Решение № 7203 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14007/2014 г.

Решение № 7203 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14007/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Владимир Николов Киров от с. Калоянци, община Кърджали, срещу решение № 5490 от 18.08.2014 г., постановено по адм. дело № 1490/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 12/14.01.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). С това решение е прието за установено, ча ответниците Лейла Касим Насуф - технически секретар в кметство Калоянци и Ферди Месут Ахмед - кмет на с. Калоянци, не са извършили дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "етническа принадлежност" спрямо Владимир Николов Киров, чрез отказ от извършване на поискана от същия административна услуга. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. Ответникът КЗД, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Ответниците Лейла Касим Насуф, Ферди Месут Ахмед и Хазан Азис Исмаил не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Безспорно установено е, че на 23.11.2012 г. Лейла Касим Насуф е отказала да заведе в деловодната книга на кметството искането (по образец) на касатора Владимир Николов Киров за извършване на административна услуга - за издаване на удостоверение по чл. 106 от Закона за гражданската регистрация, а именно, че лицата Назифе Мюмюн Али, Кание Мехмед Касим и Надрие Сюлейман Мюмюн имат постоянен и настоящ адрес в с. Калоянци, община Кърджали. Видно от обяснението на служителката, причината за отказа й е обстоятелството, че тези лица нямат родствена връзка с молителя и са заявили, че не са дали съгласие за използването на личните им данни - имена и ЕГН. Затова тя преценила, че не следва да приема искането и да обработва данните предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД. При това положение липсата на отказ (мълчалив или изричен) е препятствал възможността за съдебното му обжалване по съответния процесуален ред, като в сигнал до КЗД Киров е заявил, че служителката е процедирала по този начин заради българския му етнос, т.е. че той е дискриминиран по признак етническа принадлежност, което е забранено съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Според касационната инстанция служителката Лейла Касим Насуф не е имала законно основание да откаже да регистрира искането на Киров, тъй като мотивите за евентуалното му неуважаване не са относими към допустимостта на искането за предоставяне на административната услуга, а касаят неговата основателност по същество. Но освен собствената си интерпретация по случая, пред комисията Киров не е представил факти и не е поискал събиране на конкретна информация, от която може да се направи предположение за неравното му третиране спрямо други лица в сравнимо сходно положение, т.е., че заявления за предоставяне на същата административна услуга, подадени от лица с турска етническа принадлежност, са били приемани безпроблемно в кметството. При тази липса на процесуална активност съгласно чл. 9 от ЗЗДискр, твърденията му не обосновават извод за вероятна проява на дискриминационно отношение, поради което за ответниците не е възникнало задължението по същата разпоредба да докажат, че принципът на равно третиране не е нарушен. Затова съдът не споделя становището на участващия по делото прокурор, че както КЗД, така и съдът не са се съобразили с доказателствената тежест в процеса, в резултат на което спорът е останал неизяснен от фактическа страна, като не са събрани и анализирани деловодните книги на кметството - входящи и изходящи регистри. Предвид изложеното не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението на АССГ и то следва да се остави в сила. При този изход на делото касаторът следва да се осъди да заплати на КЗД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,