Решение № 5482 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2016 г.

Решение № 5482 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Н. Н., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъда в Затвора - гр. С., срещу решение № 2767 от 23.12.2015 г., постановено по адм. д. № 2416/2015 г. по описа на АС - В., с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касатора срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато за разглеждане от друг състав на АС - В. с цел събиране на допълнителни доказателства или решено по същество с уважаване изцяло на предявената от Н. искова претенция. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател С. Н. се явява лично, поддържа касационната жалба, представя съдебна практика за сведение, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез процесуалния му представител юриск. Ст. Тенева - Стоянова по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - В. е отхвърлил изцяло иска на С. Н. Н., лишен от свобода, срещу ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието - гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв, изразяващи се в притеснения, дискомфорт, нежелание за прием на храна, нечовешко и унизително отнасяне, причинени му вследствие бездействието на затворническата администрация да настани Н. в килия за непушачи в периодите на временното му превеждане в Затвора - В. по реда на т. нар. "чужда делегация", а именно: от 21.03.2011 г. до 24.03.2011 г., от 04.04.2011 г. до 06.04.2011 г.; от 13.06.2011 г. до 16.06.2011 г. от 08.07.2011 до 13.07.2011 г.; от 07.10.2011 г. до 12.10.2011 г.; от 22.02.2013 г. до 27.02.2013 г.; от 05.04.2013 до 10.04.2013 г. и от 17.05.2013 г. до 22.05.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - В., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. На първо място - съдът е заключил, че не се установява наличието на твърдяното незаконосъобразно бездействие от страна на надзирателите и ръководителите на затворническата администрация, довело до вреди за ищеца. Анализирайки подробно цялата нормативна база, уреждаща статута на лишените от свобода и правилата в затворите и местата за изтърпяване наказанието "лишаване от свобода", АС - В. е стигнал до извода, че не съществува императивно задължение за затворническата администрация да обособява килии за непушачи и да разпределя спалните помещения според това дали обитателите им са пушачи или непушачи. Съдът е заключил, че разпоредбата на чл. 56 от Закона за здравето, която според ищеца създавала непосредствено задължение за администрацията на затвора - В. да го настани при поискване в килия за непушачи, не създава такова непосредствено, пряко произтичащо от закона задължение, тъй като затворът не е "обществено място" от една страна, а от друга - не съставлява и " обект с обществено предназначение" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на същия закон. Съдът се е базирал и на представените по делото справки от МП и ГДИН, съгласно които липсва нарочна заповед / било на министъра на правосъдието, било на директора на ГДИН /, с която в пенитенциарните заведения да се обособяват отделни килии за пушачи и непушачи и лишените от свобода да се разпределят по килии на база този критерий. Съдът е заключил, че съгласно закона в килиите на затворите пушенето е забранено, поради което задължение за подобно обособяване на килии за пушачи и непушачи не само, че не произтича от закона, но подобно фактическо обособяване би било в противоречие с него. Съдът се е позовал и на показанията на разпитаните по делото по искане на Н. двама свидетели, които удостоверяват, че в затворническите килии пушенето е забранено, в коридорите има места за пушене, обособени с табели и пепелници, но забраната за пушене в килиите не се спазва. Освен това в различни случаи в рамките на исковия период и при възможност, при временните си пребивавания в затвора - В. Н. е бил настаняван извън килията за "чужда делегация", в други килии, вкл. и в килиите на двамата свидетели. Отделно от това административният съд е приел, че не се доказва с нужната степен на убедителност реалното настъпване на твърдените от Н. неимуществени вреди. Съдът е развил допълнителни съображения за това, че евентуално претърпените от Н. вреди не са в причинно-следствена връзка с кратковременното му превеждане в затвора - В., а по скоро са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със самото изтърпяване на наложеното му наказание"лишаване от свобода". Решението на АС - В. е правилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Правилно АС - В. е приел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице. Претендират се неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт от нежелателно увреждане на здравето, загуба на апетит, невъзможност да ползва килията и да спи нормално в резултат на цигарен дим, причинени според ищеца от фактическите действия и бездействия на затворническата администрация, която, въпреки че е непушач, при временното му превеждане в Затвора - В. при условията на т. нар. "чужда делегация" го е настанявала винаги в една и съща, предназначена за временно преведени от други затвори лишени от свобода, килия, в която се пушело и по този начин не е изпълнила задължението си да го настани в килия за непушачи, каквото непрестанно е било неговото желание и настояване. Съдът правилно е приел, че не е налице твърдяното неправомерно бездействие или действие на затворническата администрация по отношение С. Н., изразяващо се в ненастаняването му в килия за непушачи, тъй като липсва императивно законово задължение за такова настаняване. За да стигне до този извод, съдът е направил обстоен анализ на всички, действали от началната дата на исковата претенция до датата на предявяване на иска нормативни актове - Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Правилника за прилагане на ЗИНЗС, Закона за здравето/ чл. 56 и § 1 и 1а от ДР на същия /, Наредбата за условията и реда, при които се допуска тютюнопушене в закрити обществени места и в сградите с обособени работни места / обн. ДВ бр. 90 от 16.11.2010 г./ -и е направил обоснован извод за липса на законово задължение за затворническата администрация да осигури килии за непушачи, който извод настоящата съдебна инстанция споделя изцяло. Неоснователни в тази връзка са развитите от касатора доводи за неправилност на съдебното решение поради неправилно тълкуване на § 1 и § 1а от ДР на Закона за здравето, тъй като според Н. затворът съставлявал заведение - център за временно настаняване по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, към което препраща разпоредбата на § 1, т. 9, б. "л" от ДР на ЗЗ, където съгласно разпоредбата на чл. 56 от ЗЗ важи забраната за тютюнопушене. Изхождайки от другите обекти по чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗ -специализираните институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, домове за възрастни хора с увреждания, социалните учебно-професионални центрове, домове за стари хора, приюти, сред които попадат и центровете за временно настаняване, настоящият съдебен състав стига до категоричния извод, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗ има предвид институции и домове за социално слаби хора и хора в риск поради възраст, здравословно и неблагоприятно социално положение, като по волята на законодателя затворите не попадат сред обектите по чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗ. Нещо повече - видно от показанията на двамата свидетели, посочени от ищеца и самите те - изтърпяващи за продължителен период от време наказанието си "лишаване от свобода" именно в Затвора - В., в този затвор за процесния период е било забранено тютюнопушенето в затворническите килии. Единствените места на територията на затвора - В., където е било разрешено тютюнопушенето за затворници е било в някои от коридорите, в които има поставени пепелници и табели с надлежно обозначение за разрешено тютюнопушене. Въпреки това самите затворници не са спазвали въведените от затворническата администрация ограничения и са пушели на нерегламентирани места, вкл. и в килиите. Обосновано АС - В. с оглед горното е заключил, че обособяването на спални помещения само за непушачи не само не е задължение, пряко произтичащо от закон, но, ако бъде направено, би противоречало на въведената забрана за пушене в килиите. От друга страна твърде кратката продължителност на периодите, в които Н. твърди, че е превеждан в килия с пушачи в затвора - В., дава основание да се направи извод, че твърдяното страдание не е превишавало неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието и преживяното не е преминавало прага на строгост съгласно чл. 3 ЕКПЧ. В този смисъл е приетото от Европейския съд по правата на човека по т. 108 от Решението по делото Алексов срещу България, влязло в сила на 22.08.2008 г. Неоснователни са направените от Н. искания съдебното решение да бъде отменено като неправилно и върнато на нов състав на АС- В. за събиране на относими, но несъбрани в резултат на допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила доказателства, а именно: Заповед № ЛС-04-25/10.01.2005 г. на министъра на правосъдието и Окръжно № 431/17.01.2005 г. на главния директор на ГДИН. С допълнителна молба по адм. д. № 3078/2016 г. по описа на ВАС касаторът е представил Заповед № ЛС-04-25/10.01.2005 г. на министъра на правосъдието, която е надлежно приета по делото. Същата обаче е неотносима към предмета на иска, тъй като с нея се определят места за тютюнопушене в сградите на регионалните звена на ГДИН, свободни за посещения от граждани, каквито затворите безспорно не са. Дори да се приеме, че по делото, с оглед събраните гласни доказателства / показанията на св. В. и св. Ч./ е установено реалното настъпване на твърдените от Н. неимуществени вреди, то и в този случай, с оглед липсата на първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ-липсата на незаконосъобразно фактическо бездействие/действие, предявеният иск правилно е отхвърлен като неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, трето отделение,