Решение № 1806 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13312/2015 г.

Решение № 1806 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13312/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Здравко Стефанов Димитров от гр. Каварна, подадена чрез пълномощника си - адвокат Мая Димитрова, против решение № 16/2.02.2015 г. по адм. дело № 590/2014 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Здравко Стефанов Димитров срещу решение № 25/16.10.2014 г. г. на директора на ТП на НОИ - гр. Добрич, с което е потвърдено разпореждане № 5211257907/7.08.2014 г. на ръководител "ПО" при същото ТП на НОИ, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е тълкувал прилагането на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.). Твърди се, че са необосновани изводите на съда във връзка с представеното удостоверението, издадено от правоприемника на Свинекомплекс с. Септемврийци - "Мегомил" АД и същото следва да бъде ценено като доказателство. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Добрич не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че спорът не е изяснен от фактическа страна и е следвало да се постави допълнителна задача на вещото лице. Счита, че обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Добрич е отхвърлил жалбата на Здравко Стефанов Димитров срещу решение № 25/16.10.2014 г. г. на директора на ТП на НОИ - гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 5211257907/7.08.2014 г. на ръководител "ПО" при същото ТП на НОИ, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е осъдил Здравко Стефанов Димитров да заплати на ТП на НОИ - гр. Добрич, разноски по делото в размер на 300 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че стажът на жалбоподателя през спорния период не е бил положен в специализирано строително-монтажно предприятие, т.е., че същият не попадал в хипотезата на т. 26, изр. 1 ПКТП (отм.), нито в хипотезата на чл. 67 от същия правилник. За изясняване на спорните правоотношения по делото е била назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. В заключението си по нея вещото лице е изложило, че през периода 8.06.1981 г. - 15.11.1990 г. ПЖК "Родопа" филиал "Септемврийци" е бил разделен на няколко бригади, носещи наименованията на селата, в които са разположени, а през периода 1.11.1994 г. - 30.06.1995 г. - "Мегомил" АД, Свинекомплекс с. Септемврийци, е бил разделен на дейности - угояване, развъдна, подрастващи и основен ремонт. В края на 1981 и началото на 1982 г. във ведомостите на отделна страница били записани само строителни работници. Монтажници и заварчици фигурирали във всяка от ведомостите на бригада или дейност и нямало запазени длъжностни характеристики на монтажник и заварчик. Жалбоподателят фигурирал във ведомостта за заплати на общофилиални работници. При извършената проверка експертът е установил още, че по ведомостите за заплати нямало информация какви осигурителни вноски са внасяни и за каква категория труд са начислявани осигурителни вноски. Били са начислявани допълнителни възнаграждения, но в графата вредни имало отбелязани суми само срещу длъжностите "тракторист" и "ел. техник". Съгласно СИЕ и показанията на свидетелите основната дейност на строителната група на свинекомплекса в с. Септемврийци е била поддръжка на материалната база на предприятието. Постановеното от Добричкия административен съд решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало труд от първа или втора категория, второто - да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст, и последното изискване е навършването на определена възраст. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това, дали положеният от Димитров труд в периода от 1.11.1994 до 30.06.1995 г. е бил такъв от втора категория. Обосновано, въз онова на доказателствения материал съдът е приел, че не са налице условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране - 7.07.2014 г., Димитров е навършил изискуемата в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО възраст, тъй като е бил на 61 г. 7 м. и 12 дни, но не е изпълнил изискването да има 10 г. стаж при условията на първа категория труд или 15 г. стаж при условията на втора категория труд, и съответно да има сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Установено е, че придобитият стаж от първа категория е 07 г., 00 м., 28 дни, респ. 02 г., 11 м., 01 дни от втора категория, 25 г., 07 м., 02 дни от трета категория. Правилна е преценката на съда, че законосъобразно пенсионният орган е приел, че стажът на жалбоподателя през спорния период като монтажник в Свинекомплекс, с. Септемврийци, не е положен в специализирано строително, монтажно и ремонтно предприятие и поради това не се обхваща от дейностите по т. 26 от ПКТП (отм.), определени като втора категория труд, а положения труд като монтажник през процесния период е от трета категория. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно преценката на съда за липса на доказателствена стойност на представеното в административната преписка удостоверение обр. УП-30 от "Мегомил" АД - Свинекомплекс, с. Септемврийци, доколкото то не притежава съществени реквизити - номер и дата на издаване на официалния удостоверителен документ. По изложените по-горе съображения законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.), с която е регламентирана възможността лицето да докаже, че макар трудът да не е положен на съответната длъжност, посочена в правилника, то той е бил със същата вредност и тежест като на конкретно визираните длъжности. В процесния случай не се установява положеният от Димитров труд като монтажник в Свинекомплекс - с. Септемврийци да е бил със същата вредност и тежест като на монтажниците на строителни обекти в специализираните строителни фирми. Атакуваните административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата, Административният съд - гр. Добрич е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение