Решение № 15976 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2016 г.

Решение № 15976 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез юрисконсулт Е. И., против решение № 14 от 3.05.2016 г. по адм. дело № 23/2016 г. на Административен съд Р., с което е отменен частичния мълчалив отказ на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури- гр. Б. да предостави в пълен обем достъп до обществена информация, поискана по заявление с вх. № 9400-4058/17.11.2015 г., подадено от А. И. Н.-Д. от гр. Р., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване указанията на съда. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Не претендира разноски. Ответникът, чрез адвокат П. Х., в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Съображения за неоснователност на касационната жалба са изложени и в писмена защита от 11.12.2017 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За са постанови обжалваното решение, Административен съд Р. е приел, че с процесното заявление А. Н.-Д. е поискала предоставяне на обществена информация, подробно описана в шест пункта. С писмо изх. № 9400-4246/22.12.2015 г. е предоставена само част от поисканата информация, и то не достатъчно ясно и конкретно. Непроизнасянето по цялото искане за достъп до обществена информация съставлява частичен мълчалив отказ, който подлежи на отмяна като незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон и преследваната от него цел. Решението на Административен съд Р. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че в процесния случай е налице формиран частичен мълчалив отказ на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури по процесното заявление, при липса на произнасяне на органа с акт, с който заявлението се оставя без разглеждане или решение по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. Споделят се заключенията на административния съд, че поисканата от А. Н.-Д. информация е обществена. Описаните в заявлението данни са свързани с обществения живот, тъй като представляват служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, а именно: сведения и данни, които се събират, създават и съхраняват от органа във връзка с дейността на изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/. Налице е и второто изискване на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - исканата информация дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект във връзка със предоставените по закон правомощия да упражнява контрол върху дейността и изпълнението на служебните задължения на наетите в агенцията служители. Правилен и съобразен с приложимите материалноправни норми е извода да на съда, че ИД на ИАРА е дължал мотивирано писмено произнасяне по постъпилото заявление в пълен обем. ЗДОИ урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на тези отношения, включително от приетото законодателно разрешение, а именно че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение /чл. 28, ал. 2 ЗДОИ/, както и че в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване /чл. 38 ЗДОИ/, се налага извода, че задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи мотивирано писмено произнасяне включително и при отказ. След като в конкретния случай липсва изричен акт на органа по част от заявлението, правилно съдът е отменил мълчаливия отказа на касатора да се произнесе по тази част от заявлението за достъп до обществена информация и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по компетентност съобразно дадените от съда указания. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Предвид първоначалното заявление на А. Д., до същата е изпратено искане за уточняване на подадено заявление за достъп до обществена информация, включително по отношение на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ. В уточняващо заявление от 7.12.2015 г., Д. изрично е посочила, че заявлението е адресирано до Директора на ИАРА, който съгласно чл. 5, ал. 1, вр. чл. 4 от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, представлява, ръководи, координира, контролира дейността на агенцията при осъществяване на всички функции съгласно чл. 2, ал. 3 - 8. Противно на тезата на касатора в процесния случай е налице валидно заявление по см. на ЗДОИ, адресирано до задължен по см. чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ субект, който съгласно казаното по-горе е дължал мотивирано писмено произнасяне по постъпилото заявление в пълен обем. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение