Решение № 5330 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2146/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пловдив, подадена чрез процесуалния представител юрк. Ангелов, срещу Решение 2416 от 22.12.2023 г., постановено по адм. дело 1196/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив да се произнесе по заявление вх. 23Ф-1008/10.02.2023 г. и скица с предложение за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ за поземлен имот с идентификатор 56784.509.156 и преписката е изпратена на административния орган за издаване на заповед по чл. 135 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и е осъдена Община Пловдив да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице преждевременно подадена жалба, както и не съобразил разпоредбата на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. Възразява се също така, че при постановяване на съдебното решение съдът не е взел предвид приложената по делото заповед 23ОА-1844/26.07.2023 г. на кмета на Община Пловдив. Според касатора неправилно съдът е преценявал законосъобразността на оспорения мълчалив отказ само относно законосъобразността на скицата предложение по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ и сроковете по чл. 208 от ЗУТ, без да извърши преценка за наличие на фактическия състав по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Претендира се обезсилване на съдебното решение, а в условията на евентуалност неговата отмяна, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Фундамент ООД, гр. Пловдив, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Божков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателностна касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Фундамент ООД срещу мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив да се произнесе по заявление вх. 23Ф-1008/10.02.2023 г., с което жалбоподателят е поискал издаване на заповед по чл. 135 от ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 56784.509.156, представляващ част от УПИ I за гробища, кв. 1 по плана на Гробищен парк Рогошки гробища, гр. Пловдив. Съгласно приложен по делото нотариален акт 90, том I, рег. 960, дело 84/2023 г. жалбоподателят се легитимира като носител на възмездно и срочно право на ползване на имот с идентификатор 56784.509.156 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив. Установява се по делото също така, че с писмо изх. 23Ф-1008/10.03.2023 г. жалбоподателят е уведомен на основание чл. 5в от ЗУТ, че следва да отстрани нередовности по заявлението си несъответствие на предложението с предвижданията на Общия устройствен план /ОУП/ на гр. Пловдив и внасяне на дължимата такса за исканата административна услуга, като в изпълнение на това писмо от жалбоподателя е входирано заявление вх. 23Ф-1008/1/22.03.2023 г. След тази дата и в едномесечния срок по чл. 57, ал. 5 от АПК административният орган не се е произнесъл по заявление вх. 23Ф-1008/10.02.2023 г. За да отмени оспореният мълчалив отказ първоинстанционният съд е приел, че към датата на подаване на жалбата 24.04.2023 г., е формиран мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив по заявление за допускане на изменение на ПУП ПРЗ за УПИ I за гробища, кв. 1 по плана на Гробищен парк Рогошки гробища, гр. Пловдив, която жалба е подадане и в законоустановения 14-дневен срок. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че скицата - предложение за изменение на ПУП-ПРЗ по чл. 135 от ЗУТ към преписка вх. 23Ф-1008/10.02.2023 г. изцяло съответства на предвижданията на ОУП на гр. Пловдив и на действащия ПУП в чийто обхват попада имот с идентификатор 56784.509.156, както и съответства на техническите изисквания за УПИ като гробищен парк. Според съда относно законосъобразността на заявлението следва да се има предвид и наличното Решение ПВ-29-ПР/2021 г. на директора на Регоналната инспекция по опазване на околната среда /РИОСВ/ - Пловдив за завършена процедура по Закона за опазване на околната среда, с което се одобрява исканото инвестиционно предложение. Прието е от административния съд също така, че съгласно чл. 134 от ЗУТ в случая следва да се приеме, че са налице съществени промени в обществено-икономическите условия на живот, при които е бил изработен планът от 1969 г. и в условията на демократично развитие на България след 1989 г. няма пречка за изграждането на частни гробищни паркове, каквото всъщност е искането по процесното заявление. Съдът, позовавайки се на тълкувателно решение 4/02.11.2016 г. на ВАС по тълкувателно дело 6/2015г., приема още, че характерът на сроковете по чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и в случая е преклудирана възможността за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост, считано от 01.04.2006 г. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че спореният мълчалив отказ по заявление вх. 23Ф-1008/10.02.2023 г. е незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени, а преписката се върне с указания за издаване на заповед по чл. 135 от ЗУТ за разрешаване изработването на исканото изменение на ПУП-ПРЗ относно имотс идентификатор 56784.509.156, представляващ част от УПИ I - за гробища, в кв.1 по плана на Гробищен парк Рогошки гробища", гр. Пловдив. Решението е необосновано и неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Правилно административният съд приема, че в конкретния случай е налице формиран мълчалив отказ. Действително жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в последния ден /присъствен/, в който изтича едномесечният срок за произнасяне на административния орган. Доколкото обаче жалбата, ведно с административната преписка , е изпратена до съда на 10.05.2023 г., без и до този момент да е налице произнасяне от страна на органа с изричен акт, то правилно съдът е приел същата за процесуално допустима. Необоснован и неправилен обаче е решаващият извод на съда за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. В тази връзка следва да се има предвид, че при преценка на законосъобразността на мълчаливия отказ съдът следва да се съобрази с всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането, доколкото този отказ е напълно приравнен към изричния такъв. В случая съдът е изместил предмета на проверката за законосъобразност на оспорения отказ до наличието или липсата на материално-правните предпоставки за изменение на действащия ПУП, както и до съответствието на скицата - предложение по чл. 135 от ЗУТ с предвижданията на действащия ПУП, без да установи и изясни правно релевантните факти, относими към спорните по делото въпроси. В тази връзка следва да се има предвид, че преди всичко съдът не е имал задължение да изследва по същество наличието на материално-правните предпоставки за изменение на ПУП, доколкото в предварителната процедура по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ се проверява дали искането е направено от заинтересовано лице по чл. 131 от ЗУТ, налице ли е служебно задание, съответно скица мотивирано предложение за изменението, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП, които са предмет на проверка в следващия етап от развитие на административното производство, когато бъде издадена заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ. В конкретния случай мотиви досежно част от посочените по-горе единствено релевантни за законосъобразността на оспорения мълчалив отказ факти административният съд не е изложил, както и не е събрал в тази насока относими доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че неправилно административният съд е събирал доказателства, чрез допускане на съдебно-техническа експертиза, касаещи съответствието на процесната устройствена процедура с действащия ПУП, без да събере доказателства за съответствие на мотивираното предложение с действащия ОУП на гр. Пловдив, в каквото насока са били дадени и указания от административния орган за отстраняване на несъответствия с писмо изх. 23Ф-1008/10.03.2023 г. По делото липсват също така и установявания относно съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, като единствено от вещото лице се сочи само бланкетно съответствие на предложението с техническите изисквания за урегулиран поземлен имот за гробищен парк с ниско етажно застрояване. Следователно, по делото не е установено по несъмнен начин съответствието на мотивирано предложение за изменение на ПУП с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на гр. Пловдив. Именно тези релевантни факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорения отказ. В конкретния случай съдът в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК не излага и мотиви относно наличието или липсата на условията по чл. 135 от ЗУТ за постановения мълчалив отказ и във връзка с приложената по делото заповед 23ОА-1844/26.07.2023 г. на кмета на Община Пловдив, с която се одобрява техническо задание и се допуска изработване на проект за ПУП ПРЗ, за УПИ I за гробища, кв. 1 по плана на Гробищен парк Рогошко шосе, гр. Пловдив, в обхата на който е включен и собствения на жалбоподателя имот с идентификатор 56784.509.156. Доколкото първоинстанционният съд не извършва проверка и не излага мотиви в тази насока, то това препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение по отношение на материалната законосъобразност на оспорения мълчалив отказ за допускане на устройствена процедура. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения отказ при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,