Решение № 7859 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7968/2016 г.

Решение № 7859 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7968/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - К. против решение № 106/18.05.2016 г. по адм. дело № 418/2015 г. на Административен съд - К.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Н. С. С. чрез адвокат Т. изразява становище за неоснователност на същата, моли да се потвърди първоинстанционното решение и претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Отбелязва, че административният орган не е изяснил наличието на основанията за претендираната целева помощ по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП и не е спазил изискванията на чл. 27, ал. 6 ППЗСП във вр. с чл. 35 и чл. 36 АПК, което законосъобразно и обосновано е съобразено от административния съд. Посочва, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 106/18.05.2016 г. по адм. дело № 418/2015 г. Административен съд - К. е отменил по жалба на Н. С. С. заповед № Т - 848/23.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - К., потвърдена с решение № РК - 10 - 141/30.11.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - К. и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяната му по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Н. С. С. е инвалид със 100 % трайна намалена работоспособност, без чужда помощ - ЕР на ТЕЛК № 1440/118/ от 20.08.2014 г. Видно от изготвената анкета е, че лицето живее в жилище с майка й като съсобственици. Била е подпомагана за отоплителен сезон 2014 г. - 2015 г. по Наредба № РД - 07 - 5 от 16.05.2008 г. Средномесечният й доход за предходните шест месеца преди подаване молбата-декларация не е бил установен от административния орган. Със заповед № Т - 848/23.10.2015 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - К. е отказал на Н. С. С. отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015 г. - 2016 г. на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Приел е, че заявителят притежава идеална част от търговски обект, който може да бъде източник на доходи. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД - 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Освен базисните материалноправни основания за подпомагане по посочения ред законодателят е предвидил и допълнителни такива, уредени в ППЗСП. Кумулативната наличност и на двете групи предпоставки е необходимо условие за отпускане на помощта. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия - да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че административният орган неточно е приложил чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, тъй като към момента на подаване на молба-декларация вх. № Т848/30.09.2015 г. Славейкова не е притежавала посочената в отказа идеална част от търговски обект. Тя се е разпоредила с нея в рамките на извършена доброволна делба на съсобственост срещу сумата от 500,00 лева, видно от нотариален акт № 162 том II рег. № 5128 дело № 297 от 2015 г. от 27.08.2015 г. Подобен подход обосновано е оценен от административния съд като формален. Не са отчетени и анализирани важни за спора факти, установени в хода на административното производство, а именно че собствеността върху идеалната част от търговския обект е прехвърлена преди датата на молбата-декларация за месечна помощ. Административен съд - К. обосновано е приел, че са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като социалната анкета не е била извършена в дома на Славейкова съгласно императивните изисквания на чл. 27, ал. 2 ППЗСП и съответно административният акт не е бил издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Административният орган не е установил релевантните за поисканото подпомагане факти относно възможността за самоиздръжка на подалото заявление лице съгласно чл. 27, ал. 6 ППЗСП. Обосновано е заключението на първоинстанционния съд, че административният орган е следвало да изясни какъв е бил средномесечният доход, реализиран от идеалната част на имота заедно с останалите доходи за релевантния период, на Славейкова за преходните шест месеца преди подаване на молбата за целева помощ и дали същият представлява по-висок такъв от диференцирания месечен доход за отопление. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че отказът за отпускане на целева помощ за отопление е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и при непълно установяване на релевантните факти по спора, т. е. при съществено нарушение на административнопроизводствени правила. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени извършените за настоящата инстанция разноски от ответника по касационната жалба, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие сер. К № 0000022303/22.05.2017 г. възлизат на сумата от 600,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение