация от 16.10.2015 г. на А. Б. В., тя е поискала отпускане на еднократна помощ за жизнено важни лекарства. С молбата декларация е приложено фактура за закупуване на имуновенин и епикризи. В тези епикризи е описано заболяване от хроничен характер като е изписано лекарство съгласно рецепта имуновенин, което видно от фактурата е с висока стойност. Съгласно чл. 16 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Материални предпоставки за отпускане на такава помощ са в зависимост от вида на потребностите и те да са инцидентно възникнали. В настоящият случай независимо от това, че заболяванията /заболяването/ е хронично или е придобило окончателен хроничен ход, лечението му може да налага скъпоструващи лекарства като единствена възможност и за кратко или продължително време което е в хипотезата на внезапност на нуждата от жизненоважни лекарства. Административният орган следва да установи в условията на служебно начало от доказателствата по делото дали е налице именно такава нужда. Записването в мотивите на терминология от медицинската документация или, че не е налице инцидентна нужда от здравен характер не е съставлява мотиви, които следва да имат съдържанието на анализ на фактите и извеждане на обоснован фактически и правен извод относно материалните предпоставки за упражняване на правата на заявителя за отпускане на социална помощ. В контрола за законосъобразност предмета на преценката за законосъобразност липсва само при декларацията на заявителката, че има такава внезапна нужда и отричането на такава с административния акт, без всестранно обсъждане на доказателствата, фактите установени с тях и събирането на относими доказателства относно упражненото право. В такъв случай е налице нарушение на административно производствените правила като основание по чл. 146 АПК за отмяна на акта поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответницата се дължат разноските за настоящата инстанция в размер на 250 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение