Решение № 14194 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7827/2015 г.

Решение № 14194 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7827/2015 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Б. Б. Х. от гр. А. против решене № 839 от 28.04.2015 г., постановено по адм. д. № 3228 по описа за 2014 г. на Административен съд - П.. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - и. д. директор на Областно пътно управление - П. не изразява становище. постъпило е становище от Агенция "Пътна инфраструктура" за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Б. Х. против акт за установяване на публично държавно вземане № 94-00-136 от 29.10.2014 г., издаден от и. д. директор на Областно пътно управление П. Съдът е приел, че оспореният админстративен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Постановеното решение на Административен съд - П. е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и е приел, че с оспорения акт за установяване на публично държавно вземане е установено, че към 27.10.2014 г. държавата чрез Агенция "Пътна инфраструктура" има изискуемо вземане срещу жалбоподателя в размер на 25 838,15 лева, от които 20 382,42 лева главница и 5 455,73 лева законна лихва, за периода 01.07.2009 г. - 27.10.2014 г., както и законна лихва до окончателното изплащане на главницата. Вземането произтича от неплатени такси за специално ползване чрез експлоатация на бензиностанция с търговски крайпътен обект в обхвата на път II-86 "П.-А.", при км 24+450 вдясно, въз основа на разрешение за специално ползване № 13-О-Е от 28.07.2004 г. Със заповед № ПТР-03-104 от 28.02.2013 г., влязла в сила на 07.07.2014 г., разрешението за специално ползване е отнето, като за периода от 01.07.2009 г. до 07.07.2014 г. жалбоподателят не е платил дължимите такси. За предходния период 01.01.2005 г. - 30.06.2009 г. също е издаден акт за установяване на публично държавно вземане № 3 от 11.06.2009 г., влязъл в сила на 29.04.2010 г. Въз основа на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 131, том 2, дело № 228/2015 г. на Службата по вписванията Асеновград, за собственик на недвижим имот: крайпътен комплекс - бензиностанция с кафе, АГСС и автоуслуги, построен върху поземлен имот с идентификатор 99087.18.51 по кадастралната карта на район Г. В., община Асеновград, представляващ сграда с идентификатор 99087.18.51.1, е признато търговското дружество "Оргаз - 2003" ЕООД, със седалище и адрес на управление: град А., ул. "А. М." .№..., представлявано от управителя Б. Б. Х. Издадено е разрешение за ползване № 307 от 13.12.2004 г. на началника на РДНСК П., Прието е, че въпросът, че разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях № 13-О-Е от 28.07.2004 г. е издадено на името на жалбоподателя, не е спорен, а то касае същия крайпътен комплекс в обхвата на път II-86 "П.-А.", при км 24+450 вдясно, описан по-горе в цитирания нотариален акт. От посочената фактическа обстановка, която Върховният адимнистративен съд възприема изцяло като неоспорена и необорена и предвид нормата на чл. 220 АПК, административният съд е направил правилни изводи за законосъобразност на оспорения акт. Обосновано съдът е приел, че съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 от Тарифа за таксите, които се събират от АПИ годишната такса за експлоатация на бензиностанция и/или газстанция с 5 или повече колонки, с допълнителна дейност търговия в приемна сграда на бензиностанцията или газстанцията, на второкласен път, е в размер на 4 250 лева. При правилно разпределена доказателствена тежест обосновано е прието, че в тежест за жалбоподателя да установи плащането и такива доказателства не са били представени. По повод дължимостта на таксата, съдът правилно е посочил,, че таксата се дължи само поради факта, че на лицето, в случая жалбоподателя, е издадено разрешение за специално ползване, обстоятелствата относно реалното ползване на обекта или относно субекта, който реално ползва, не влияят върху задължението да се плаща годишната такса. Към момента на издаване на процесния акт именно жалбоподателят се явява задължено лице за държавната такса по разрешение № 13-О-Е от 28.07.2004 г., където в т. 5 това задължение на титуляра е изрично записано. От доказателствата по делото е видно, че има издадено разрешение за ползването на строеж "крайпътен комплекс-бензиностанция с кафе", АГСС и автоуслуги/ с разрешение № 307 от 13.12.2004,издадено от началника на РДНСК П. на името на "Оргаз-2ООЗ" ЕООД. Акта за установяване на публично държавно вземане № 94-00-136 касае издаденото разрешение на Б. Х. № 13-0-Е от 28.07.2004 г. за експлоатация в обхвата на път 2Ч86 на бензиностанция и газ станция с пет или повече колонки, с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията. Въз основа на това разрешение, касационният жалбоподател в настоящото производство, дължи годишна такса на основание чл. 18, ал. 2 от ЗП. Разрешението за специално ползване на Б. Х. е отнето, тъй като за периода от 01.07.2009 г до 07.07.2014 г. последният не е платил необходимите такси. Законосъобразно, съдът е приел, че разрешението касае същия крайпътен комплекс, описан в нотариалния акт, представен по делото. Обосновани са изводите за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност, за която се прилагат нормата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая за най-старото задължение за периода 01.07.2009 г. - 31.12.2009 г. погасителната давност започва да тече от 01.01.2010 г. и изтича на 31.12.2014 г. Т. е., оспореният акт, издаден на 29.10.2014 г., е издаден преди изтичане на погасителната давност за всички години, попадащи в обхвата на оспорения акт. С оглед на изложеното решението на Административен съд- П. следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд