Решение № 7903 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3322/2018 г.

Решение № 7903 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3322/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба вх. № 155 от 4.01.2018 г., подадена от П. Запрянов от [населено място], чрез пълномощника му адв. Б. Бойчев, срещу Решение от 20.12.2017 г., по адм. дело № 1869/2017 г. от Административен съд Варна В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение жалбата му срещу разпоредбата на чл. 6, б. "г" от Наредбата за принудителното преместване на ППС с техническо средство "паяк" на територията на община Варна, "както и отказа на съда" да му присъди разноски по делото, "като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано". Претендира неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Втора касационна жалба вх. № 5050 от 13.03.2018 г. е подадена от П. Запрянов от [населено място], чрез пълномощника му адв. Б. Бойчев, срещу Решение № 232 от 9.02.2018 г., постановено по същото дело по реда на чл. 176 АПК, "само в ЧАСТТА на втори абзац на диспозитива", с която е оставено без уважение искането за допълване и изменение на Решение № 2300 от 20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1869/2017 г. "в частта за разноските" с доводи за наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на правния спор. Ответната страна – Общинският съвет Варна не е взел становище по касационните жалби. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими на осн. чл. 210, ал. 1 АПК. В рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че в оспорваната част съдебните решения са недопустими и следва да бъдат обезсилени, при следните съображения: Първостепенният съд е бил сезиран с жалба, подадена от П. Запрянов, от [населено място], с която е оспорил законосъобразността на разпоредбата на чл. 6, б. "г" от Наредбата за принудително преместване на ППС с техническо средство "паяк" на територията на община Варна (в настоящото решение назована Наредбата), приета от Общинския съвет Варна с Решение № 285-9/4/06.02.2008 г., с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 26 и чл. 28 ЗНА и нарушения на материалния закон – чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 171, т. 5 ЗДвП. С протоколно определение от 28.09.2017 г. съдът е приел, че оспорващия П. Запрянов има правен интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт, приет от ОбС – Варна и е оставил без уважение молбата на процесуалния представител на ответника за прекратяване на съдебното производство на това основание. С Решение № 2300 от 20.12.2017 г. съдът е отменил разпоредбата на чл. 6, б. "г" от Наредбата за принудително преместване на ППС с техническо средство "паяк" на територията на община Варна, приета с Решение № 1442-8 по Протокол № 30 от заседание на Общинския съвет – Варна, проведено на 28, 29.04.2014 г. в частта й, с която е предвидено прилагане на ПАМ "преместване" на блокирано с техническо средство тип "скоба" пътно превозно средство, паркирано в зона за кратковременно паркиране след изтичане на работното време на съответната зона. С Решение № 232 от 9.02.2018 г., постановено в производство по реда на чл. 176 АПК, съдът е допълнил диспозитива на Решение № 2300/20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1869/2017 г., като е отхвърлил в останалата й част жалбата на П. Запрянов от [населено място] срещу чл. 6, б. "г" от Наредбата за принудително преместване на ППС с техническо средство "паяк" на територията на община Варна, приета от Общинския съвет Варна; оставил е без уважение искането му за допълване и изменение на Решение № 2300/20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1869/2017 г. в частта за разноските и е оставил без уважение искането на П. Запрянов "... за присъждане на разноски по исканията за допълване и изменение и допълване в частта за разноските на Решение № 2300/20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1869/2017 г." За да постанови този резултат е приел, че оспорваният текст – чл. 6, б. "г" от Наредбата е приет от компетентен орган, в рамките на предоставената му с чл. 21, т. 13 ЗМСМА и чл. 76, ал. 3 АПК материална компетентност, на законно проведено на 28, 29.04.2014 г. заседание по смисъла на чл. 27, ал. 2 ЗМСМА, на което са присъствали 47 от общо 51 общински съветници, с необходимото мнозинство по чл. 27, ал. 3 ЗМСМА, при спазване на процедурните правила – обсъждане в постоянните комисии на проекта и разгласяване на изменението в местен ежедневник. Съдът е установил, че предвидената от нормата на чл. 6, б. "г" ПАМ не е предвидена в текста на чл. 171, т. 5 ЗДвП, поради което е налице нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК: "Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. " Следователно, допустимо е обжалване само на този подзаконов нормативен акт, който засяга правната сфера на жалбоподателя като правен субект. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА: "Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен", а съгласно чл. 8 от същия закон: "Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. " В настоящия случай за жалбоподателя, жител на [населено място], липсва правен интерес от оспорване на процесната Наредбата, приета с Решение № 285-9/4/6.02.2008 г. на ОбС Варна, изменена и допълнена с Решение 1442-8, постановено по Протокол № 30 от заседание на ОбС Варна, проведено на 28, 29 април 2014 г. (л. 94). Обстоятелството, че жалбоподателя притежава свидетелство за управление на МПС не обосновава наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на общинската наредба, която урежда отношения, свързани с налагане на ПАМ при неправилно паркиране на МПС в община Варна. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в съдебноадминистративното производство, който е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания акт в правната сфера на съответния субект. Понятието "правен интерес" е процесуалноправно и е средство за защита на засегнати права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес. Правният интерес трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати съществуващи субективни права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т. е. се изменят, отменят или ограничават права, създават се нови или се разширяват съществуващи правни задължения или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения, както и в хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. За допустимостта на оспорването е задължително актът правно да уврежда адресатите, засягайки пряко и непосредствено правната им сфера, а не само да създава евентуална (и поради това несигурна) възможност за това. Действително съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Релевантно за процесуалноправния интерес от съдебна защита е установяването на засягане правната сфера на жалбоподателя от оспорения акт. Засегнати са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт, а "засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. В случая жалбоподателят П. Запрянов не е страна в административното правоотношение по издаване на решенията на ОбС Варна. Той не е и адресат на оспорения административен акт. Правото на жалба е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на правния спор със сила на пресъдено нещо и при липсата на спорно административно правоотношение между страните, липсва и материално право, защитимо със средствата на административния процес. Поради това Запрянов не разполага с активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на решенията на Общинския съвет гр. Варна, с които е приета и допълнена процесната Наредба. За наличието на правен интерес съдът следи служебно. Като е разгледал молбата за допълване на съдебното решение по същество Административният съд Варна е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили в обжалваната част, а производството по делото в тази част – да се прекрати. В необжалваната част решението на съда е влязло в сила и не подлежи на разглеждане. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение