Решение № 11793 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4488/2018 г.

Решение № 11793 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4488/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Белфагор" ЕООД, представено от адв. Г. Механджиева, срещу решение № 219/7.02.2018 г. на Административен съд Варна по административно дело № 3265/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 419-0П/31.10.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна. Конкретните оплаквания на касатора са за неправилност на решението поради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон. Сочи пропуск на съда да отговори на довода му за законосъобразността на ЗПАМ на предхождащо издаването ? установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН. Навежда довод за неотносимост към разпоредената с административния акт правна промяна на сочената в него разпоредба на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за частична основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Варна заповед по отношение на "Белфагор" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – гараж в [населено място], [улица] за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да спази реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП на фискалните устройства по установения ред, доколкото в стопанисвания от него гараж са монтирани три съда за съхранение на горива /описани в акта/, предназначени за зареждане на МПС за собствени нужди с течни горива без да има въведена в експлоатация и регистрирана в НАП електронна система с фискална памет /ЕСФП/. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 8 ЗДДС и чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, а неизпълнението му е установено при проверка на 6.10.2017 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването на заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Обсъдил е състав на нарушение по чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 12 от Наредбата, който включва съществуване на въведено в експлотация за обекта фискално устройство, от което да се издават касови бележки за получени плащания в брой. Безспорно за съда е, че към датата на проверката от жалбоподателя са извършвани продажби в обекта, които не се регистрират чрез издаване на фискална бележка от фискално устройство с изградена връзка с НАП. Решаващият му извод е за осъществяване на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС за налагане на ПАМ. Извършил е обобщение за съответствие на наложената ПАМ с целта на закона за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Съдът не е възприел релевантните за спора факти. В първоинстанционното производство не е съществувал спор, че в стопанисвания от жалбоподателя обект гараж се извършва зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива. Извършващото такъв вид зареждане ДЗЛ е субект на задължението да го регистрира и отчита по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 ЗДДС /вж. чл. 118, ал. 8 ЗДДС/. Въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С Наредбата са въведени два различни режима на регистриране и отчитане на зареждането /а не на продажбите, както сочи съда, тъй като се извършва зареждане за собствени нужди/. Уредбата на двата начина на регистриране и отчитане се съдържа съответно в чл. 3, ал. 12 и ал. 14 от Наредбата. По ал. 12 регистрирането и отчитането е по реда на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, т. е чрез издаване на фискална бележка от ЕСФП с дистанционна връзка с НАП. По ал. 14 лицата подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59, ал. 3 от Наредбата, т. е с подаване в НАП на електронен документ за доставката /ЕДД/ и електронен документ за получаване /ЕДП/. Касаторът не е субект на задължението да извършва регистриране и отчитане на зареждането за собствени нужди с течни горива чрез издаване на фискална бележка от ЕСФП с установена дистанционна връзка с НАП, доколкото не са осъществени предпоставките на чл. 3, ал. 12 от Наредбата. Този ред за регистриране и отчитане е приложим за зареждане на течни горива от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра. Ползваните от "Белфагор" ЕООД съдове за съхранение са бидон с вместимост 1 000 литра /не се твърди да е поставен под земята или да е закрепен неподвижно/ и две мобилни цистерни. При зареждане от подвижни резервоари регистрирането и отчитането се осъществява по реда на чл. 3, ал. 14 от Наредбата, който не се твърди да е нарушен. Без да е субект на задължението за въвеждане в експлоатация и регистриране в НАП на ФУ касаторът не може да наруши реда и начина за това. Не са осъществени материалните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС и налаганата на същото основание ПАМ по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Ограничаването на правната сфера на адресата на ПАМ е незаконосъобразно, а отхвърлянето на оспорването на ЗПАМ е неправилно. Дължима е отмяна на неправилното решение и на утежняващия административен акт. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в размер 1 075 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение