Решение № 13420 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2014 г.

Решение № 13420 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2014 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), подадена чрез ст. юрк. Татяна Кулинова, срещу решение № 7448 от 29.11.2013 г., постановено по адм. дело № 8797/2013 г. от Административен съд - София град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Ибрахим Диара, гражданин на Мали, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил решение № 1232 от 08.08.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ибрахим Диара и е върнал преписката за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. В хода на производството не били нарушени правата на жалбоподателя, касаещи установяването на относимите обстоятелства, соченето и представянето на доказателства за същите. В решението били изложени фактически и правни основания за издаването му, разпореденото с него било в съответствие с правомощията на председателя на ДАБ по чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, спазена била и предвидената от закона форма. Не било допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването му относно събирането на доказателства по чл. 58, ал. 7 от ЗУБ. Съдът обаче е констатирал, че административният орган не бил изпълнил задължението си служебно да събере и изрази становище по относими към предоставянето на закрила твърдения на жалбоподателя, съответно неправилно било приетото, че изложените причини не дават основание за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като съгласно справките, в Гана не бил налице въоръжен конфликт и лицето не твърдяло да е преследвано по причини на раса, религия националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Това представлявало нарушение на общите принципи на административния процес за законност и служебното начало по чл. 4 и чл. 9 от АПК, относими към всички административни производства. В оспорения административен акт били изложени общи аргументи само за липса на основание по чл. 8 от ЗУБ, без да се обсъди основанието по чл. 8, ал. 4 от същия закон съобразно заявените от жалбоподателя основания за закрила - кумулативно изискване и задължение за преценка в мотивите на решението на административния орган при отхвърляне на молбата на посоченото правно основание. При постановяване на обжалваното решение административният орган не съобразил правното положение на жалбоподателя към момента на постановяване на решението - непридружен непълнолетен и не бил изложил съображения за защита на неговите интереси. Последното било основно изискване, относимо към съдържанието на международната закрила по правото на Съюза и по националното право - съгласно чл. 6а от ЗУБ. При прилагането на закона първостепенно значение имали интересите на детето. В чл. 75, ал. 2 от ЗУБ било въведено изискване председателят на ДАБ при издаването на решение в производство по общия ред да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата на произход или с трети страни. Съдът е приел, че в представената справка за страната по произход на жалбоподателя не се дава отговор за положението на децата в Гана и този въпрос според него останал необсъден в мотивите на обжалваното решение. Поради не обсъждане на въпроса за висшите интереси на жалбоподателя в качеството му на непридружен непълнолетен в мотивите на обжалваното решение, съдът не можел да прецени и спазването на принципа за забрана за връщане или експулсиране по силата на чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., въведен в българското законодателство чрез разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, както и зачитането на висшите интереси на детето по чл. 6а от ЗУБ и Конвенцията за защита на правата на детето, съгласно установеното по чл. 2, 3, 6, 12, вр. 19, чл. 28 и чл. 32 от последната. Следвало да се има предвид и че в хода на административното производство жалбоподателят се представлявал от социален работник едва на проведеното второ интервю на 14.06.2013 г., който не изразил становище. При това положение не можело да се приеме, че при постановяване на решението от административния орган били отчетени всички факти от значение за случая, както и че въобще лицето ефективно било представлявано от социален работник. Решението е неправилно. В хода на производството първоинстанционният съд е извел необосновани изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. Неправилно съдът е приел, че административният орган не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и държавата му на произход. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на решение № 1232 от 08.08.2013 г. на председателя на ДАБ, с което законосъобразно е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ибрахим Диара. По време на проведените задължителни интервюта търсещият закрила е заявил, че е напуснал страната си на произход поради това, че чичо му е убит от лоши хора, но самият той не е бил заплашван или преследван, не е имал проблеми с властите в Гана или в Мали. Също така не са му били отправяни тежки и лични заплахи срещу живота и личността му. Поради това настоящата инстанция приема, че правилно административният орган е приел, че спрямо Ибрахим Диара не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9 от ЗУБ. За да се признае правото на хуманитарен статут следва същият да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Събраните доказателства не налагат извод, че по отношение на жалбоподателя са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че в Гана се създава опасност за живота и здравето му. В настоящия случай липсват и основания за приложение на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/СЕО. Правилно административният орган е установил, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в държавата по произход достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В тази връзка не доказват драстично изменение на ситуацията и представените пред настоящата инстанция доказателства. Изрично е признато правото на преценка на националните компетентни органи, каквато е направена и следва да се приеме като обоснована. Погрешно първоинстанционният съд е приел, че чужденецът е представляван от социален работник едва на проведеното с него второ интервю на 14.06.2013 г. Видно от данните по делото, социален работник е присъствал и на двете интервюта, като на интервюто, проведено на 12.04.2013 г. е присъствал и адвокат от Българския Хелзинкски комитет. Не на последно място следва да се отбележи, че макар и законосъобразността на административния акт да се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, то съгласно ал. 2 на същия текст, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая става дума за непълнолетно лице, което през месец юли 2014 г. е навършило пълнолетие, поради което емоционално и психологически е зряло да вземе решение относно своето пребиваване и сигурност. От изложението дотук следва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че административният орган не е обсъдил всички относими факти от бежанската история на чужденеца. Настоящата инстанция намира, че заключенията на административния орган са обосновани и в съответствие с установените по делото фактически обстоятелства, относими за правния спор, сочещи за липсата на основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Посочените от Ибрахим Диара причини за нежеланието му да се завърне в страната му по произход са от личен характер и не попадат в нито едно от основанията за предоставяне на бежански статут по чл. 8 или на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението на Административен съд - София град като неправилно следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,