Решение № 1932 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14938/2010 г.

Решение № 1932 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14938/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, обн., ДВ, бр. 69 от 22.08.2000 г. (наредба/та). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката (министъра), подадена чрез процесуалния му представител Диляна Гърбовска, против решение № 12076 от 18.10.2010 г., постановено по административно дело № 1995 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд - седмо отделение. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Светла Трайкова против решение № 06-00-33 от 13.01.2010 г. на министъра. Ответникът - Светла Коцкова Трайкова, чрез процесуалния си представител адв. Ралица Барашка, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на тричленния състав. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в петчленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано срещу решение № 06-00-33 от 13.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което е отказано признаване на висше образование на Светла Коцкова Трайкова от гр. Русе, ул. "Борисова" №, ет. 5, по специалността "Международни отношения" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския национален университет "Тарас Шевченко", Украйна. Мотивирал се е с посочените от заявителката данни за мястото и формата на обучение, а именно, че обучението е проведено на територията на България, а не в страната, издала дипломата за висше образование. Издателят на акта е заключил, че лицето се е обучавало в нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Мотивирайки отказа си, министърът е възприел изцяло съображенията на Комисията за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища (КПВОПЧВУ/комисията). Върховният административен съд - седмо отделение, с посоченото по-горе решение е отменил отказа на министъра на образованието и науката и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. За да постанови този резултат, тричленният състав е акцентирал на обстоятелството, че според заявеното от жалбоподателката обучението й е проведено дистанционно, а провеждането на дистанционно обучение от чуждестранно висше училище на територията на страната ни не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение в противоречие с изискванията на ЗВО и само по себе си не обективира нарушение на правилото на § 4, ал. 1 от ЗВО. Дистанционната форма на обучение предполага, че ученикът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като съществуващата дистанция се компенсира с технологични средства и поради това придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, през който период жалбоподателката Светла Трайкова се е намирала на територията на страната ни, не съставлява нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. С касационната жалба е инвокиран довод, че в случая не се касае за висше образование, придобито в чужбина, а за обучение в България, и ако Киевският национален университет "Тарас Шевченко" желае да провежда обучение на свои студенти на територията на Република България, би следвало да създаде по законоустановения ред свое поделение съгласно ЗВО, и тъй като това не е направено, в случая не се касае за висше образование, придобито в чуждестранно висше училище. Тези фактическа и правни основания са обстойно разгледани от първоинстанционния съд. Настоящият състав изцяло възприема изложените в решението доводи по този повод. По делото е констатирана липсата на оспорване от страна на министъра на автентичността на дипломата, издадена от Киевския национален университет "Тарас Шевченко", поради което съдът обосновано е приел, че липсва основание за прилагане на чл. 12, а. 1, т. 3 от наредбата. Развитите съображения в касационната жалба за обучението на Трайкова в търговско дружество, представляващо учебното заведение на територията на страната по споразумение с Киевския университет, и че документът, издаден от университета, не представлявал диплома за висше образование, са относими към евентуална процедура по § 12 от ПЗР на ПМС № 150 от 26.07.2010 г. вр. с чл. 7а, ал. 1, т. 2 от наредбата, но не кореспондират на възприетата правна квалификация на постановения отказ. При условие, че не е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, отказът, издаден на това основание, се явява незаконосъобразен, както правилно е приел тричленният състав. Разпоредбата е ограничителна и разширителното й тълкуване е недопустимо. Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни (чл. 42, ал. 10 ЗВО), а дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон (чл. 42, ал. 11 ЗВО). От факта, че Трайкова е посочила като място на провеждане на обучението "България, София", министърът е направил необоснования извод, че е нарушена нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съгласно която чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата и министърът не са изследвали възможността висшето образование на лицето да е придобито при дистанционна форма на обучение, каквато изрично е посочена в заявлението му. Въпросът, на който е бил длъжен да даде отговор, е какви са утвърдените държавни изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация чрез дистанционно обучение. В частност министърът на образованието и науката е бил длъжен да отговори и на въпросите дали Киевският национален университет "Тарас Шевченко" е висше учебно заведение, създадено и функциониращо по законоустановения ред в Украйна, и по какъв начин (в каква форма) е било проведено обучението на Светла Трайкова и съответства ли този начин на обучение на установените в Украйна правила и изисквания. В крайна сметка министърът е следвало да отговори на съществения въпрос дали Република България признава дипломи за висше образование и професионална квалификация, издадени въз основа на проведено дистанционно обучение в чуждестранно висше училище. Неоснователни са касационните доводи, че административното производство по признаване на дипломата на Трайкова е започнало на 23.07.2009 г.. Както правилно е приел тричленният състав, в конкретния казус е допуснато нарушение на материалния закон от страна на министъра на образованието, младежта и науката, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение. По правната си същност нормите, уреждащи основанията за отказ, са от материалноправен характер, поради което съгласно общия принцип на действие на материалноправните разпоредби във времето при произнасяне по заявлението на Трайкова приложение намира материалният закон, който е бил в сила към датата на подаването му, т. е. наредбата в редакцията й към 17.10.2005 г., а не тази на действащия понастоящем нормативен акт, независимо от момента на прилагането й от страна на административния орган. Материалноправните норми по правило действат само занапред, по отношение на бъдещи юридически факти и правоотношения, които ще се породят при неговото действие, като не могат да засягат вече сложили се при действието на предишния материален закон такива, т. е. не се прилагат спрямо заварените фактически положения, развили се и уредени от стария закон, освен ако не се ползват с обратна сила към минали юридически факти и правоотношения. Ретроактивно действие на материалноправна норма може да се придаде само по изключение, и то с изрична разпоредба - арг. чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В случая законодателят не е придал обратна сила на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от наредбата, регулираща основанията за отказ за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища. Следователно като е постановил решението си съобразно режима на действащия текст на чл. 12, ал. 1, т. 3 (редакция, ДВ, бр. 25/2009 г.) от наредбата, който не е бил в сила към датата на упражняване на правото на Трайкова да поиска признаване на издадената й от чуждестранния университет диплома, министърът е приложил неправилно материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - петчленен състав,