Решение № 13968 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2010 г.

Решение № 13968 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Генка Василева Чипилева, гр. Стара Загора, ул. "Господин Михайловски" № 47а, ет. 3, ап. 26 за отмяна на решение № 164 от 7.01.2005 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5814/2004 г. Искането е на основание чл. 239, т. 1 АПК. Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването не са му били известни - писмо № 94-00-2042 от 10.03.2010 г. и служебна бележка № 94-00-2365 от 15.04.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Молителят твърди, че тези документи са от решаващо значение за делото, тъй като служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 17 (отм.) от Закона за държавния служител. Моли съда да отмени решение № 164 от 7.01.2005 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5814/2004 г. и върне делото за ново разглеждане. Ответникът по искането - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, не взема становище. Върховният административен съд счита искането за допустимо с оглед задължителното за настоящия състав определение № 8293 от 13.06.2011 г. на седемчленния състав на Върховния административен съд, постановен по административно дело № 2857/2011 г. Разгледано по същество искането е неоснователно. Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни - отменително основание по чл. 239, т. 1 АПК. Тези нови писмени доказателства са писмо, изх. № 94-00-2042 от 10.03.2010 г., и служебна бележка, изх. № 94-00-2365 от 15.04.2010 г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура. В писмото е посочено, че на основание § 2 от Закона за държавния служител, трудовият стаж на Генка Чипилева, придобит в Териториална база за развитие и внедряване - Изчислителен център, гр. Стара Загора, и Териториален информационно-изчислителен център, гр. Стара Загора, подразделение на Научно производствено обединение "Автоматизация" при Министерския съвет (по-късно Стопанско обединение "Информационно обслужване") е признат за служебен стаж. В служебната бележка е посочено, че нанесеният в служебната книжка на Чипилева служебен стаж е установен по реда на § 2 ЗДС въз основа на представени от нея документи към 19.03.2010 г. С решението, чиято отмяна се иска - № 164 от 7.01.2005 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5814/2004 г., съдът оставил в сила решение от 14.11.2003 г. на Софийски градски съд, постановено по административно дело № 1587/2002 г., с което е отхвърлена жалбата на Чипилева срещу заповед № 00-88 от 26.03.2002 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Със заповед № 00-88 от 26.03.2002 г. изпълнителният директор прекратил служебното правоотношение на Чипилева на основание чл. 108 ЗДС във вр. с чл. 17 от Закона за администрацията считано от 26.03.2002 г. Служебното правоотношение на Чипилева възникнало по силата на заповед № ЛС-028 от 22.03.2001 г. на изпълнителния директор. Назначението било извършено на основание чл. 17 (отм.) от Закона за администрацията и за срок от шест месеца, считано от 26.03.2001 г. Със заповед № ЛС-01-10 от 10.09.2001 г. молителят бил назначен за нов шестмесечен срок, считано от 26.09.2001 г. В двете заповеди е посочен служебния стаж на служителя, в т. ч. стажа по чл. 74, ал. 1 и § 2 ЗДС, като към 26.03.2001 г. служебният стаж бил 4 години, 11 месеца и 14 дни, а към датата на новата заповед за назначаване - 26.09.2001 г., бил 5 години, 5 месеца и 14 дни. Съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, редакция към процесния периода, длъжността на молителя е категория А6, ранг II младши и изисква 6 години минимален професионален стаж. Съдът, с оглед основанието на което е издадена заповедта за назначаване - чл. 17 (отм.) от Закона за администрацията, и срока за който правоотношението е възникнало - шест месеца, приел, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е законосъобразна. Съдът изрично посочил, че прекратяването на срочен договор става автоматично с изтичането на срока, за който е сключен, ако органът не упражни субективното си право да сключи нов договор със служителя. Последното е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. За да е основателно искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 АПК е необходимо писмените доказателства да са нови, да са от съществено значение за делото и при решаването му да не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито едно от кумулативните изисквания не е налице. Представените писмо и служебна бележка не са нови писмени доказателства, които при решаване на делото не са могли да бъдат известни на Чипилева. Чипилева е знаела много добре къде е полагала труд в периода до назначаването й в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Тя е могла да се снабди със съответния удостоверителен документ както към момента на назначаването й в агенцията, така и към момента на разглеждане на делото. Представените писмени доказателства не са за обстоятелства, които страната, в хода на съдебното производство е твърдяла, но по независещи от нея причини не е могла да докаже. Видно от приложената по делото служебна бележка и писмо признаването на служебния стаж и заверката в служебната книжка на Чипилева е извършена въз основа на документи, представени от самата нея към 19.03.2010 г., т. е. много след влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска - 7.01.2005 г. Следователно документът, който установява, според молителя, релевантни, нови за предмета на делото обстоятелства, е създаден въз основа на представени от самия него доказателства. Законът за държаният служител е в сила от 28.08.1999 г. Чипилева, ако беше положила нормално дължимата грижа за добро водене на делото щеше да установи, че съгласно § 2, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на закона трудовият стаж, придобит в организация на бюджетна издръжка до влизане на закона в сила, се признава за служебен стаж. С оглед на това щеше да се снабди с необходимите удостоверителни документи. Тя не положила тази дължима грижа, поради което делото останало непопълнено с релевантни, според нея, доказателства по нейна вина. Отмяната по чл. 231, т. 1 АПК не е средство за поправяне на собствените грешки на страната при попълване на делото с доказателства. Представените писмо и служебна бележка не са и доказателства от съществено значение за делото. Нещо повече, те са неотносими към неговия предмет. Основният довод на молителя за отмяна на съдебното решение е установения с представените писмени доказателства по-голям служебен стаж от посочения в заповедта за назначаване, което водело според него и до незаконосъобразност на заповедта за освобождаване. Следва изрично да се посочи, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е само заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, не и заповедта за неговото възникване. Доводът на молителя изцяло касае заповедта за назначаване. Именно за нейното издаване е бил релевантен размера на служебния стаж. Ако молителят, към датата на издаване на заповедта за назначаване, е имал служебен стаж, който твърди че има с представените в настоящото производство писмени доказателства - 21 години, 10 месеца и 27 дни, то органът не би следвало да го назначи на основание чл. 17 (отм.) Закона за администрацията, тъй като ще бъдат нарушени материалноправните предпоставки за назначаване по този ред - недостатъчен служебен стаж. Молителят, при подаване на изискуемите се документи за кандидатстване за длъжността, собственоръчно декларирал, че постъпва за първи път на държавна служба - л. 12 от делото. Тази декларация се подава на основание чл. 111, ал. 2 ЗДС и за неверни данни в нея се носи наказателна отговорност. Следователно Чипилева декларирала собственоръчно, че постъпва за първи път на държавна служба, встъпила в длъжността, упражнила правата и задълженията по служебното правоотношение и едва когато бил издаден акта за прекратяване на правоотношението твърди, че притежавания от нея служебен стаж към датата на назначаването бил различен от посоченото в заповедта за назначаване. Това поведение сочи на нарушение на основен принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, но релевантното в случая е, че продължителността на служебния стаж е неотносим към законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Чипилева била страна по срочно служебно правоотношение и с изтичането на срока същото е прекратено. Размерът на служебния стаж е ирелевантен за прекратяването на срочното правоотношение. Видно от изложеното представените по делото писмо № 94-00-2042 от 10.03.2010 г. и служебна бележка № 94-00-2365 от 15.04.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането на Чипилева за отмяна на съдебно решение № 164 от 7.01.2005 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5814/2004 г. като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд