Решение № 13678 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6681/2013 г.

Решение № 13678 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6681/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Андрей Веселинов Кехайов е подал касационна жалба срещу решението от 1.04.2013 г. по адм. дело № 281/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата му срещу решение № 2-118/5.12.2012 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е обявена принадлежността му към Държавна сигурност. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административният акт. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Андрей Веселинов Кехайов е извършвал публична дейност в качеството на председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз за времето от април 2002 г. до януари 2009 г., поради което подлежи на задължителна проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. С решение № 2-118/5.12.2011 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обявила принадлежността на Андрей Кехайов към Държавна сигурност въз основа на данните във формализирана карта, регистрационен дневник и картони, обр. 4, според които той бил вербуван за агент с псевдоним "Жеко" на 30.06.1988 г. и осъществявал сътрудничество към Окръжно управление - Пазарджик на Министерството на вътрешните работи, Държавна сигурност. Съдът приел, че решението на комисията е законосъобразен административен акт. Принадлежността на жалбоподателя към Държавна сигурност била обявена въз основа на документи от вида на изброените в чл. 25, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия - документи от ръководилия го щатен и информация в справочните масиви. Административният съд намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не бил уведомен за образуваното административно производство, и не кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, който заявил, че като оперативен работник не бил вербувал Андрей Кехайов, а само използвал личните му данни за прикриване на действително вербуваното лице. При отсъствието на основания за отмяна на административния акт съдът отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал поддържаните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изложил мотиви за отхвърлянето на доводите на жалбоподателя за наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 24 от закона, който изисква да е извършвана дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник. Изложените в първоинстанционното решение съображения по същество се споделят от касационната инстанция. Както вярно е посочил административният съд, процедурните правила, приети с посочения специален закон, не предвиждат участието на проверяваното лице в производството пред Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правото на защита на заинтересованото лице се гарантира посредством възможността за достъп до информацията, въз основа на която е обявена принадлежността към лицето към органите по чл. 1 от закона, както и посредством възможността за обжалване на решението на комисията пред съда. Що се отнася до приложението на чл. 24 от закона, съдът се е съобразил с тълкуването, направено в решение № 4 по конституционно дело № 14 от 2011 г. на Конституционния съд на Република България, според което "... Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата по чл. 3 към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. ... Той не възлага на комисията правомощие да прави оценка на лицата, за които установява принадлежност при извършената проверка по наличните документи. ..." С приемането на решение № 2-118/5.12.2011 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е оповестила данните, намерени за проверяваното лице в информационните масиви. При положение, че лицето оспорва документите, които са източник на информацията, в негова тежест е да опровергае тяхната истинност, както предвижда чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. За доказване на твърдението на жалбоподателя, че е е бил "мним агент", първоинстанционният съд е събрал показанията на ръководилия агента оперативен работник, който е заявил, че личните данни на Андрей Кехайов са били използвани за прикриване на друго лице, действителен агент. Административният съд е направил обоснован извод, като не е дал вяра на тези показания. Те не биха могли да бъдат счетени за достоверни при отсъствието на логично обяснение за подобни действия от страна на служителя на Държавна сигурност. При положение, че към датата на регистрирането на агента агентурната информация е представлявала държавна тайна, липсва необходимост от прикриването на самоличността на агент при регистрацията му в оперативния архив чрез използването на личните данни на друго лице, което няма никакво отношение към съответната дейност. В тази връзка следва да се отбележи, че оплакването на жалбоподателя, че не била установена дейност, въз основа на която да се обяви принадлежността му към Държавна сигурност, не намира опора и в събраните по делото доказателства. В приложената към преписката карта на дело за секретен сътрудник се съдържа характеристика на агента от ръководилия го служител, което е индикация, че той не само е бил регистриран, но е извършвал и реална дейност. Тъй като сочените от касационния жалбоподател отменителни основания не са налице, постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд