Решение № 999 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2012 г.

Решение № 999 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 323 във връзка с чл. 314 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Йорданка Николова Ваклева, от гр. София срещу решение по т. 37 от протокол № 11 от 15.03.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 314, ал. 3 от Закона за съдебната власт е потвърдена заповед № АС-30/27.02.2012 г. на председателя на Софийския районен съд за наложено й дисциплинарно наказание "порицание" в качеството й на съдия в Софийски районен съд за допуснати нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 от Закона за съдебната власт - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, изразяващи се в бездействие при изпълнение на задължението за изготвяне на съдебните актове по гр. дело № 9045/2008 г. и гр. дело № 22737/2009 г. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Излагат се съображения, че допуснатото забавяне на постановяването на съдебните актове по двете дела се дължи на невиновно поведение и е вследствие на съществувала обективна невъзможност, дължаща се на здравословното състояние на оспорващата в този период и липсата на нормални условия за труд. Ответната по жалбата страна, Висшият съдебен съвет чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на оспорването. Посочва, че съгласно разпоредбите на Закона за съдебната власт няма предвидено изискване наказваният магистрат да присъства на заседанието на Висшия съдебен съвет, на което се разглеждат материалите във връзка с ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Не е предвидено и участие на административния ръководител, който е издал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, което е изцяло в съответствие с принципа за равенство в административния процес. Отбелязва, че при постановяване на атакувания акт са съобразени тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се наказание. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на атакувания акт на основание чл. 168 от АПК същата e основателна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Висшият съдебен съвет е потвърдил заповед № АС-30 от 27.02.2012 г. на председателя на Софийския районен съд при условията на чл. 314, ал. 3 от ЗСВ с мнозинство 19 гласа "за", без "против" и "въздържали се", но не е съобразил допуснатите от административния ръководител съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същите рефлектират върху процесуалната и материалната законосъобразност на акта като я опорочават до степен унищожаемост. По делото е установено, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е допуснало несвоевременно изготвяне на съдебните актове по гр. дело № 9045/2008 г. СРС, обявено за решаване на 13.10.2009 г., написано на 2.02.2012 г. и гр. дело № 22737/2009 г. СРС, обявено за решаване на 9.04.2010 г., написано на 20.02.2012 г. При оценка сроковете за забава правилно е изключено времето от 15.05.2010 г. до 13.11.2010 г., и за периодите 14.11.2010 г. - 25.07.2011 г.; 1.08.2011 г. - 14.08.2011 г. и 3.09.2011 г. - 17.09.2011 г., в които жалбоподателката е била в отпуск поради временна неработоспособност, при което като просрочие по първото дело са възприети 11 месеца, а по второто 10 месеца. В периода на болничните и ползваните платени отпуски въпреки влошеното си здравословно състояние съдия Ваклева е изготвила съдебните актове на 68 дела. В становище на инспектор Бошнакова от Инспектората към Висшия съдебен съвет от 15.02.2012 г. във връзка с осъществена проверка на дейността на наказания магистрат е констатирана необходимост от съкращаване на сроковете за проверка на исковата молба и подготовката на делото за разглеждане в открито заседание, преодоляване практиката на решаване на делата в многобройни съдебни заседания и стриктно спазване на сроковете за изписването им. Отправена е препоръка към административния ръководител на съда да предприеме действия по ангажиране на отговорност от съдия Йорданка Ваклева при непреодоляване, за в бъдеще, на констатираните в становището пропуски. Със заповед № АС-30/27.02.2012 г. председателят на Софийския районен съд е приел, че за забавянето във връзка с двете дела - 9045/2008 г. СРС и 22737/2009 г. СРС са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание във връзка с допуснато нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. Тази квалификация е възприета и от Висшия съдебен съвет, в производството по чл. 314, ал. 3 от ЗСВ, след надлежно установяване на фактите. Настоящият състав на Върховния административен съд намира съображенията на административните органи за системност в неспазването на сроковете, предвидени в процесуалните закони за неправилни. В Закона за съдебната власт липсва легална дефиниция на понятието "системно". При дефиниране на броя на нарушенията в нормативната уредба се използват термините "еднократност", "повторност" и "системност". С оглед на това при подвеждане на определен фактически състав на нарушението под хипотезата на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ тълкуването на понятието системно следва да изключа еднократността и повторността. Т. е. системност ще е налице при минимум три случая на дисциплинарни нарушения. По изложените съображения не е налице соченото в акта правно основание по фактическите констатации във връзка, с които същият е издаден. В акта на административния ръководител са отразени взаимно изключващи се обстоятелства досежно датата на изготвяне на съдебния акт по гр. дело № 22737/2009 г., които са преодолени с решението на Висшия съдебен съвет. Наказващият орган не е изследвал формата на вината, която има значение за определяне размера на наказанието. Посочени и обсъдени са фактите, свързани с временната неработоспособност на жалбоподателката, но макар и констатирани не са анализирани обстоятелствата във връзка с високата и натовареност - решени за периода 25.07.2011 г. - 31.01.2012 г. 867 дела. Цифрата от 666 дела в акта на административния ръководител касае периода 1.08.2011 г. - 31.12.2011 г. Тези факти са особено важни за случая. Те не само, че е следвало да бъдат обсъдени, но е трябвало да бъде съобразена сложността на постъпилите и приключили до проверката дела, качеството на постановените съдебни актове, новата правна материя, в която се е наложило да работи съдия Ваклева. Същите са относими към състава на нарушението и имат значение освен за точната му квалификация, но и за неговата тежест. Неизследването им сочи порочност на оспорения акт и във връзка с прилагането на чл. 309 от ЗСВ, рефлектирайки върху съразмерността на наложеното наказание. С налагането на дисциплинарното наказание се цели постигане на превантивен и възпиращ ефект за магистрата. В случая, видно от приложените в съдебно заседание справки за натовареността на съдиите в Софийския районен съд, не са отчетени обективните факти на регулярната най-висока натовареност и условията на труд, при които магистратите от този съд и в частност привлечената към отговорност изпълняват своите задължения. По изложените съображения решение по т. 37 от протокол № 11 от 15.03.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 314, ал. 3 от Закона за съдебната власт е потвърдена заповед № АС-30/27.02.2012 г. на председателя на Софийския районен съд за наложено на Йорданка Николова Ваклева, от гр. София дисциплинарно наказание "порицание" в качеството й на съдия в Софийски районен съд за допуснати нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 от Закона за съдебната власт следва да бъде отменено като незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,