Решение № 3350 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2019 г.

Решение № 3350 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2019 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Д., от [населено място], със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. "Йоаким Груев" № 43, представляван от адвокат А. Атанасов от АК - Пловдив, за отмяна на влязло в сила решение № 961/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 826/2019 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив. В искането се твърди, че описаният съдебен акт противоречи на решение на Пловдивския районен съд (ПРС) по НАХД № 2645/2019 г., І наказателен състав, с което е отменена наложена на искателката глоба за допуснато нарушение по смисъла на чл. 102, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Претендира се наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ответникът по молбата - началник-група в ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция", не ангажира становище. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането за отмяна, подадено в сроковете по чл. 240 АПК, е неоснователно. С решение № 961/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 826/2019 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на В. Д. срещу Заповед № 19-1030-000292 от 21.02.2019 г. на началник-група в ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца", отнети са СРМПС и 2 броя регистрационни табели с [рег. номер на МПС]. С представеното към искането за отмяна решение № 971/22.05.2019 г. по НАХД № 2645/2019 г. на ПРС е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-1030-001993 на началник-група в ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция", с което на В. Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лева, за неспазване на чл. 102, т. 1 ЗДвП, с което е осъществила състава на административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Следователно предмет на описаното дело е НП за ангажиране административнонаказателната отговорност на Д. за извършени нарушения по смисъла на ЗДвП във връзка с това, че е предоставила МПС на лице, което не е правоспособен водач. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК, като новелата на чл. 239, т. 4 АПК визира, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Видно от данните по делото, искателката сочи като противоречиви решения на АС - Пловдив и ПРС, постановени по жалби срещу различни по правния си характер актове на орган на МВР, сектор "Пътна полиция". НП съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП съставлява отежняващ индивидуален административен акт, който се регулира от нормите на АПК (Арг.: чл. 228 с. з.). Следователно в конкретния случай се касае за дела с различен предмет (административен акт и НП), а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Текстът на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения. Данните по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Не е налице едно съдебно-административно производство по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, от което следва, че са с различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. В този смисъл аргументи могат да се черпят и от Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. На още по-силно основание това важи за настоящия казус, в който се противопоставят НП и индивидуален административен акт, издадени от различни органи, на различно фактическо и правно основание. Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. Предвидената като отменително основание непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на виновно поведение на страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са съществували при разглеждането на спора, но не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяна. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Неоснователно е позоваването в искането за отмяна на мотивите на решение № 971/22.05.2019 г. по НАХД № 2645/2019 г. на ПРС като ново обстоятелство, имащо съществено значение за процесния случай. Соченото като ново обстоятелство - противоречиво разрешение на правния казус, не съставлява нов факт или обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК. Представеният препис от цитирания съдебен акт няма характер на ново писмено доказателство. Той не попада в кръга на изброените по-горе факти и обстоятелства, нито може да се възприеме като доказателство за такива. Изложените доводи относно приложението на закона в двата различни казуса не следва да се обсъждат, т. к. се отнасят до твърдения за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Правилността на влезлите в сила съдебни актове не е предмет на настоящото производство. Предвид изложеното, представеният документ не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не обоснова нови факти, които са от съществено значение за делото и не са били известни на страната в хода на съдебното производство. На последно място: в обстоятелствената част на искането се сочат касационни доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи не са допустими. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,