Решение № 331 от 22.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 315/2010 г.

Решение № 331 от 22.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 315/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия С. М. С. против присъда № 10 от 31.03.2010 г. по внохд № 479/2009 г. на Кюстендилски окръжен съд. Жалбата на подсъдимия С допълнението към нея са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че постановената нова присъда изцяло е основана на негодни и косвени доказателства. Кредитирани са показанията на горските служители, без да са констатирани противоречията в тях. Поемните лица по протокола за оглед на произшествието са заинтересовани от изхода на делото, не са подписали на плика с дактилоскопни отпечатъци и не са присъствали на отварянето. Нарушени са техническите правила за тяхното снимане и документиране. Не е доказано държането на оръжието. Дактилоскопната следа може да е оставена при допир, или държане за момент, за много кратко време, без умисъл и цел, за е налице пряк умисъл за състава на престъплението по чл. 339 НК. Прави се искане да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, или присъдата се отмени и делото се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на присъдата в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 133 от 17.11.2009 г. по нохд № 306/09 г., Дупнишки районен съд е признал подсъдимия С. М. С. за невинен в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и на основание чл. 304 НПК е оправдан. По протест на прокурора въззивната инстанция е постановила нова присъда, с която посочената е отменена и подсъдимият С е признат за виновен по чл. 339, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е неоснователна. Оплакването в жалбата, че въззивната инстанция е направила неправилен извод за виновността на подсъдимия, като неоснователно са кредитирани показанията на горските служители и приела протокола за оглед като годно доказателствено средство, не се подкрепя от данните по делото. Въззивният съд след задълбочен, обективен и всеобхватен анализ на доказателствената съвкупност, в съответствие с правомощията си по чл. 316 НПК е установил нови фактически положения и правни изводи от тях. Спазени са изцяло и изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите на постановената нова присъда са посочени установените факти и обстоятелства от предмета на делото и въз основа на кои доказателствени източници, както и правните съображения за взетото решение. Оценката на доказателствата, включително и на показанията на свидетелите С, М., К. и В., е било извършена в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като не са игнорирани обстоятелства с оправдаващо значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени поради наличието на достатъчно по обем и сигурност обвинителни, които са били кредитирани, при изложени за това конкретни и убедителни съображения. Липсва основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивния състав, което е суверенно не само относно оценката на доказателства, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически и правен извод е било опорочено, а също и че присъдата почива на недопустими предположения в нарушение на чл. 303 НПК. Всеки от посочените по-горе свидетели предава отделни моменти от възприятията си, и след съпоставката им от въззивния съд, с основание е прието, че подсъдимия С, като част от групата е носел процесната пушка. След като разбрали, че са разкрити, минавайки през района на изоставения пионерски лагер я укрил, и впоследствие при направения оглед е била открита, заедно с друга ловна пушка. В колите с които групата се придвижила до мястото са намерени два празни калъфа от оръжие, за които подсъдимия и придружаващите го лица, разпитани като свидетели не дават обяснение. Техните показания за търсене на кучета и хвърляне на пиратки, да се обозначат за да ги открият, а не стрелба с огнестрелно оръжие за напълно опровергани по изложени от въззивната инстанция съображения. Както е приел и въззивният съд протокола за оглед и иззетите с него веществени доказателства /оръжие, ловни патрони и дактилоскопни следи/ е извършен при стриктно спазване разпоредбите на чл. 155 и чл. 156 НПК. Изготвен е на място от компетентен орган, в съответствие с чл. 137 НПК, в присъствието на технически помощник-експерт НТЛ в РУ на МВР-Рила. В него са отразени изготвените при огледа фотоснимки и веществени доказателствени средства-дактилоскопни следи иззети от ловната пушка марка "Броунинг". Били са запечатани в плик и оставени на съхранение в РПУ-Рила. Няма задължение поемните лица да се подписват и присъстват при разпечатването му, както и забрана да бъдат разпитвани като свидетели, или да са заинтересовани от изхода на делото, по съображения изложени в мотивите на присъдата. Установените върху пушката дактилоскопни следи оставени от подсъдимия са достатъчна и несъмнена гаранция, че на инкриминираната дата е била в негова фактическа власт, до вземането на мерки за нейното укриване от органите на властта. Налице от обективна с. е и липсата на надлежно разрешение за държането на това оръжие и боеприпасите към него. От субективна с. е съзнавал, че тяхното държане е подчинено на специален разрешителен режим, поради което деянието е извършено при пряк умисъл. Доказателствата по делото са възприети съобразно действителното им съдържание, при спазване правилата на формалната логика. При тази доказателствена съвкупност са направени правилни фактически констатации и правни изводи за виновно поведение на подсъдимия, с което е осъществил от обективна и субективна с. състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК. При тези съображения, настоящия състав намери, че при постановяване на въззивната присъда не е допуснато касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Приетите за установени фактически положения са правилни и материалният закон не е нарушен. Поради липса на други оплаквания и доводи в жалбата, които да бъдат обсъждани намерят отговор, присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о., Р Е Ш И : Оставя в сила присъда № 10 от 31.03.2010 г. постановена но внохд № 479 по описа за 2009 г. на Кюстендилски окръжен съд. Решението е окончателно.