Решение № 5953 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8741/2013 г.

Решение № 5953 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8741/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 АПК. Касаторът, Директорът на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение от 26.01.2012 г. по адм. д. № 3577/2005 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменен ДРА № 72/21.03.2005 г. на ТД на НАП - София в частта за определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г., 2002 г. и за 2003 г. в частта, с която са определени задължения по чл. 40, ал. 1 и чл. 26, ал. 7 ЗОДФЛ (отм.) над 715,51 лв. до 2807,60 лв. със съответните лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, също моли решението в частта, обжалвана от другата страна, да бъде оставено в сила като правилно. Втора касационна жалба е подадена от Георги Калчев, действащ като ЕТ "Джи кей - Георги Калчев" против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за определен данък по ЗОДФЛ (отм.) 715,51 лв. със съответни лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА и в тази част да бъде уважена като му бъдат присъдени разноски. Оспорва жалбата на другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил ДРА № 72/21.03.2005 г. на ТД на НАП - София в частта за определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. и 2002 г. изцяло, а за 2003 г. в частта, с която са определени задължения по чл. 40, ал. 1 и чл. 26, ал. 7 ЗОДФЛ (отм.) над 715,51 лв. до 2807,60 лв. със съответните лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган. Съдът е обсъдил заключенията на двете оценителни експертизи и на счетоводната експертиза като е възприел изводите на счетоводната експертиза, включително необоснованите й части. В счетоводната експертиза е прието, че в приходите за 1999 г. следва да се включат 10 000 лв. от продажба на лек автомобил от 15.12.1999 г. и 12 614,95 лв. от цената при продажба на недвижим имот на 19.02.1999 г. Доводът на първия касатор, че липсват доказателства за извършената продажба на недвижимия имот е неоснователен - приложен е нотариален акт № 30/19.02.1999 г., с посочена цена в неденоминирани лева, от която половината след деноминацията правилно е включена от вещото лице в изчисленията. За продажната цена на автомобила е прието заключение на оценителната експертиза и доводът за липса на доказателства е неоснователен. Общо за 1999 г. резултатът е превишение на приходи над разходи 1557 лв., признати в ДРА и 24 064,95 лв. от продажбите - общо 26 621,95 лв. За 2000 г. в ДРА е определено превишение на приходи над разходи с 2924 лв., които включват 1557 лв., признати в ДРА за 1999 г. или сборното превишение на приходи над разходи за 2000 г. е 26 988,95 лв., която сума остава като начално салдо за 2001 г. В ДРА е определено превишение на разходи над приходи за тази 2001 г. с 5526 лв. при начално салдо от 2924 лв., вместо 26 988,95 лв., поради което след корекция с 24 064,95 лв. за 2001 г. се получава резултат превишение на приходи над разходи с 21 462,95 лв. Изводът на съда, че за 2001 г. незаконосъобразно в ДРА е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 109, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ДПК (отм.) е законосъобразен. За 2002 г. началното салдо е 21 462,95 лв. В ДРА неправилно е включена като разход сумата 7406 лв. представляваща цялата погасителна вноска за придобиване на имот, семейна имуществена общност. Следваше да се включи само половината от тази сума, тъй като заемът е отпуснат на двамата съпрузи, в който смисъл е заключението на вещото лице. Въпреки този правилен извод, вещото лице е направило изчисленията си като също е включило цялата сума от 7406 лв. като разход на Калчев, който пропуск съдът следваше да коригира. В ДРА са определени приходи за тази година в размер 7426 лв. и разходи в размер 29 405 лв. Като се намалят разходите с половината от 7406 лв. - с 3703 лв. се получават разходи за годината в размер 25 702 лв. Като се вземе предвид и началното салдо за годината се получава резултат превишение на приходи над разходи с 3186,95 лв., поради което съдът като е отменил ДРА в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 109, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ДПК (отм.) е постановил законосъобразно съдебно решение. За 2003 г. началното салдо е в размер 3186,95 лв. Вещото лице е дало заключение, че в ДРА като разход е включена цялата вноска за погашение на ипотечен кредит по заем, сключен от двамата съпрузи и въпреки този си извод прави изчисленията си като включва цялата вноска, като получава резултат за периода от превишение на разходи над приходи с 3577 лв., за което съдът е определил дължим данък в размер 715,51 лв. със съответната лихва. В изчисленията за годината следва да участва половината от вноската - 6596 лв. В ДРА за годината са определени приходи 11 213 лв., които следва да се коригират с началното салдо от 3186,95 лв. и се получават разполагаеми средства от 14 399,95 лв. Разходите определени в ДРА са 14 038 лв., които следва да се намалят с 6596 лв. и се получават разходи за годината в размер 7439 лв. или резултатът за периода е превишение на приходи над разходи с 6960,95 лв. Съдът необосновано е определил дължим данък с лихви за 2003 г. като не е коригирал грешките в заключението на вещото лице, които са признати от вещото лице в протокола от съдебното заседание на 12.04.2011 г. Решението като неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против ДРА в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. 715,51 лв. със съответни лихви следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отмяна на ДРА в тази част. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските поради промяната в резултат. На основание чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.) Калчев следва да понесе разноските, които е направил по делото, тъй като нотариален акт № 30/19.02.1999 г. е представен едва в съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,