Решение № 751 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7783/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК), подадена чрез пълномощник, против решение 1959 от 21.05.2024 г. по адм. д. 338/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отменил негово решение от РД-02-16-81 от 16.02.2024 г. за определяне на финансова корекция на Климатет 2014 ЕООД. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е изложил мотиви по отношение на фактите, които приема за установени. Сочи, че от установената фактическа обстановка по делото е извел погрешни правни изводи по тълкуването на приложимите материалноправни норми. Навежда доводи за неправилност на първоинстанционния извод за немотивираност на административния акт и твърди, че в решението за определяне на финансова корекция е посочена като нарушена правната норма на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и в частност принципът на икономичност. Счита за неправилни изводите на съда, че не е установено приетото от органа нарушение и липсва нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от дружеството жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Климатет 2014 ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че в изпълнение на сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност бенефициерът Климатет 2014 ЕООД е отправил запитване за оферта за изпълнение на дейност по "Доставка и монтаж на прозрачни ограждащи конструкции, прозорци и врати с определена стойност на процедурата в размер на 24 210 лв. Получени са две оферти. На първо място е класирана офертата на ЕТ Пенч - Д. П. с предложена цена 24 210 лв. с ДДС и дружеството е избрано за изпълнител. Втората оферта е с предложена цена 26 980 лв. При проверка на избор на изпълнител с две оферти с предмет Доставка и монтаж на топлоизолационни системи от сандвич панели за външни стени и покриви и определена стойност на процедурата в размер на 210 250 лв., са разгледани получените две оферти на класирания на първо място и избран за изпълнител Дит Клима ЕООД с цена 210 250 лв. и втората оферта на Киш ЕООД с предложена цена 226 400 лв. Рръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-16-81 от 16.02.2024 г. след извършена проверка по регистриран сигнал за нередност. Органът е приел, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 3.8.1 от ДБФП, чл. 1.2. от Общите условия, т. 1 от Условията за изпълнение на проекти, Приложение 18.2. от Условията за кандидатстване по процедурата, чл. 4, пар. 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 и чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046, тъй като не е осигурил две съпоставими оферти съгласно изискванията на процедурата. Според издателя на акта, при избора на изпълнител в нарушение на процедурата за избор между две съпоставими оферти бенефициерът е извършил разход, финансиран с безвъзмездни средства от ОПИК, без да е гарантирал, че разходът е извършен при най-добро съотношение цена-качество. Бенефициерът и при двата избора не е осигурил две реално съпоставими оферти, тъй като едната изначално е била с предложена цена над допустимия по процедурата праг, поради което органът е обосновал извод, че е допуснато нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 3 Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) - нарушаване на принципите на добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, пар. 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и по-конкретно на принципа за икономичност. Нарушението е посочил като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата) и е определил финансова корекция от 5% върху поисканите за възстановяване разходи по административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с бенефициер Климатет 2014 ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване изискването на чл. 73, ал. 2 от същия закон, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че административинят орган не е обосновал извод за неикономично разходване на средствата, като нито е твърдял, нито е доказал, че е било възможно същите активи да бъдат доставени на по-добра цена. Посочил е, че след като УО не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция, не е следвало да се обсъжда нейният размер. Обосновал е краен извод за липса на нарушение на съюзното или на свързаното с него национално право, поради което не е допусната нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Така мотивиран, съдът е отменил атакуваното решение на ръководителя на УО като незаконосъобразно. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е събрал всички относими за спора доказателства и не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. При разпределението на доказателствената тежест е дал на страните общи указания и не е извършил служебна проверка дали му е изпратена цялата преписка от административния орган. Административният орган е мотивирал акта си и с Приложение 18.2 от Условията за кандидатстване по процедурата. Видно от приложените по делото доказателства, органът е представил Условията за изпълнение на проекта и Условията за кандидатстване, но без посоченото обсъждано приложение. По делото е прието Приложение 15. Съдът в изводите си е обсъдил Приложение 18.2, но го е посочил като приложение към административния договор, който същот липсва като доказателство по делото. Няма данни по делото тези документи да са представени и на електронен носител. Съдът е формирал изводите си, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Точното изпълнение на служебните задължения на съда по чл. 171, ал. 4 АПК с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна е съществено за правилността на съдебното решение. Съдът не е проявил процесуална активност по делото сам да изиска и събере относими за спора доказателства. Не е указал на административния орган за кои обстоятелства от значение за делото не е посочил доказателства. Съблюдаването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти. Липсата на фактически установявания за тези обстоятелства в обжалваното решение препятства възможността на касационната инстанция да прецени прилагането на материалния закон. Събирането и преценка на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Законодателят забранява в касационното производство да се правят фактически установявания. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. Тъй като установяването на правнозначимите факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт, а съдът не е проявил процесуална активност за това, то обжалваното решение е неправилно поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което съдът да събере и обсъди всички релевантни доказателства. Само по този начин може да се гарантират правата и интересите на страните в съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.3 АПК по искането на страните за разноски ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд